Вече 25 години България е лошо управлявана отвътре и доста често злонамерено наставлявана отвън.
Последното от многото свидетелства за това е просто пред очите ни – спирането на "Южен поток". Почти всеобщо е мнението, че нашите политици с престорената си загриженост и с престъпното си бездействие подариха този крупен и перспективен проект на Турция. Те бяха длъжни да разчетат предварително всички положителни и слаби страни от него преди да дадат пълномощия други да правят това от наше име и да ни представляват в преговорите с Русия. Такова нещо могат да правят лица и държави, смятащи себе си за лишени от дееспособност. В този дух на мислене не са верни внушенията на разни "експерти" и политолози, че решението на Путин било ново, спонтанно и неочаквано и целяло да бъде наказана България. Това решение за изместване трасето на Южен поток е съвсем естествена алтернатива на предпочитаното досега трасе през наша територия. Вариантът през Турция е съществувал в главите на експертите и със сигурност и в главите на държавните ръководители на Русия, Турция и Гърция.
Смехотворни са изказванията на някои в смисъл, че "Турски поток" бил по-добър за нас. Отказвайки се от трасето през наша територия ние сме щели да спасим безценната си земя в Северна България, която сме договорили на много ниска цена. Те забравят, че Източна Тракия, Западна Тракия, Анадолското плато и Тесалия (в Турция и Гърция) са кръстосани с тръби, но земята там не е по-малко ценна от нашата. Това са техните житници. За разлика от тях, обаче, нашите съседи знаят какво дават и какво получават и не се прикриват зад Европейския съюз. Смея да твърдя, че "Южен поток" може да бъде адаптиран към условията, поставени с Третия енергиен пакет на Европейския съюз, което ще бъде изгодно за всички. Ако има опорочени търгове за подизпълнители на проекта, те се повтарят. Това не може да бъде претекст за спирането му.
Имах възможност в редица свои статии да предупредя открито нашите управляващи (от различните екипи), че Турция и Гърция водят преговори да прокарат чрез нов "Син поток" всичкия свободен газ от Русия и други източници, през своя територия. Така нареченият "Южен коридор", одобрен от Европейския съюз, предвиден да се развие през тяхна територия, е необезпечен с газ. Той трябва да погълне "Южен поток", за да се реализира. Те просто ни вкарват голове от корнер. Тези свои предупреждения ги направих в статиите си във вестник "Труд": "Син поток през България? От национален интерес е" и "Време е да извадим нашите си козове" – съответно от 10.01.2007 г. и 13.06.2007 г. Но вътрешни политически боричкания попречиха да се вземе правилно, безапелационно и действено решение по въпроса. Нашите политици се занимаваха повече да се оправдават едни с други.
"Южен поток" все още може да се наложи. Аргументите за това са от икономически и юридически характер.
Сегашният проект "Турски поток" нулира ефекта от огромните разходи за презморската подводна част до турския бряг, тъй като увеличава сухопътното разстояние след него за достигането на разпределителния хъб – Баумгартен в Австрия, точно с толкова, колкото дълга е подводната част. Малко е да се каже, че го нулира. Той увеличава тези разходи. 80% от газа ще се разпределя точно там за големите западноевропейски консуматори. Защо тогава е този хъб на гръцко - турската граница? Той струва също много пари. Това е много голямо разточителство. Всичко ще се плаща от европейските, а и от руските данъкоплатци. Не само, че е безсмислено, а е и прекалено скъпо да се заобикалят два големи полуострова – Балканския и Пиринейския от юг, докато същият и дори по-добър от финансова гледна точка ефект ще се постигне чрез прякото трасе през територията на България и другите страни, участнички в "Южен поток".
Само чрез връзка през наша територия, прилагането на върховата, но скъпа технология за пресичане на Черно море по дъното, има смисъл.
През наша територия има готова инфраструктура, която и сега може да се използва, а и да се усъвършенства. Технически е по-евтино за транспортиране на 30 милиарда кубически метра газ за непосредствените ни съседи (без хъб, а и с такъв ако се наложи след време). Това е чудесната българска газопреносна система, в която са вложени огромни средства. Тя има връзка (и то сега) с Турция, Гърция, Македония, Сърбия, а чрез реверс през Кардам с Румъния и Молдова, дори с Украйна. Това, което се налага от само себе си е, че има смисъл и резон в идеята на Шефчович и Борисов да се свика отговорно съвещание в София на страните участващи в проекта "Южен поток". И тяхното мнение трябва да се чуе.....но и да се подготви много добре предварително, за да се приеме консолидирана позиция на страните от "Южен поток". Необходимо е това съвещание да се проведе преди срещата на министрите от ЕС по енергийните въпроси, предвидена за след 20 февруари.
Може да се намери компромисно решение между разминаващите се позиции, главно на Европейската комисия и Русия. Това решение в общи линии е следното:
1. Третият енергиен пакет да не е задължителен за количествата, разпределяни през българската газопреносна система (30 млрд. куб. м.). Това наше искане, което може да бъде общо за страните от региона, е исторически придобито и правно обосновано. Нашата газопреносна система е изградена в периода 1972 – 1996 – т.е. далеч преди новия енергиен пакет на ЕС и тя трябва да се използва. Нейното изграждане е договорно съгласувано с тези страни и е заварено. Ако това не стане, тя просто ще остане празна. Освен това трябва да се има предвид, че ние сме се съобразили вече с Третия енергиен пакет. Интерконекторните връзки, които се строят за газ от други източници, са доказателство за това. Имаме отделни системни оператори. Това са "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Т.е. изискванията на Третия енергиен пакет са изпълнени.
2. Третият енергиен пакет да се отнася за количествата, разпределяни извън тези 30 млрд. куб. м. и за част от сухопътната отсечка на "Южен поток", извън обсега на българската газопреносна мрежа.
3. Възможен е и вариант за разделяне на четирите тръби от "Южен поток" на две (2 + 2). Една от двойките тръби да обслужва българската газопреносна мрежа. Строителството на тази двойка тръби може да започне веднага, а преговорите за другата двойка тръби да продължат до намиране на окончателно решение.
Всичко това трябва да бъде съгласувано с руската страна.
В момента трябва да внимаваме повече да не падаме в очите на останалите страни и да не създадем нов виц, подобен на този с Настрадин Ходжа, който след като излъгал цяло село, че морето се е подквасило, сам грабнал бакърчето, да си гребне и той, за да не се мине. Трябва да се има предвид, че цените на въглеводородите падат и това ще забави търсенето и подготовката за експлоатация на нови находища.
Плочата - за или против Русия или Турция, вече е изтъркана. Трябва да правим това, което правят нормалните държави – да си гледаме интереса. Никаква едностранна зависимост няма. Най-малкото 25% от руския газ, който сега отива за Европа би могло да се осигурява от "Южен поток". /БГНЕС
--------------------
Еню Димитров, дипломат от кариерата. Той е специалист по Балкани, бивш завеждаш секция в "Консулско управление" у управление "Балкански страни" на МВнР.
