Точно преди 25 години беше разпуснат Съюзът на югославските комунисти – а с това потръгна и разпадането на самата Югославия. Първи се обадиха словенците, които протестираха срещу липсата на реформи и срещу могъществото на Сърбия. На 22. януари 1990 словенските делегати напуснаха Конгреса на югославските комунисти, малко по-късно ги последваха и хърватите. След 14 месеца Словения и Хърватия обявиха независимост. В рамките на половин година се отцепиха още Македония и Босна и Херцеговина, през 2006 Черна гора се отдели от Сърбия, а през 2008 Косово обяви независимостта си.
По време на гражданските войни в бившата Югославия стотици хиляди хора бяха убити, ранени или прокудени. Седемте държави, които възникнаха след разпадането на федерацията, днес се смятат за независими и демократични, но много от техните граждани са разочаровани от икономическото развитие. Душан Релич от германската фондация „Наука и политика" дори твърди, че преходът се е провалил: „Днес децата растат в по-лоши условия, отколкото родителите им през 80-те години," казва Релич.
Проблемите са си собствено производство
Икономическите показатели на отделните страни трудно могат да се сравнят. Ако вземем като показател брутния вътрешен продукт (БВП), то наистина излиза, че след разпадането на Югославия той е тръгнал надолу. Но от края на войните насам БВП върви нагоре. На Словения ѝ трябваха 4 години, за да възстанови покупателната способност на населението от 1990 година, а днес тя е вече два пъти и половина по-висока и достига 80 на сто от средното за ЕС. На Хърватия ѝ отне повече време, но и там днес доходите са двойно по-високи в сравнение с 1990. Словения и Хърватия са единствените бивши югославски републики, които днес членуват в ЕС. Останалите страни от така наречените „Западни Балкани" са доста по-бедни. Седеммилионна Сърбия е достигнала едва 36% от средното благосъстояние в ЕС, същото важи и за Македония. Черна гора изглежда по-добре, а Босна и Херцеговина – по-зле. На опашката е Косово.
Сърбия и Черна гора преговарят за членство в ЕС, в чакалнята е и Македония. След еврокризата обаче, а и на фона на противоречивия опит с новоприетите България, Румъния и Хърватия в ЕС никой не очаква, че скоро ще има ново разширяване на изток. Известният икономически експерт Владимир Глигоров казва: „В Сърбия настроенията не могат да се нарекат много проевропейски. Към ЕС се отправят обвинения заради много сбъркани неща, макар че всъщност повечето проблеми в Югоизточна Европа са си собствено производство." А тези проблеми са: свръхзадлъжнялост, буксуваща приватизация, слаби държавни институции и етнически конфликти като тези в Република Сръпска и в Косово. Заради спора с Гърция за името пък Македония в момента тъпче на място в преддверието на ЕС.
Когато двама се карат...
Точно в тези мътни се опитва да лови риба Русия. В своя конфликт със Запада Москва призовава към източноевропейска солидарност и подклажда великодържавните мечти на страни като Сърбия. Обаче след наложените санкции и при спадащите цени на петрола в момента Русия не може да предложи кой знае какво в икономически план. Москва се отказа от проекта „Южен поток", който трябваше да премине през България и Сърбия и евентуално да им донесе стопански изгоди. Според Владимир Глигоров това решение тежко е увредило влиянието на Русия в Сърбия.
Двама (ЕС и Русия) се карат – третият печели. Пекин все по-активно ухажва източноевропейците и ги насърчава икономически, независимо от това дали членуват в ЕС или не и какво правителство са си избрали. Наскоро китайският премиер Ли Къцян посети Белград – първа такава визита от 28 години насам. Нещо повече: там той се срещна с 16 премиери от околни държави, откри нов мост над Дунава, построен с китайски пари, и договори изграждането на скоростна железопътна линия между Белград и Будапеща. Душан Релич смята, че междувременно Китай се е превърнал във водещ инвеститор в региона: „Югоизточна Европа вече не очаква кой знае какви импулси от ЕС или Русия. Очаква ги от Азия."
ДВ