Тъй като никой в Русия не погреба съветското минало, сега то възкръсва като едно зомби и тръгва да плаши целия смят. Украинският конфликт показа, че Европа е конфронтирана с един вид ново Средновековие, на което обаче тя не е готова да отговори по правилата на Средновековието, тоест - със сила. Путин знае това много добре и извлича ползи от тази ситуация, засега поне, казва Владимир Сорокин, който е един от най-известните руски писатели. Но Сорокин е и друго - мощен критик на руския политически елит. С него в Берлин се срещна Сабине Адлер от "Дойчландфунк". Ето разговора им с известни съкращения:
С. Адлер: Г-н Сорокин, когато миналата седмица в Париж терористи нападнаха и убиха карикатуристи от френското сатирично списание "Шарли Ебдо", не Ви ли накара това да си спомните за публичното изгаряне на Ваши книги пред Болшой театър?
В. Сорокин: Когато през 1980-те години на власт дойде Андропов, КГБ ми създаде доста неприятности. Именно тогава осъзнах, че писателят има само две възможности: или да се бои, или да продължи да пише. То е като при катеренето - който се страхува от високото, да си стои вкъщи. Много са руските писатели, които са страдали заради убежденията си.
С. Адлер: Милиони хора се включиха в мирния поход в Париж. Сред участниците видяхме и много европейски лидери. Руският президент обаче не беше там. Защо?
В. Сорокин: Путин вероятно си е дал сметка, че неговото присъствие там щеше да е неподходящо. Всички знаем,че при неговото управление много хора в Русия пострадаха заради своите убеждения.
Путин и машината на времето
С. Адлер: Г-н Сорокин, веднъж сравнихте Русия с леден блок, който се носи неуправляемо в открито море. Знаем, че ледените блокове нямат капитани. Означава ли това, че според Вас Путин вече не е президент на страната?
В. Сорокин: Русия изпадна в тежка изолация и действително прилича на леден блок, който се отдалечава все повече от Европа. Това е много тъжно. Спомням си добре интереса на Европа към Русия от началото на 1990-те години и надеждата, че Русия ще тръгне по западен път на развитие. Спомням си също така колко добре се отнасяха с нас тогава. Четиринайсетте години управление на Путин обаче разрушиха всичко, включително и репутацията на Русия. Путин искаше да създаде нещо като машина на времето, с която да върне съветското минало. Едно доста скъпо удоволствие, както видяхме. Сега на Русия ѝ предстоят трудни времена. С новопридобитото благосъстояние е окончателно свършено и хората, които бяха свикнали да карат скъпи коли и да прекарват почивките си в Европа, ще обвинят именно Путин за загубата на това благосъстояние.
"Подла и цинична пропаганда"
С. Адлер: Преди четири години в Русия се стигна до масови демонстрации с участието на хора предимно от средната класа. В момента сме свидетели на такива демонстрации в Европа - в Париж, Берлин и на много други места. Не обаче и в Русия. Защо хората там не протестират?
В. Сорокин: Когато преди четири години руснаците излязоха масово на улицата, управляващите доста се уплашиха. Но общото усещане за благосъстояние помогна на правителството да потуши недоволството. Да не забравяме и друго: страхът, който беше всяван през целия 20 век, превърна руснаците в послушна биомаса. Хората носят този страх дълбоко в себе си, а Путин и неговите хора се възползват от това състояние. Отделно от това държавната телевизия превръща руснаците в зомбита - такава подла и цинична пропаганда не е имало дори по времето на Брежнев. Телевизията "стреля" като оръдие и облъчва масите като реактор, изпускащ радиоактивност. Тази параноя обаче не може да продължи вечно. Скоро ще настъпи отрезвяване.
С. Адлер: След всичко казано дотук ще се съгласите ли с тезата, че с политиката си спрямо Украйна и Запада Путин на практика Ви откъсва от собствената Ви родина?
В. Сорокин: Това се е случвало и преди - по съветско време. Още тогава правех разлика между Русия и руските власти. Брежнев, Сталин и Путин не са Русия. Това е един много болезнен извод, който може да разболее интелигентния човек, да го докара до шизофрения. През 1990-те години живеехме с илюзията, че Русия ще се превърне в демократична държава. Голямата грешка се състоеше в това, че никой не погреба съветското минало - така, както германците скъсаха с нацисткото си минало. Ние оставихме трупа в ъгъла и чакахме той да се саморазложи. Вместо това обаче съветското минало възкръсна като едно зомби и тръгна да плаши целия свят. Системата на властта не се е променила от Сталин насам, дори от Средновековието насам - до върха се домогва някакъв случаен човек, чието психическо състояние и чиито комплекси се превръщат в държавна политика. Русия ще си плати за това.
