Съвременният руснак вярва в ирационалното, а култът към суеверията се е превърнал в основна религия. Дори за управляващата класа, която рискува да заприлича на една голяма секта.
Суеверие и православие
Слизайки в метрото, всеки гост на руската столица ще забележи, че изпъкналите части на бронзовите статуи, красящи повечето метростанции, са излъскани до блясък. В първия момент туристът сигурно ще се зачуди защо службите по чистотата полират статуите само частично. Но след това ще види, че всеки втори минувач задължително докосва оръжието на партизанина, коляното на доячката или пък носа на някое бронзово куче. "Защо", пита гостът. "За щастие", гласи отговорът.
Днес за това суеверие знае кажи-речи всеки втори жител на Москва. А допреди 20 години само студентите докосваха носа на бронзовото куче в метростанция "Площад на революцията". Те вярваха, че това ще им донесе късмет на изпитите. Старото студенстко суеверие се е превърнало междувременно в култ. Всеки докосва бронзовите статуи, без да знае защо.
Около 75-80 процента от руснаците се самоопределят като православни. Но почти никой не вярва в живота след смъртта, а черква посещават само 2 до 7 процента от населението. Делът им не се увеличи и след като властите подеха борба в закрила на "традиционните ценности". В същото време резултатите от допитванията показват, че над половината руснаци вярват в пророчески сънища, суеверия и пр. Цифрите се колебаят, но делът на тези "вярващи" си остава константна величина и вече години наред не пада под 50 на сто. Така погледнато можем да кажем, че става дума за един вид нова религия. За удобство можем да я наречем "култ към черната котка". Защото всеки руснак знае, че ако черна котка ти мине път, трябва задължително да заобиколиш мястото или пък да плюеш три пъти през лявото рамо.
Министри на гости при шамани
Тази нова религия господства сред всички слоеве на руското общество. Носят се слухове, че дори министри и депутати посещават шамани или пък разсъждават върху някаква си митична "ера на водолея". Ивестният изследовател на руските фолклорни традиции Владимир Дал още през 19 век причислява "франкмасонството" към народните суеверия. Днес няма руснак, който да не знае какво означава "масонски заговор", а изписването на това словосъчетание в търсачките отвежда към фашистките дебри на руския интернет. Книгите за масони, геополитика и световни заговори са подредени в книжарниците в разделите "История" и "Философия", а на на рафтовете за окултна литература.
Какво означава този всенароден "култ към черната котка"? Преди всичко той е признак за свличане към примитивното, за деградация на съзнанието на руското общество. Дори в последните стадии на своето съществуване Съветският съюз беше държава, която се бореше за умовете на своите граждани. Суеверията бяха забранени, защото гражданите бяха длъжни да се ръководят от комунистическия морал, а не от необходимостта да плюят три пъти през лявото рамо. После обаче властите поставиха суеверията наравно с религията и така на практика успяха да убедят хората, че да вярваш в Исус и да потриваш носа на бронзовото куче в метрото е горе-долу едно и също.
За "сакралното значение" на Крим
"Култът към черната котка" е признак и за нещо друго: за нежеланието или дори неспособността на значителна част от руснаците да отговарят за действията си. Кой е виновен, че си закъснял за работа? Ясно е кой: черната котка, която ти е минала път! Кой е виновен за икономическите проблеми на страната ти? Организираният световен заговор! А защо Крим трябваше да бъде присъединен към Русия? Как защо?! Защото полуостровът има "сакрално значение" за руския народ!
Казано накратко: в случая очевидно не става дума за завръщане към традиционните ценности от времената на разцвета на руската култура през 19 век, а за потъване в ранното Средновековие с неговите горски духове, черни котки и бронзови кучета. Но и с масони, геополитика, "зелени човечета", атомни бомби и "хуманитарни конвои". И не се знае дали едно или друго решение на руските власти е взето въз основа на рационални разсъждения или е просто резултат от това, че черна котка е минала пътя на някой държавен деятел. А може би дори по заръка на някой шаман или астролог.
Иван Преображенский е политолог, постоянен участник в германско-руския "Петербургски диалог" и член на руско-полския дискусионен клуб PL-RU.
