Нека не звучи назидателно, но стандартът на живот, който имаме днес е този, който заслужаваме. А какво, всъщност, направихме, за да живеем по-добре?
При тази огромна корупция, която от години се шири в България, че и се засилва, и при това беззаконие, как да просперираме? Когато избираме невежи и неграмотни политици как да се надяваме на благополучие на България пред света, в икономиката, в образованието? Напоследък сравняваме какви са заплатите у нас и в страните от ЕС, отчитаме, че разликата е в десетки пъти, но не търсим каква е причината. Преди години хората се трудеха да се образоват, образованието се ценеше. Сега - какво? Цени се далаверата, келепирът, измамниците са на почит. Българинът не направи нищо, за да им противодейства, примири се.
Инвестиции няма, как да има в тази среда на беззаконие и морален нихилизъм. Миналата година видяхме как с политически средства се разправиха с една банка. Щом може да се събори по този начин 4-тата по големина банка в България значи всеки един бизнес е несигурен. От тук-нататък ще се запазва тенденцията не само българите да бягат от страната си, но и чужденците ще ни напускат. Как да стоим тогава сигурно на финансовата карта на Европа? Иначе, що се отнася до усвояването на европари през последните години, доста се усвоиха - особено като гледаме лъскавите возила по улиците на София. Е, да, не по начина, по който е трябвало или Европа е очаквала. Но, пак ние сме си виновни, защото няма съпротива, нямаме чувство за общност, всеки се е свил и се опитва да оцелява. Това е резултатът и е крайно време да бъдем честни пред себе си.
Вероятно, ще кажете- дайте факти. Тези факти са навсякъде. Отворете сайтовете на институциите и погледнете за какви обществени поръчки става дума и за какви десетки хиляди лева, потрошени за кламери, папчици, флашки, мониторинги, безумно скучни информационни кампании и какви ли не други измислени разходи. Точно заради това смятам, че обществените поръчки на правителството са открита форма на корупция. Затова и Европа вече не ни вярва и блокира фондове, защото разбира, че те се "усвояват" по такъв начин, че да попаднат в този или онзи приближен до властта, а не чрез тях да се подобри състоянието на държавата. Европа имам чувството, че въобще не се интересува какво става тук и в един момент ще вдигне ръце от нас. Няма да е далеч това време. Та тя от Гърция вдигна ръце, която им е доста по-важна, та с нас ли ще се церемони?
Не виждам разлика между кабинетите Борисов 1 и Борисов 2. Това, че няколко ренегата бяха вкарани от други партии в правителството не е от съществено значение. Песимистичната ми нагласа не е от сантименти. Следя процесите у нас отблизо, чета статистиката, говоря с хора от различни браншове и сфери и не виждам светлина в тунела. Ще потъваме, ще изхарчим всички резерви, които имаме, ще похарчим пенсионните фондове и след 2 години, вероятно, ще се озовем някъде в много дълбока криза.
Очаквало се скоро да бъде публикувана програмата на правителството - не става с програми, а с работа. За всяко нещо трябват хора с определена квалификация и образование. Това, което виждам в момента е дива партизанщина в държавата, назначаване на някакви верни, лоялни, а, всъщност, прости хорица. Нищо добро не ни чака. Щели да публикуват програма и какво от това? Нали някой трябва да я изпълни, а как да я изпълнят като не разбират, като за част от тях тя е само думи. Невежеството, обаче, е само един от греховете им. Начинът на мислене, неспазването на законите, корупцията - всичко това разяжда страната ни. Май трябва някаква много дълбока и жестока криза да ни разтресе, за да започнем да се оправяме. Преди това не вярвам да се опомним. Навремето Радой Ралин беше казал, че бедността не е порок, а урок. Очевидно още не сме го научили.
