Политическата катастрофа бе всъщност предизвестена: недоволството тлееше дълго преди да се излее в крайна сметка по време на изборите за Европейски парламент през май. Почти навсякъде евроскептичните и враждебно настроените към Общността партии, включително дяснорадикални, получиха много гласове от избирателите. Във Франция, Великобритания и Дания те дори излязоха победители. Програмата им: по-малко Европа, повече нация. Френският Национален фронт иска излизане от валутния съюз и въвеждане отново на франка, британската Партия за независимостта (UKIP) иска дори страната да напусне Европейския съюз. Общото между всички тях е и това, че са против имигрантите. Ако зависеше от тези партии, свободата на придвижване би била ограничена дори в рамките на Европейския съюз.
Говорители на разочарованите
Макар евроскептиците в Европейския парламент трудно да постигат единство и плановете за голяма дясна фракция да се провалиха, те имат значително влияние върху дневния ред. Темата миграция например разцепи през 2014 Европейския съюз повече от когато и да било преди. Правозащитни групи и папата апелираха към европейците да приемат повече бежанци от Средния изток и Северна Африка, където се водят граждански войни. Само че "лодката е пълна" е широко разпространено усещане, което десните популисти охотно раздухват. Те са и говорители на онези, които смятат Европейския съюз за сборище на бюрократи, които не се интересуват от грижите на гражданите. Политологът Янис Емануилидис е убеден, че "еврокризата е била централен фактор или поне катализатор на чувството, че Европейският съюз е някъде много далеч или пък обратното, се намесва твърде интензивно".
Във Великобритания Найджъл Фараж и неговата Партия за независимост спечелиха на европейските избори мнозинството от гласовете
Във Великобритания Найджъл Фараж и неговата Партия за независимост спечелиха на европейските избори мнозинството от гласовете
Излизането на британците не е невероятно
В никоя друга държава от Европейския съюз недоволството през 2014 не беше толкова очевидно, колкото във Великобритания. Консервативният премиер Дейвид Камерън явно се огъна под натиска на евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство и нейните настоявания. Той иска от Европейския съюз реформи и отново повече пълномощия за отделните държави, в противен случай не можел да гарантира, че при референдум британците биха подкрепили европейското членство на страната си.
Излизането на Великобритания от Общността междувременно съвсем не изглежда невероятно. При това самото Обединено кралство едва не се разцепи през септември - на проведеното всенародно допитване шотландците за малко не поеха по свой път: гласувалите за независимост бяха 55 процента срещу 45 на сто нейни поддръжници. Резултатът все пак бе достатъчно показателен, за да поохлади ентусиазма на останалите превърженици на разцеплението в Европа - като например в Каталуния и Южен Тирол.
Френската драма
В редица страни икономическата криза, съпроводена с висока безработица, направи услуга не само на крайните партии. Въпросът как да се справят с нея продължава да разделя Европа, макар при страните с проблеми да настъпиха изменения. Ако по-рано в центъра на вниманието бяха Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, междувременно в тези държави положението се стабилизира, макар и бавно, а в Ирландия - дори стремително. Сега проблемите са повече в Италия и най-вече във Франция.
Във Франция безработицата остава рекордно висока
Във Франция безработицата остава рекордно висока
Дали Европейската комисия трябва да остане твърда и да принуди Франция към още икономии, или Франция трябва да си остави още време за консолидация, за да попречи на политическия екстремизъм на Националния фронт? Това бе и остава въпросът, който постоянно си задават в Брюксел. Янис Емануилидис е на мнение, че "способността на Франция за структурни реформи е по-скоро слаба" и е съмнително, че страната скоро ще се изправи на краката си. "Много въпросителни" има обаче и от политическа гледна точка - заради силата на десните екстремисти във Франция.
Юнкер, Московиси и другите
Френският проблем има и още един аспект: за спазването на критериите за стабилност в новата Европейска комисия трябва да бди бившият френски финансов министър и настоящ еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси. През септември, когато председателят на комисията Жан-Клод Юнкер обяви неговата номинация, мнозина заговориха за това, че дават на вълка да пази кошарата. Но не само по отношение на него е така - и за други еврокомисари има съмнения доколко са подходящи за заемания пост поради недостатъчно опит или конфликт на интереси.
Въпреки това в крайна сметка съставът ЕК бе одобрен от парламента с минимални изменения. След което през ноември самият Юнкер стана обект на атаки, тъй като стана известно, че големи международни концерни са били облагани минимално от люксембургските данъчни власти по времето, когато Юнкер е бил министър-председател и финансов министер. Той успя да отбие политическите удари, но доверието към него вече не е същото.
Руските танкове отново се възприемат като заплаха за Европа
Руските танкове отново се възприемат като заплаха за Европа
Мирният европейски ред е разрушен
Но ако се говори за европейска криза през 2014, засенчила всичко останало, то това несъмнено е конфронтацията с Русия. През март Русия анексира украинския полуостров Крим и вече месеци наред дестабилизира Източна Украйна. Редица източни държави членки на ЕС, например балтийските републики и Полша, се опасяват, че също могат да станат жертви на руската агресия.
Европейският съюз постепенно засилваше все повече санкциите спрямо Русия. Само че конфликтът е всичко друго, но не и разрешен, в края на годината завръщането към старото партньорство с Русия изглежда по-далеч от всякога. И се възцарява все по-голяма несигурност: мирният европейски ред, установен след края на Студената война, е разрушен, и никой не знае как ще вървят нещата оттук нататък.
Заедно срещу трудностите
Но от целия този горчив опит европейците научиха и колко важно е единството: в противопоставянето с Русия Европейският съюз се показа изключително сплотен. "Виждаме, че 28-те страни членки, които неведнъж са имали различни позиции спрямо Русия и имат различни традиции в отношенията си с Москва, се оказаха способни да заемат единна позиция", посочва Янис Емануилидис. Благодарение на Русия Европейският съюз "сплоти редиците".
Сега въпросът е колко трайно ще е търпението на европейците спрямо Москва. Но е факт, че извън Русия тежката криза укрепи Европа и нейното единство, укрепи вярата, че всички заедно са по-силни, отколкото всеки поотделно. Тази мъдрост изглеждаше отдавна забравена в ЕС, но събитията от 2014-та я актуализираха.
DW