За германската канцлерка Ангела Меркел се знае, че остро критикува политиката на Владимир Путин към Украйна, докато Михаил Горбачов - изненадващо за мнозина, напоследък все по-настойчиво защитава курса на руския президент. Горбачов изобщо не крие, че смята Крим за част от Русия. Отделянето на Украйна и Беларус от тогавашния Съветски съюз е според него историческа грешка, вината за която той приписва на своя наследник Борис Елцин. Такава е и позицията на Путин.
Михаил Горбачов критикува Запада с удивителна интензивност. Той настоява за нов старт на отношенията между Берлин и Москва, но всъщност иска да каже, че курса си трябва да промени не Путин, а Западът. Преди посещението си в Берлин той заяви в прав текст: „Категорично съм убеден, че днес Путин защитава интересите на Русия по-добре от всички останали". При това Горбачов често е отправял остри критики към Путин. Например през 2013 година, когато руският президент нареди да се обискират офисите на неправителствени организации. "Който иска диктатура, да върви там, където вече има диктатура", заяви тогава Горбачов.
Почитан в Германия, мразен в Русия
На какво се дължи сегашният му завой? Този въпрос става още по-важен, като имаме предвид, че Путин смята Горбачов за "гробокопач на СССР", за "недоразумение на историята". Да не говорим, че същото мнение споделят и мнозинството руснаци, които обвиняват тъкмо Горбачов за краха на Съветския съюз и за последвалата го фаза на икономически несгоди и политически хаос. В случая всички очевидно забравят, че когато Горбачов го пое, съветският кораб вече имаше многобройни пробойни.
Често съдят Горбачов и за грешките на Елцин. А мнозина го смятат за политик, който не гледа сериозно на неволите на обикновения руснак. Непосредствено след като беше избран за Генерален секретар на КПСС, Горбачов подхвана прословутата си антиалкохолна кампания. Тя обаче повлия не толкова на любовта на руснаците към алкохола, колкото на собствения му имидж - на президентските избори през 1996 година Горбачов получи "цели" 0,51% от гласовете. Това е трагичната ирония на Горбачовата съдба: в чужбина го тачат, у дома го мразят. Ето откъде извира голямото му огорчение.
Първоначално Михаил Сергеевич Горбачов запретна ръкави да реформира СССР - а не да го закрива. Той искаше да преустрои страната, да изгради прозрачни структури и да въведе нещо като върховенство на закона. Постепенно обаче огромната империя се изплъзна от ръцете му - изцяло против неговата воля. Явно Горбачов беше подценил взривоопасния потенциал, който ще се натрупа, след като Комунистическата партия се откаже от абсолютната си, централизирана власт. Вътрешнополитическите проблеми го притискаха все по-безжалостно и не му оставяха никакви сили да разработва сериозни външнополитически концепции. Така в крайна сметка Горбачов беше принуден да приеме западните предложения за обединението на Германия и бъдещото ѝ членство в НАТО. В Русия и до ден-днешен го съдят заради това.
Горбачов и Путин - прилики и разлики
Горбачов и Путин са единомишленици по един въпрос: и двамата съжаляват за разпадането на Съветския съюз. Но помежду им съществува едно сериозно различие: в отношението им към държавите от някогашния Източен блок и към бившите съветски републики. През 1988 година Горбачов се отказа от „доктрината Брежнев" и с това разреши на страните от Варшавския договор сами да определят съдбините си. Тази новопридобита свобода даде тласък на поредица от мирни революции в Източна Европа. В самия край на този процес Студената война се оказа приключена, а Германия - обединена. Тъкмо благодарение на тези събития Горбачов беше и си остава извънредно популярен в Германия - това се видя и по време на празненствата по повод 25-годишнината от падането на Стената.
И все пак: като застава на страната на Путин и напада Запада, Горбачов изневерява на собствените си принципи. Разбира се, в Германия никой няма да го обвини заради този завой, защото страната му дължи много. Но фактът си е факт.
DW