Мнозина финландци очакват с нетърпение деня, в който се публикуват данъчните данни на всички граждани на страната.
Докато американските телевизии и вестници бяха дълбоко потънали в отразяване на междинните избори за Конгрес в САЩ, финландските медии насочиха вниманието си към своя собствен национален спектакъл за граждански дълг и патриотизъм - данъците.
Данъчният сезон обикновено не е нещо, за което човек се вълнува, но е чакано събитие за много финландци. В понеделник (миналата седмица - бел. ред.) финландските данъчни власти направиха публично достояние данните за всеки човек в страната, отваряйки вратата за медийна истерия от клюки, хвалби и сочене с пръст за това кой е платил справедлив дял от своите приходи под формата на данъци.
Някои може и да ненавиждат липсата на лична неприкосновеност, но според финландското правителство публикуването на данъчната информация е необходимо, за да продължи да функционира държавата. Финландската социална система, подобно на тази в САЩ, се основава на данъците.
Затова публичните разкрития затвърждават схващането, че всички трябва да дадат своя принос. Като оставим обаче настрана възможността финландското общество да получи своята годишна доза веселие, болезненото съсредоточаване на страната върху данъците излага на показ вътрешнополитическите дебати за поддържането на финландския социален модел.
Наречена икономически "супермодел" от списание "Икономист" през 2013 година, Финландия си спечели международни похвали за баланса между своята политика в подкрепа на бизнеса и щедрите си социални програми. "Форин полиси" класира страната на първо място в своя индекс на най-стабилните държави и правителството в Хелзинки бе засипано с поздравления от цял свят заради своята политика по различни въпроси - от прозрачността в управлението до образованието.
Ако обаче няма как хората с най-високи доходи да продължат да внасят пари в системата, то социалните помощи, които навлякоха на Финландия завистта на много части на света, не биха били възможни.
Ето защо всеки ноември водещите финландски вестници ровят шумно в данъчните данни, като проследяват увеличаването и намаляването на богатството на политици и бизнесмени, а таблоидите се възползват от публичните разкрития, за да надзъртат в живота на местните знаменитости. През последните години разследвания, направени въз основа на публикуваната годишно информация, извадиха на показ укриващи данъци министри и спортни звезди с офшорни данъчни убежища.
Не всички истории обаче са толкова разобличаващи. Тази седмица водещите материали в таблоида "Илталехти" бяха за финансовото "мръсно пране" на финландски знаменитости и политици.
Според една от публикациите, например, личното състояние на Юха Сипиля, председател на партия Финландски център, се е стопило до степен, че той вече е най-малко печелещият член на опозицията.
В друга силно тиражирана история се злорадства над факта, че през 2013 година популярната финландска рап звезда Чийк (скандинавският вариант на Фифти сент) всъщност е спечелил по-малко от Мати Никянен, бивш ски скачач олимпийски шампион. Скиорът бе замесен в прояви на насилие и злоупотреба с алкохол, след което стана певец.
Като оставим настрана клюките в таблоидите, проблемите, които публикуването на данъчните данни изважда на показ, са много реални. През 90-те години на миналия век средният данък върху доходите във Финландия бе 37,5%, но след 2000 година намаля значително до 30%.
От кризата в еврозоната през 2009 година обаче данъчните ставки поеха нагоре на фона на отчаяните опити на правителството в Хелзинки да продължи да финансира социалната система едновременно със затягането на фискалните колани.
Средният данък върху доходите в момента е 30,4%, но е предвидено да нарасне до 31,1% догодина. През март повишаването на данъците накара Бьорн Валроос, банкер и един от най-богатите хора във Финландия, да се премести в Швеция, както се твърди заради по-снизходителния данъчен режим.
Не всички представители на финландския елит обаче бягат от нарастващите налози. Някои гледат на плащането на високи данъци като на признак на патриотизъм. Според данните, публикуваните в понеделник, седмината собственици на компанията за компютърни игри Supercell, най-известна със своя бестселър Clash of Clans, оглавяват списъка на хората с най-високи приходи във Финландия, плащайки общо 230 милиона евро данъци.
Само че вместо да се оглеждат за данъчни убежища в чужбина, те представят Supercell като истинска финландска марка. "Обществото много ни помогна и сега е наш ред да му се отблагодарим", каза главният изпълнителен директор на компанията Илка Паананен в интервю за вестник "Хелзингин саномат".
Това издание е изчислило, че общият приход, генериран от собствениците на Supercell през 2013 година, ще е достатъчен за покриване на годишните разходи на канцеларията на премиера или на затворите. Благодарение на Паананен и неговия екип социалната система на Финландия изглежда в добро здраве - поне до следващия данъчен сезон.
БТА