Пиша тези редове като човек, който има два паспорта - израелски и палестински. Пиша ги с натежало сърце, тъй като събитията в Газа през последните седмици затвърдиха отдавнашното ми убеждение, че не съществува военно решение на израелско-палестинския конфликт. Това не е политически конфликт, а човешки, между два народа, които са дълбокото и изглежда необратимо убедени, че им се полага едно и също малко парче земя.

И тъй като този факт се пренебрегва, затова и всички преговори, всички досегашни опити за намиране на решение на конфликта се провалиха. Вместо да признаят истинската същност на конфликта и да опитат да го разрешат, страните търсеха по-лесни и бързи решения. За жалост, когато става дума за разрешаване на този конфликт, няма преки пътища. Прекият път върши работа само когато познаваме територията, която предстои да прекосим - а в този случай никой няма това познание, тъй като същината на конфликта остава непозната и неизследвана.

Разбирам и искрено споделям страха, с който днес живеят моите сънародници от Израел: постоянният звук на изстрелвани ракети и това да знаеш, че ти самият или някой твой близък може да пострада. Но изпитвам дълбоко състрадание и към тежката участ на моите сънародници, палестинците в Газа, които живеят в страх и всеки ден оплакват толкова опустошителни загуби. След десетилетия на опустошение и загуби и от двете страни, конфликтът днес достигна до немислимо досега ниво на ужас и отчаяние.

Затова се осмелявам да предложа, че може би сега е моментът да потърсим истинско решение на проблема. Прекратяването на огъня, разбира се, е първото, което трябва да се направи, но не е достатъчно. Единственият начин да се прекрати тази трагедия, единственият начин да се избегнат още трагедии и ужас, е да се използва безнадеждността на ситуацията и всяка от страните да бъде принудена да преговаря с останалите. Няма смисъл Израел да отказва да преговаря с Хамас или да отказва да признае правителството на националното единството. Не, Израел трябва да чуе тези палестинци, които са в състояние да говорят с един глас.

Първото, което трябва да се постигне, е да се постигне общо съгласие, че военно решение няма. Само тогава може да започне обсъждането на въпроса за справедливост за палестинците, която отдавна е закъсняла, и за сигурността на Израел, която той с основание изисква. Ние, палестинците, смятаме, че трябва да получим справедливо решение.

По същество ние се стремим към справедливост и към права, дадени на всеки народ на земята: автономия, самоопределение, свобода и всичко, което е свързано с тях. Ние, израелците, имаме нужда да бъде признато правото ни да живеем на същото това парче земя. До разделяне на териториите може да се стигне само, след като и двете страни не само приемат, но и разберат, че ние можем да живеем заедно, един до друг, и несъмнено - не обърнати с гръб един към друг.

В сърцевината на толкова необходимото сближаване е необходимостта от взаимно чувство на емпатия или състрадание. Според мен състраданието не е просто чувство, което произтича от психологическото разбиране на потребностите на един човек, а морален дълг. Само опитвайки се да разберем потребностите на другата страна, можем да направим стъпка един към друг.

Както е казал Шопенхауер: "Нищо няма да ни върне обратно на пътя на справедливостта толкова бързо, колкото това да си представим грижите, тъгата и плача на губещия." В този конфликт, ние всички сме губещи. Можем да се справим с тази тъжна ситуация , ако най-после започнем да приемаме, че другата страна страда и има права. Само разбирайки това, можем да опитаме да изградим заедно бъдещето.

БТА

*Даниел Баренбойм е световноизвестен израелски пианист и диригент -бел.пр.