Преди три седмици Полша с гордост празнува 25-годишнината от изборите през 1989 г., които отбелязаха повратната точка в Студената война с победата на "Солидарност" над управляващата комунистическа партия. Сега страната се озова в хватката на зловеща афера с подслушване - един от най-големите скандали във възродената Полша.
Сред замесените са четири изтъкнати публични личности, които през последните седем години осигуряваха репутацията на Полша като политически зряла държава с отговорно управление на икономиката и лоялност към международните съюзи. Става дума за десноцентристкия премиер Доналд Туск, управителя на централната банка и бивш премиер Марек Белка, бившия финансов министър Яцек Ростовски и външния министър Радослав Шикорски.
Тайно записаните разговори на тези и други политици в няколко варшавски ресторанта не нанесоха сериозни вреди на полската демокрация, не разрушиха доверието в компетентността на централната банка, нито компрометираха членството на Полша в НАТО и ЕС. Но те със сигурност разклатиха правителството на Туск, което е на власт от 2009 г. и бе най-стабилното правителство в посткомунистическата ера на Полша. За прочистването на въздуха може би ще са необходими големи промени в кабинета или даже предсрочни общи избори.
Очевидният въпрос е: кой е поръчал подслушването; кой е доставил записите на "Впрост", полското списание, което ги публикува; и кой се надява да получи изгода от този скандал. Някои поляци, които отдавна пазят спомена за руския контрол, подозират ръката на Москва. Все пак в Кремъл управлява бивш оперативен работник на КГБ, президентът Владимир Путин, и ролята на службите за сигурност в руската политика сякаш се разширява колкото по-дълго той стои на власт.
Добър пример за това как Русия сее раздори в и между западните правителства се появи през февруари, когато излезе аудиозапис, в който помощник-държавният секретар на САЩ за Европа Виктория Нюланд използва груб език по адрес на дипломатически усилия на ЕС в Украйна. Тя окачестви записа като "доста впечатляващо занимание".
Нещо повече - подкрепата на Полша за бунта в Киев, който свали Виктор Янукович, бившия президент на Украйна, бе трудно преглътната от Москва. Изтичането в медиите на коментарите на Шикорски може да намали шансовете му да стане следващия шеф на външната политика на ЕС.
И накрая - колкото по-интензивна става борбата между Русия и Запада заради Украйна, толкова повече сигнали праща Русия към САЩ и ЕС, че все още упражнява политическо влияние в България, Унгария и други бивши комунистически сателити.
След всичко казано все пак обвиненията към Русия съвсем не са доказани. Няма преки свидетелства за намесата на Москва. Персоналът във "Впрост" твърди, че списанието е получило записите от бизнесмен, който не е свързан с външни сили. Но каквато и да е привързаността на Путин към шпионажа като външнополитически инструмент, не е много в стила на КГБ да слага "бръмбари" в ресторанти, посещавани от политици, и да праща записите на популярно новинарско списание.
Освен това моментът не е много подходящ. Ако Кремъл искаше да дискредитира дипломацията на Полша в Украйна, по-естественият момент да направи това щеше да е между ноември м.г. и март, когато протестите в Киев набираха скорост. Така интервенцията на Русия в Крим щеше да бъде облекчена от разногласията в западния лагер.
Но ако не е Русия, тогава кой? Един намек се съдържа в предположението на Туск от понеделник, че подслушването е извършено от "престъпна" група, мотивирана или от "зла умисъл, наивност, алчност, или за да обслужи политически интереси". Това са силни думи, но не са думи, каквито един премиер обикновено използва, когато подозира чуждестранна разузнавателна служба в опит да дестабилизира страната му. По-скоро тези думи са посочване с пръст към вътрешни политически противници и техни порочни или лековерни съучастници.
И така, възможните кандидати включват политически активисти и агенти от службите за сигурност, свързани с опозиционната консервативна партия "Право и справедливост". Основаната от близнаците Качински - Лех и Ярослав - партия бе изместена през 2007 г. от властта от Туск. Лех Качински загина в самолетна катастрофа през 2010 г., но бившият премиер Ярослав жадува да се върне на власт и да довърши нравствената и националистическа революция, от която според него Полша се нуждае.
Днес Полша е по-свободна, по-благоденстваща и по-защитена от външна заплаха, отколкото е била във всеки момент от своята история. Наистина би било болезнено да се разкрие, че силите, враждебни към нейната стабилност, идват отвътре.
БТА
