Да, вярно е, че нямаше Ал Каида в Ирак, когато Джордж Буш дойде на власт. Но е еднакво вярно, че на практика не бе останало почти нищо от Ал Каида в Ирак, когато Барак Обама оглави Белия дом.

Което прави Буш отговорен за ужасяващата цена, платена за разгромяването на джихадистката война през 2003-2009 г., поставена под заплаха от инвазията му. Можем да спорим до безкрайност дали тази цена си е струвала, но не подлежи на дебатиране отговорността на Обама за връщането на ислямистките бунтовници, които бяха прогонени, преди той да стане президент.

До 2009 г. Ал Каида в Ирак не само беше разгромена, но и унижена от американските успехи и сунитското Движение за пробуждане от провинция Анбар. Там обидените сунити, които ожесточено се бяха борили с американците, провалили 80 години на сунитска хегемония, тогава се обърнаха на 180 градуса и се присъединиха към нашественика неверник в унищожаването на сунитите от Ал Каида.

В същото време премиерът шиит Нури ал Малики обърна иракската армия срещу радикалните шиитски милиции от Басра на север от Багдад.

Резултатът? "Суверенен, стабилен, разчитащ на себе си Ирак." Това не е поздравление, което Буш сам си е отправил. Така през декември 2011 г. самият Обама обрисува Ирак, който оставихме зад гърба си. Той го нарече "изключително военно постижение". Единствената задача на Обама беше да затвърди постиженията, като подпише споразумение за статута на американските сили. Още повече, че по собственото му признание по повод споразумението, което се опитва сега да убеди Афганистан да подпише, подобни споразумения са необходими, "защото след всички жертви, които направихме, искаме да опазим успехите", постигнати с войната.

Именно затова провалът му в опитите да убеди Ирак да подпише споразумението е толкова катастрофален. Извинението му беше невъзможността да осигури имунитет на американските военнослужещи. Глупости. Буш беше издействал компромис по въпроса през 2008 г., както бяхме направили с всичките си съюзници навсякъде другаде. Истинският проблем беше намерението на Обама "да сложи край на войната". Той имаше три години да преговаря за сделка, но започна преговорите само няколко месеца преди изтичането на крайния срок.

Той предложи да остави в Ирак между 3 хиляди и 5 хиляди войници - смешна бройка. Американските командващи казваха, че се нуждаят от поне 20 хиляди. (Разполагаме с 28 500 в Южна Корея и 38 хиляди в Япония в момента.) Такъв миниатюрен контингент щеше да посвети повечето от времето си да защитава себе си. Иракчаните могат да разберат кое предложение е несериозно. Защо да понесат политически пасив за продължаващо американско присъствие срещу нещо толкова нищожно?

Нещо повече, Обама настоя за ратификация от парламента, което както обясниха иракчаните, не само бе невъзможно, но и ненужно. Така Обама нареди пълно изтегляне. А с него изчезнаха американското влияние върху обуздаването на верското напрежение, посредничеството между отделните фракции и предоставянето на разузнавателни и тактически съвети на иракските сили, които сега действат съвсем сами.

Резултатът беше предвидим. И предвиден. За нула време Иран и поощряваното от него шиитско превъзходство се превърнаха в доминиращото влияние в Ирак. В деня след отпътуването на американците Малики нареди да бъде арестуван вицепрезидентът сунит. Той спря финансирането на "Синовете на Ирак" - сунитите, които воюваха заедно със САЩ срещу Ал Каида. Впоследствие подложи сунитите на такова преследване и така ги отдалечи, че те бяха готови да посрещнат Ал Каида обратно в Ирак - преобразувала се в сирийското си убежище на "Ислямска държава в Ирак и Сирия (Леванта)" - като по-малката от две злини. Така се стигна до шокиращото светкавично завземане на Мосул, Тикрит и толкова големи райони в Ирак, населени със сунити, от ИДИЛ.

Джихадисткото възраждане е резултат от двойно абдикиране на Обама: създаването на вакуум не само в Ирак, но и в Сирия. Обама се колебаеше и приказваше празни приказки в първите дни на сирийската революция, преди да дойдат джихадистите, когато светският бунт систематично напредваше срещу режима в Дамаск.

Хизбула, Иран и Русия помогнаха на режима да оцелее. Междувременно джихадистки анклав (включително останки от изкоренената преди това Ал Каида в Ирак) се установи върху големи райони в Северна и Източна Сирия. Джихадистите се радваха на щедра помощ отвън, докато светските революционери изнемогваха, напразно очаквайки помощ от САЩ.

Изправен пред де факто джихадистка държава, разположена и в двете страни, изненаданият Обама сега няма друг избор освен да се опита за кратко време да възстанови от стартовата линия и в миниатюра присъствието на САЩ, което отхвърли преди три години, предоставяйки разузнавателни и тактически съвети и вероятно въздушна подкрепа.

Обявеното от Обама намерение за изпращане на 300 военни съветници е началото на това възстановяване - блед заместител на онова, което отдавна трябваше да имаме там. Трудно могат да се възстановят механизмите за въздействие и влиянието, от които той се отказа с пълното изтегляне. Но това е единствената ни възможност да не оставим Ирак в ръцете на сунитските джихадисти от ИДИЛ и шиитските джихадисти от Техеран.

Още по темата: Настъплението на екстремистите в Ирак разпалва регионални страхове

Райън Лукас
Омар Акур
Асошиейтед прес

Завземането на територии в Ирак и Сирия от отцепила се от Ал Каида групировка причини трусове из целия Близък изток, тласкайки съседните страни към действие поради опасение, че те може да са следващите, които ислямски въоръжени бойци да вземат на прицел.

В Йордания армията изпрати подкрепления по границата с Ирак миналата седмица, за да подсили сигурността, докато в Ливан при акции в два хотела в центъра на Бейрут тежко въоръжени полицейски части удариха предполагаема терористична клетка, за която се твърди, че е свързана с групировката, известна като Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).

Регионът следи внимателно експанзията на ИДИЛ през последната година в големи части от Северна и Източна Сирия. Но дръзката офанзива на групировката този месец в съседен Ирак, подкрепена от сунитски племенни бойци и бивши членове на партията Баас на Саддам Хюсеин, заплашва да преначертае картата на Близкия изток - поставяйки много правителства под тревога.

Американският държавен секретар Джон Кери, който е на обиколка в Близкия изток, предупреди по време на своята спирка в Кайро, че ИДИЛ е станала "заплаха не само за Ирак, но и за целия регион".

Списъкът с разтревожени държави се оглавява от Йордания и Ливан, две страни, които и без това се борят с последиците от сирийската гражданска война. Спешността на въпроса се очерта в неделя, след като бойци на ИДИЛ завзеха иракската страна на границата с Йордания.

ИДИЛ никога не е заявявала изрично желание да завзема територии в друга страна. Но тя открито цели създаване на ислямска държава, която да включва Ирак и Велика Сирия, известна още като Левант - традиционни имена, отнасящи се до регион, разпростиращ се от Южна Турция до Египет на Средиземно море, ивица, която включва Йордания и Ливан.

Оценяваните на 10 000 бойци на ИДИЛ вече са прекалено заети с Ирак и Сирия и няма признаци, че групировката има някакви непосредствени планове за Йордания или Ливан. Но правителствата и в двете страни искат да успокоят разтревожените си общества.

В Аман официални лица са видимо обезпокоени. Вътрешният министър Хусейн Хаза ал Меджали каза пред депутатите миналата седмица, че кралството е "заобиколено от екстремизъм", както и че армията е разгърната по цялата 180-километровата граница с Ирак.

Йордания, близък съюзник на САЩ с добре екипирана и обучена армия, ще бъде далеч по-труднопреодолим противник от деморализираната армия на Ирак, което прави малко вероятно каквото и да било въоръжено нападение през границата срещу нея, казват анализатори.

"Това, което е най-тревожно, е, че радикални групировки може да имат клетки в Йордания сред техни поддръжници", каза Рамзи Мадрини от Атлантическия съвет в Аман. "Въоръжените бойци в Сирия извършиха нападения в няколко столици на съседни държави в региона. Има голяма загриженост, че Аман не е имунизиран срещу това".

Екстремисти са вземали на прицел Йордания и преди. Предшественикът на ИДИЛ, известен като Ал Каида в Ирак, бе основана от йорданеца Абу Мусаб аз Заркауи. Под негово ръководство групировката извърши троен бомбен атентат в амански хотели през 2005 г., при които загинаха над 50 души.

В Йордания има засилващо се движение на джихадисти и свръхконсервативни салафити, каза Мадрини. За стотици йорданци се знае, че са пътували до Сирия, за да се бият срещу президента Башар ал Асад. Някои са се присъединили към екстремистки групировки, включително ИДИЛ.

Но лидер на йорданските салафити, Мохамед Шалаби, омаловажи присъствието на ИДИЛ в страната.

"Има много хора в Йордания, които харесват ИДИЛ, но на място те нямат организирани хора или членове в Йордания", заяви Шалаби, известен още като Абу Саяф.

Все пак има доказателства, че групировката е създала поне базово присъствие. В Маан, Южна Йордания, около 200 привърженици на ИДИЛ организираха протести след петъчните молитви, носейки транспаранти, обявяващи града за "йорданската Фалуджа" - визирайки иракския град, който е развъдник на радикализъм.

Маан е място с голяма безработица, а по време на протестите през последната година жители призоваха за сваляне на крал Абдула Втори и настояваха за работни места. Донякъде това е същият вид недоволство, което ИДИЛ противопостави в Ирак, за да получи подкрепа, макар че там оплакванията имат силно верски оттенък, като иракските сунити се чувстват маргинализирани от доминираното от шиити правителство.

Въпреки икономическото неспокойствие и гнездата на недоволство Йордания би дала пространство за значително настъпление на ИДИЛ.

"Йорданското население не подкрепя тези хора, преобладаващото мнозинство от населението", каза Маруан Муашер, вицепрезидент на Фондация "Карнеги" и бивш външен министър на Йордания. "Имаме много силна армия и разузнаване, така че не може да се слага знак за равенство между заплахата, която са те за държави като Сирия и Ирак, и тази, която те може да представляват за Йордания".

В крайна сметка, каза той, ИДИЛ е "неприятност в сферата на сигурността, но не е екзистенциална заплаха" за Йордания.

В Ливан тя може би е нещо по средата.

Както в Ирак, има голяма част сред сунитската общност в Ливан, която е ядосана заради отношението към събратята й в Сирия, където бунтът срещу Асад е доминиран от сунити. Въоръжената интервенция в Сирия на ливанската шиитска групировка Хизбула в подкрепа на сирийския президент само разпали още повече междуверската омраза.

През последната година шиитски райони в южните предградия на Бейрут бяха разтърсени от поредица бомбени нападения. ИДИЛ не пое отговорността за атентатите - направиха го свързани с Ал Каида групировки, - но бомбените нападения показаха, че Ливан е благоприятна среда за сунитски екстремизъм.

В петък представители на силите за сигурност, облечени в сив камуфлаж, щурмуваха два хотела в оживения район на Бейрут Хамра, арестувайки 17 заподозрени членове на ИДИЛ. Ливански представител от сферата на сигурността, пожелал анонимност в съответствие с разпоредбите, потвърди, че са задържани предполагаеми членове на групировката.

Според доклад от сферата на сигурността, с който Асошиейтед прес се сдоби, членове на групировката може да са планирали многобройни самоубийствени атентати след петъчните молитви в Бейрут. Там се казва, че поне един от издирваните въоръжени бойци е саудитски гражданин.

В същия ден атентатор самоубиец взриви автомобила си близо до полицейски контролен пункт в Източен Ливан, убивайки един човек и ранявайки 20. Не стана ясно дали двата инцидента са свързани. Но бомбеният атентат - първият от март - и разполагането на силите за сигурност във и около Бейрут, предизвика опасения от ново насилие в страната.

Като израз на загриженост ливанският върховен мюфтия шейх Мохамад Рашид Кабани предупреди, че бомбеният атентат и предполагаемата клетка на въоръжени бойци "е индикатор за нов цикъл на разклащане на стабилността и сигурността на Ливан, подклаждайки конфликт в повече от един регион".

БТА