Седнала на пейка в центъра на Москва, 77-годишната Галина Макаренко замлъква за няколко секунди, преди да изкаже откровеното си мнение за съюзническия десант в Нормандия на 6 юни 1944 г.

"Той малко ни помогна. Но само малко", казва усмихнатата физичка, която била евакуирана от Москва в Казахстан, за да избегне конфликта, който хората на Запад наричат Втората световна война, а руснаците - Великата отечествена война.

Президентът Владимир Путин ще се присъедини към лидерите на Франция, Великобритания и Германия, за да отбележат днешната годишнина от десанта в Нормандия, който отвори западния фронт срещу войските на Хитлер, хващайки ги в клещи с гигантска маневра, докато Червената армия на Сталин ги изтласква назад откъм изток.

Но макар мнозина на Запад да смятат десанта в Нормандия за решаващата повратна точка в конфликта, разговорите в руската столица вчера отразяваха широко застъпеното схващане там, че Съветският съюз така или иначе вече е бил обърнал хода на войната, в която губи 20 милиона души, и е щял и сам да победи.

"Това е напълно ясно, няма съмнение в това. Той щеше да победи, защото хората бяха отчаяни, те бяха събрали силите и се научиха да водят война. Войната определено щеше да бъде спечелена от съветския народ", каза 64-годишният пенсионер Николай Косяк.

СТАЛИН ПРИЕМА ЧЪРЧИЛ

Моментът на откриването на втори фронт бил спорен въпрос между Съюзниците - съветския лидер Йосиф Сталин призовал британския премиер Уинстън Чърчил да го открие още през август 1942 г.

Според записките на преводача, присъствал на напрегнатата имсреща през онзи месец в Москва, Чърчил заявил, че това щяло да бъде прибързано, настоявайки, че "войната си е война, но не е безумие, и би било безумие да се предизвиква катастрофа, която няма да е от полза за никого".

Сталин, който бил "нервен", отвърнал, че "човек, който не е готов да предприема рискове, не може да спечели война".

За десанта Съюзниците събират над 150 000 британски, канадски и американски войници, а преди офанзивата месеци наред извършват засилени бомбардировки срещу германски цели в окупирана Франция.

Но мнозина руснаци са убедени и до ден днешен, че забавянетое било преднамерен ход. Макар че десантът "доста ни помогна", каза Косяк, Чърчил "искал руснаците и германците да се унищожат взаимно в тази война и той да влезе в нея в правилния момент, когато и двата лагера били отслабени".

Работещият в сферата на комуникациите Игор Толкарев, на 48 години, каза: "Мисля, че той просто ни е чакал и е решил да действа едва когато нашите войски започнали офанзива. Чак тогаватой се присъединява на страната на по-силните".

НЕДОВЕРИЕ КЪМ КОМУНИЗМА

За пенсионирания инженер Людмила Крилова, на 67 години, моментът на десанта е бил свързан с политическата идеология.

"Защото Западът е имал много лошо отношение към комунистическия Съветски съюз по онова време и е бил заинтересован да не допусне комунизмът да се разпространи из Европа - затова може би политическите лидери на Запад не са били заинтересовани от такава триумфална победа на Червената армия ина бърз край на войната", заяви тя.

"Освен това са щадили хората си, армията си, жертвите си".

Внукът й Максим Крилов, на 11 години, се намеси: "Ако не бяха нашата Червена армия и всички наши войници, ние, руснаците,нямаше да стоим тук сега".

В детска енциклопедия, която се продава в центъра на Москва,за откриването на Западния фронт се споменава само с половин изречение в посветените на Великата отечествена война четири страници от книгата: "Междувременно съюзниците откриват втори фронт в Европа, но съветските войски вече са поели инициативата в офанзивата срещу Германия".

В момент когато руските власти осъждат възхода на "фашизма" в съседна Украйна, възрастната физичка Макаренко е скептична към опитите да се призовава военновременния дух в спора на Москва със съседа й.

Но сред интервюираните тя не бе единствената, която видя паралели между недоверието на Запада към Русия тогава и сега.

"Всички искаха да задушат Съветския съюз - и искат това и сега", посочи тя. "Целият Запад завижда на Русия (...) Русия е уникална страна".

Още по темата: Защо Украйна накрая беше поканена на тържествата в Нормандия

Амандин Саниал, в. Монд

Руският президент Владимир Путин няма да бъде единственият лидер на бивша съветска република, който участва възпоменателните церемонии по повод 70-ата годишнина от дебаркирането в Нормандия. След седмици на призиви от страна на украинската общност и в момент, в който конфликтът продължава дабушува в Източна Украйна, Франсоа Оланд най-накрая реши да покани и украинския президент Петро Порошенко, който току-що беше избран на поста.

Република Украйна стана по този начин двадесетата държава, представена на честванията. Това е повод да се подчертае важността на нейния принос по време на Втората световна война, в която украинците бяха част от Червената армия.Но преди всичко това е повод, който позволява срещи, целящи намирането на изход от украинската криза.

Първоначално само Владимир Путин беше избран от Елисейския дворец да представлява петнайсетината бивши съветски републики. Два месеца след анексирането на Крим от Русия, представители на украинската общност във Франция възприемат тазипокана почти като обида.

"От дипломатическа гледна точка е шокиращо, че Франция не е помислила да разшири обхвата на поканата си до други бивши съветски републики", подчерта Натали Пастернак, председателка наКомитета на украинската общност във Франция.

Украинската общност във Франция между другото беше особено обидена от някои изявления на френския президент, който няколко пъти припомни, че "руският народ е дал милиони жертви" през Втората световна война.

Защо тези думи бяха възприети като обида? Защото подобни изявления превръщат руската армия в единственият приемник на Червената армия в ущърб на останалите републики от СССР.

Украинците подчертават, че що се касае до размерите на населението, то Украйна, след Беларус, е републиката, която е понесла най-тежките загуби през Втората световна война.

Почти 7 милиона души, от които 1,6 милиона военни, тоест16,3 процента от цялото население на Украйна са загинали в сравнение с 12,7-те процента от цялото руско население.

"Но целта не е да броим нашите мъртъвци", казва Натали Пастернак. Според нея няма основание руснаците да обират всички лаври на СССР.

"Ако Украйна не беше поканена на честванията, това щеше да означава продължаване на на тази амалгамата между СССР и Русия", допълва Пастернак.

Дали недоволството на украинците във Франция е наклониловезните в полза на поканата за Порошенко? Трудно е да се каже. Според Елисейския дворец френският президент по-скоро е използвал повода на наскорошното избиране на Порошенко, за да легитимира новото украинско правителство. Решение, което има предимството също така да позволи започване на диалог, дори и неофициален, между Владимир Путин и Петро Порошенко.

Отвъд честванията на 6 юни поканата за украинския президент има силен символичен характер. Според Натали Пастернак, която също е поканена в Нормандия, поканата за Порошенко е двойна победа.

"Франция признава най-накрая участието на украинците въвВтората световна война, но стига и по-далеч. Тя признава новия президент на Украйна, избран мажоритарно от украинския народ и му придава истинска легитимност. Днес Порошенко има своето мястона тържествата в Нормандия също като останалите държавни глави", казва Пастернак.

Тя, която първоначално не гледаше с добро око на поканата за Путин, сега е променила мнението си, защото 70-годишнината от десанта ще е първата неофициална среща между Путин и Порошенко. Макар говорителят на Кремъл да подчерта, че не е предвидена никаква среща между двамата лидери, човек винаги може да очаква те да разменят някоя дума неофициално, било то само по времето на тържествения обяд или по време на церемонията в Уистреам.

БТА