Всеки, който ви казва, че Украйна е арена на борба между Русия и Запада, греши. Това са мързеливи приказки, изречени от незнаещи хора, но помагат за създаването на истинска трагедия, за която всички трябва да бъдем загрижени.

Историята на украинската криза започна не през февруари с бягството на Виктор Янукович, а през 1991 г. с независимостта. Отчаяни в желанието си да разбият комунизма, приватизаторите разпродадоха държавни активи колкото се може по-бързо. Не ги бе грижа в чии ръце отиват, те просто искаха да съществува частна собственост. Мислеха си, че новите собственици ще държат на правата си и следователно ще изградят стабилно общество, управлявано от върховенството на закона.

Западът уби тази мечта. Изнасяйки богатството си в офшорни дестинации - Австрия, Карибите и различните данъчни райове британска собственост - украинските собственици получиха възможността да се наслаждават на западните имуществени права, като едновременно с това трупат дивиденти и от хаоса у дома. Така сметките на приватизаторите се оказаха погрешни.

Вътрешни хора грабнаха украинската промишленост, особено могъщи бизнес кланове се създадоха в градовете Донецк и Днепропетровск. Те се бореха за контрол върху правителството в Киев, но всички имаха един и същ основен интерес: да увековечат хаоса. Колкото по-дълго Украйна тънеше в бъркотия, толкова по-богати ставаха те.

Това не бе Русия срещу Запада, всеки бе в кюпа. Просто погледнете безполезната посредническа компания, която създаде Дмитро Фирташ през 2004 година, с която да закупува газ от Русия и да го продава на Украйна. По този начин правеше повече от 600 милиона долара на година. Компанията "РосУкрЕнерго" бе западно-източно съвместно предприятие: половината на "Газпром", а другата половина притежаваше австрийска банка. Всеки долар, който тя печелеше, бе долар загуба за обикновените украинци.

Някои щяха да повярват, че Янукович е демократичен, проруски президент, свален от западни шпиони - обаче се сдоби със своите палати и ловни имоти чрез британски компании за шистов газ, а активите на сина му бяха придобити чрез Холандия и Швейцария. Украйна стана модерен Прометей, окована с вериги за земята, докато лешоядите от всички геополитически убеждения дружно й ядяха черния дроб.

Корупцията бе противна. Украйна е на второ място в Европа по брой на заразени с ХИВ - 230 000 украинци са инфектирани с вируса. Въпреки това през 2012 и 2013 г. повече от една пета от бюджета за антиретровирусни медикаменти бяха незаконно присвоени чрез фалшиви търгове.

Активисти в борбата срещу корупцията смятат, че 30 процента от парите за обществени поръчки в годишния бюджет са били откраднати. Това са 15 милиарда долара на година - същата сума, за която Украйна моли Международния валутен фонд. За три години управление на Янукович неговият син стана вторият най-богат човек в Украйна. Янукович вкара в затвора политическия си противник Юлия Тимошенко, за да покаже колко е корав.

В паралелната реалност на някои коментатори Тимошенко бе прозападно, а Янукович - проруски настроен. Всъщност тя е от Днепропетровск, а той - от Донецк, така че и двамата са про-себе си. Истинското политическо разделение в Украйна винаги е било между различни индустриални кланове, чиито служители доминират парламента. Сега Янукович избяга, Донецк загуби силата си и по подразбиране Днепропетровск взе превес. Украинците не се бунтуваха за това да бъде заменен един бизнес клан с друг, затова те настояват за незабавни избори.

Протестиращите са още на Майдана в централната част на Киев, защото това не е първата им революция. През 2004-2005 г. те свалиха от власт Янукович и избраха президент, който назначи Тимошенко начело на своето правителство. Те й се довериха, че ще направи нещата по-добри и се прибраха по домовете си, но корупцията продължи. Този път те продължават да оказват натиск.

Да не кажа голяма дума, но тази стратегия работи. Нов закон за обществените поръчки проби през корумпирания стар парламент и премахва вратичките, които позволяват годишно да бъдат откраднати 15 милиарда долара. Наказанията за корупция са по-строги, регистрите на собствеността са по-добре изготвени, контролът върху разходите на държавните служители - по-стриктни.

Това е смисълът на революцията. Украинците се опитват да се преборят за контрола върху страната си с олигарсите от Донецк, Днепропетровск и от други места, които с помощ, идваща от изток и от запад, ги грабеха 23 години. Левицата би трябвало да ги аплодира.

От клишето с противоборството между Изтока и Запада печели само един: Кремъл. В Украйна Москва опитва да запази уродлив режим, противно на желанията на украинците, които искат да живеят достойно, защото старите порядки й носеха пари.

Русия се страхува, че ако е стабилна и обединена, Украйна ще се присъедини към НАТО. Затова тя приютява Янукович и заплашва, че няма да признае изборите на 25 май. Русия разгръща пропагандата си, за да представи ситуацията като идеологическа борба, вместо користна. "RT" - телевизията, която преди знаехме като "Русия днес", се обръща към външния свят, докато каналите на държавната телевизия обсипват рускоезичното население с критики към "фашистите" в Киев.

Журналистите, израснали в свят, когато Москва и Западът бяха равнопоставени противници, се чувстват комфортно с този наратив. Далеч по-лесно е да продадат Украйна, ако тя е Чехословакия от 1968 г., отколкото объркана провалена държава, някое европейско Конго.

Докато медиите от всички страни насила вкарват Украйна в клишето Изток срещу Запад, украинците продължават да слушат, че тази битка е геополитическа и междуетническа, а не опит на обикновените хора да вземат контрол върху своите съдби. Има достатъчно истина в карикатурата - западните украинци говорят украински, източните украинци говорят руски - украинците започнаха да й вярват и започнаха да се бият заради това. Загинаха и хора. А пропагандата се превръща в истина.

Журналистите носят отговорност в такива моменти. Трябва да научат какво действително се случва, преди да направят бързи заключения. Нужно е да запомнят, че става дума за обикновените украинци, а не за Москва или Вашингтон. Те трябва да са наясно, че техните мързеливи възгледи са утрешната възпламенителна пропаганда.

Още по темата: С Украйна Русия вбива клин между САЩ и Европа

Лара Джейкс
Асошиейтед прес

Кризата в Украйна дава на Русия възможност да вбие клин между САЩ и Европа, докато западните сили се опитват да се справят с изпитващо затруднения търговско споразумение и да решат как да направят по-ефективна изпитващата недостиг на средства НАТО.

Западът от години притеснява Москва, предлагайки на бившите съветски републики членство в икономически и военни съюзи, подкопавайки амбициите на руския президент Владимир Путин да изгради регионална икономическа сила, която да съперничи с ЕС, и да разшири военното си влияние в бившия Източен блок.

Но острите разделения между САЩ и ЕС по въпроса колко строго да бъде наказана Русия за намесата й в Украйна дадоха на Москва шанса да обърка единството на Запада по други ключови геополитически и дългосрочни стратегически въпроси. В същото време, докато Западът отхвърля подхода му към световните проблеми, тази седмица Путин беше в Пекин, получавайки подкрепа от президента на Китай Си Цзинпин.

В интервю миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров заяви, че САЩ държат ЕС "на къс повод".

"Истинската цел на Съединените щати е да не оставят европейците да продължат сами", заяви Лавров пред Телевизия Блумбърг в Москва.

Чиновниците във Вашингтон и Брюксел настояват, че като цяло са на едно мнение как да ограничат предполагаемата намеса на Русия в работите на Украйна. В края на миналата седмица високопоставени американски и британски дипломати заплашиха отново да наложат санкции на руски предприятия, финансовия, енергийния и минния сектор, ако Москва попречи на президентските избори в Украйна тази неделя.

"Винаги е изкушаващо да се разделя, да се създаде разделение между ЕС и САЩ", казва Жоау Вале де Алмейда, посланика на ЕС в САЩ. "Нашата работа е да попречим това да се случи, да останем единни и да се фокусираме върху това, което споделяме, а аз мисля, че що се отнася до Украйна, пеем една и съща песен. Искаме да запазим териториалната цялост на Украйна, суверенитета й; искаме да помогнем на Украйна да стане пълноценна, просперираща държава; искаме да открием дипломатическо решение. Не мисля, че някой може да ни раздели по този въпрос".

Въпреки това тлеещото напрежение между САЩ и ЕС беше очевидно от месеци.

Германия и Франция отхвърлиха секторните санкции, ако преди това не се направи нов опит за диалог между украинското правителство и проруските сепаратисти в източната част на страната - стъпка, която получи хладна подкрепа от САЩ. ЕС може да наложи санкции само с единодушно решение на всичките 28 страни членки, а администрацията на Обама от месеци подтиква Европа да подкрепи плановете на САЩ за по-тежки санкции срещу Москва.

Чиновниците казват, че Путин поддържа приятелски отношения с германския канцлер Ангела Меркел. В същото време Франция продължава изпълнението на договора на стойност 1,2 милиарда долара за продажба на военни кораби на Русия.

Напрежението стана очевидно през февруари, малко след като размириците в Украйна достигнаха върха си, а правителството в Киев беше свалено. Подслушан телефонен разговор, публикуван в Ютюб с руски субтитри, показа как помощник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд използва просташка обида по адрес на ЕС, недоволна от темпото на европейската помощ за Украйна. По-късно Нюланд се извини, а Държавният департамент описа инцидента като "нова най-ниска точка в руските техники за шпионаж".

ЕС беше далеч по-предпазлив за налагането на санкции на руската икономика и енергетика, отчасти поради отдавнашните търговски връзки между Москва и европейските страни.

Европа е най-големият търговски партньор на Русия, поради което има огромно влияние върху нестабилната руска икономика. Но някои европейски страни се колебаят да подкопаят собствената си финансова стабилност и да заплашат главния си източник на енергия, като наложат тежки санкции на Москва.

Но лидерите на западните сили освен това се стремят да завършат отложеното трансатлантическо търговско споразумение, което ще сближи ЕС и САЩ.

Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство има за цел да засили търговията в някои от най-новите страни членки на ЕС, включително Румъния, България, и няколко други бивши съветски съюзни държави, които Путин искаше да включи в регионалния икономически алианс - Евразийския съюз, който той се опитва да създаде.

Путин се надява, че подобен съюз ще съперничи на ЕС. Той се опита да подмами бившите съветски републики в него с евтина енергия и заеми, докато освен това разширяваше руското военно присъствие в тези страни. Украйна заемаше централно място във визията на Путин за Евразийски съюз и той предложи на бившето проруско правителство в Киев заем от 15 милиарда долара миналата година, за да се откаже от търговско споразумение с ЕС.

Това доведе до сегашните вълнения в Украйна, която не е член на ЕС, но се опитваше да даде тласък на своята затъваща икономика чрез засилване на връзките със Запада.

"Предвид сегашното предизвикателство, пред което е изправена Украйна, мога да видя защо Русия би била загрижена за това", заяви конгресменът от Камарата на представителите на САЩ Джим Коста, който се бори за подписването на търговското споразумение между Русия и САЩ. "Икономиката им и всичките им усилия да създадат федерация се сриват пред очите на Путин".

Путин е проявявал раздразнение и към НАТО, когато алансът предложи членство на бивши съветски републики.

Русия не иска НАТО да има трайно присъствие на границите й, където западни войски могат да бъдат разположени за военни учения. Бившите съветски държави, които стават членове на НАТО, освен това ще купуват повечето си военно оборудване от други страни от НАТО, вместо да останат зависими от Русия за оборудването си.

Лавров заяви, че Русия би била "категорично против" присъединяване на Украйна към НАТО.

В момента НАТО обсъжда какви трябва да бъдат нейните отговорности и колко време и усилия да се използват за отговор на Русия. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен нарече кризата в Украйна "призив за събуждане" за страните членки.

Четири страни от бившия Източен блок, които сега са членки на НАТО - Естония, Латвия, Литва и Румъния - вече обещаха да увеличат разходите си за отбрана. А НАТО засили въздушните си патрули и военноморско присъствие в Естония, Латвия и Литва - които са бивши съветски републики - като пряко следствие от размириците в Украйна.

"Изглежда се полагат усилия да се принуди Украйна или тези други страни да избират между Изтока и Запада - на практика опит да се изолира или изключи Русия", заяви Джеймс Ф. Колинс, бивш посланик на САЩ в Русия, който ръководеше дипломатическите отношения с всички бивши съветски републики от 1997 до 2004 година. "Ние винаги сме казвали "О, не, не се опитваме да направим това", но както Путин го вижда, точно това се случва. Той не иска да вижда придвижването на тези институционни структури на изток".

БТА