За нуждата от пълномащабно руско-китайско сътрудничество се говори вече от 15 години, подписан бе и договор за стратегическо партньорство - едва сега обаче се очерта истински пробив в двустранните връзки. Санкционният плам на Запада, насочен и срещу Китай, и срещу Русия, тласна двете страни към по-тясно сътрудничество. Между Руската федерация и Китай няма противоречия, заяви Владимир Путин. Но дали наистина е така?
* * *
На 20 май Путин пристигна в Китай, за да подпише ред споразумения с китайските ни партньори и да съобщи за нови инвестиции в редица сектори - туризма, логистиката, инфраструктурата, добива на природни ресурси. Заявен бе същински фойерверк от общи инвестиционни проекти с КНР: сред тях виждаме и бъдещ мост през р. Амур, и московското метро, в което ще се инвестират 2 милиарда долара, и автомобилен завод в Тулска област, и 800 милиона долара капиталовложения в туризма, и планове за обекти в Крим, и предстояща разработка и производство на широкофюзелажен самолет за дълги разстояния, конкурент на боингите. Русия се кани да доставя на Китай природен газ и страните готвят 30-годишен договор на цени, "обвързани с цената на петрола", както заяви премиерът Дмитрий Медведев.
Мащабът на спогодбите е впечатляващ. Какво е тласнало към подобен пробив двете държави?
"Поведението на САЩ на международната арена дава на Русия и на Китай нова възможност за развитие на сътрудничеството", каза Лю Гучан, бивш посланик на Китай в Русия. Няма ли обаче и друго? Според китаиста Бронислав Виногродски, редактор на мрежовото сп. "Китай", тази субективна причина се допълва и с обективни. "Едва ли не първата икономика в света има дълги традиционни връзки със своя съсед; в тях доброто от страна на Китай е повече от лошото. В двустранните отношения Русия почти винаги се е представяла и се представя далеч по-зле от китайските си партньори", каза експертът пред "Правда".
"Днешният пробив изобщо не е изненада. Китай е наш основен, водещ партньор вече от няколко години", заяви за "Правда" Николай Котляров, директор на руско-китайския център във Финансовия университет към правителството на Русия.
"Имаме без малко 90 милиарда долара годишен стокообмен. Задачата е да развиваме Източен Сибир - един далечен регион, с участието на китайски компании. Миналата есен имаше посещение на Медведев, тогава бяха сключени цял пакет споразумения - така се изпълнява набелязаният план", каза Котляров.
Страните демонстрират силен взаимен интерес. За Китай е наложително да диверсифицира доставките на горива, та да се отдалечи от зоната на Персийския залив, а от гледище на Русия активизирането на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР) налага на Москва максимално икономическо отваряне към тази част от света. Според експерта "това обуславя строежа на транспортни коридори в Далечния изток и прави крайно необходим един жп мост през Амур". Взаимният икономически интерес е подплатен с отлични политически отношения. Както каза Владимир Путин: "Нямаме противоречия с Китай".
На този фон въпросът е дали Китай, чиято политика предвижда "мълчалива подкрепа" за Русия, ще я смени с по-открита. "Труден въпрос, защото Китай е абсолютно самостоятелна страна и води независима външна политика за разлика от Европа", смята Николай Котляров.
"Китайците имат големи интереси и на Запад, основният им търговски партньор са САЩ. Стокообменът със САЩ е близо 6 пъти по-голям от този с Русия. Затова те няма да обтягат силно връзките с Щатите, но от друга страна китайско-американските отношения не са лесни, особено в АТР. Китайците ще останат верни на гъвкавия си външнополитически курс под лозунга "да не си навредим", каза експертът. Ще добавим, че в момента американците се опитват чрез Световната търговска организация да наложат санкции на Китай с обвинението, че изкуствено вдига цените на редкоземните метали.
Каква ответна подкрепа може да чака от Русия Китай? На първо място във военната сфера - неслучайно федерацията сякаш забрави, че китайците крадат от нас военни технологии, изкопираха например изтребителя Су-27. Москва обаче отдавна не повдига въпроса - както и този за зоните на руско влияние в Централна Азия, където Китай развива бурна дейност. През 2011 г. например Рахат Алиев, опозиционер и бивш зет на Нурсултан Назарбаев, писа, че Пекин и Астана уж са сключили таен договор, според който при първия признак за народни вълнения в Казахстан ще влязат 200 000 китайски войници.
Фактически обаче в региона изобщо не се появиха китайски военни бази. Явно Русия и Китай са се разбрали да съгласуват позициите си по въпроса. Освен това и двете страни членуват в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС, смятана на Запад за аналог на НАТО) - основание да се говори за военен съюз между тях, който ще крепне и занапред, при все че експертите гледат скептично на перспективите за военен алианс.
"Имаме взаимни интереси във връзка с изграждането на многополюсен свят, регионалните конфликти в рамките на ШОС, борбата с тероризма и т. н. Според мен обаче едва ли ще имаме военен съюз, предвиждащ да разпънем ядрен чадър един над друг. Т.е., ако единият бъде нападнат, другата страна да го защити. Най-малкото не точно сега. Ситуацията в света може би ще ни накара да се придвижим натам - и нас, и Китай. Засега обаче Китай не би се решил да го стори, Русия също няма голям интерес. Военнотехническото сътрудничество ще се развива, ще се организира съвместно производство, маневри. Но в близко време едва ли ще се стигне до военен съюз", прогнозира Котляров.
Да, Русия ще доставя техника на Китай. Федерацията скланя за производствено коопериране, общи разработки, споделяне на военни технологии. Това е нов момент. През март 2013 г. Русия и Китай сключиха рамково споразумение за доставка на 24 самолета Су-35 и 4 подводници клас "Лада". Според китайски оценки в бъдеще КНР и Русия може да разширят оръжейните доставки; по-специално, Китай може да купи руски зенитни системи С-400, тежки двигатели 117С, транспортен самолет Ил-76 и самолет цистерна Ил-78.
И още един важен момент. Сближаването между Москва и Пекин ще поуталожи санкционния плам на Запада. "Западът и Япония виждат в действията на Русия и Китай импулси за формиране на нов съюз в огромното пространство на Евразия - по-тясно партньорство между двете велики сили, което за тях естествено е крайно опасен сигнал", коментира за "Правда" Дмитрий Мосяков, доктор по история от Института по ориенталистика към Руската академия на науките.
"Според мен и санкциите, налагани от Запада, и борбата около тези санкции сред западните елити сочат стремежа им да са наясно доколко имат влияние върху Русия. А днес те вече схващат, че в лицето на Китай Русия разполага с мощни противовеси, които не допускат сериозни последици от тези санкции и нещо повече - по принцип може да внесат напълно ново качество и в растежа, и в развитието на Русия, и най-важното, в руската външна политика. Русия вече ще може да гледа на Европа по съвсем различен начин, усещайки зад себе си един вид сигурен и процъфтяващ тил", заяви Мосяков.
Няма вече противоречия между Русия и Китай - Западът ги премахна окончателно със своите санкции в опит да натрапи на Руската федерация и на КНР собствената си градация на цивилизационните ценности.
БТА