Застаряващата световна икономика ще постигне по-малък растеж и ще бъде по-несправедлива, освен ако политиката не започне да се променя още сега.

Уорън Бъфет, който на 3 май ще бъде домакин на екстравагантната годишна среща на акционерите на компанията Berkshire Hathaway, е икона на американския капитализъм. На 83 години той е символ на една удивителна демографска тенденция: висококвалифицираните хора работят добре на възраст, която някога се възприемаше за старост. Навсякъде в богатия свят добре образованите хора все повече работят по-дълго от по-малко образованите. Около 65% от американците на възраст между 62 и 74 години с професионална квалификация са на трудовия пазар срещу едва 32% от мъжете само с гимназиално образование. В Европейския съюз положението е подобно.

Тази бездна е част от задълбочаващото се разделение между добре образованите хора, които са заможни, и неквалифицираните бедняци, което пък е характерно за всички възрастови групи. Бързите иновации повишиха доходите на висококвалифицираните и едновременно с това изсмукаха тези на неквалифицираните. Хората на върха работят повече часове всяка година от хората на дъното. При това висококвалифицираните удължават своя трудов стаж в сравнение с по-малко образованите. Последиците, както за отделните хора, така и за обществото, са дълбоки.

По-стари, по-мъдри и много

Светът е на прага на едно зашеметяващо увеличаване на броя на възрастните хора и те ще живеят по-дълго от когато и да било преди. През следващите 20 години броят на хората на 65 или на повече години почти ще се удвои, от 600 милиона до 1,1 милиарда. Опитът на 20-и век, когато по-голямото дълголетие доведе до повече години в пенсия, а не до по-дълъг трудов стаж, убеди мнозина наблюдатели, че тази промяна ще причини забавяне на икономическия растеж и "постоянна стагнация", докато набъбващите редици на пенсионерите ще докарат държавите до фалит.

Представата за наличие на рязко разделение между работещите млади и неработещите възрастни пропуска една нова тенденция - задълбочаващата се бездна между високо- и нискоквалифицираните. Заетостта сред неквалифицираните младежи намалява, докато квалифицираните възрастни работят по-дълго. Разделението е най-голямо в САЩ, където добре образованите представители на бейби бум поколението отлагат своето пенсиониране, докато мнозина по-малко квалифицирани по-млади хора отпаднаха от трудовия пазар.

Политиката е частично виновна. Много европейски правителства се отказаха от мерките, традиционно използвани за насърчаване на хората да се пенсионират рано. Нарастващата продължителност на живота, в съчетание със заменянето на щедрите пенсионни планове, основаващи се на пенсиите, с по-стиснати такива, базирани на вноските, означава, че дори хората в по-добро положение трябва да работят по-дълго, за да се радват на комфортни старини.

Променящата се същност на работата също играе голяма роля. Възнагражденията на високообразованите нараснаха рязко и тези хора продължават да получават много пари на стари години, тъй като сега образованите възрастни са по-продуктивни от онези от предишните поколения. Напълно възможно е технологичната революция да затвърди тази промяна: уменията, които допълват компютрите - от управленската експертиза до креативността - не се губят непременно с напредването на възрастта.

Тази тенденция ще направи щастливи не само възрастните, но и, в известен смисъл, обществото като цяло. Икономическият растеж ще се забави по-малко драматично от очакваното; държавните бюджети ще бъдат в по-добра форма, тъй като хората с високи доходи ще плащат данъци по-дълго. Богатите страни с голям брой добре образовани по-възрастни ще понасят по-леко бремето на застаряването в сравнение с държави като Китай, където половината от населението на възраст между 50 и 64 години не са завършили дори начално училище.

В другия край на социалната йерархия обаче нещата изглеждат мрачни. Ръчният труд става по-тежък с напредването на възрастта и държавните пенсии изглеждат по-привлекателни за хората с ниски заплати и безработните. Майсторите на източването на социалната система, които живеят на гърба на данъкоплатците, може да бъдат заместени в списъка на мразените от обществото личности от капнали от умора дядовци, събиращи подаяния от данъкоплатците, докато техните здраво работещи връстници се трепят.

Нито пък всички ефекти върху икономиката са благотворни. Богатите стари хора ще натрупат повече спестявания, което ще намали търсенето. Неравенството ще се увеличи и все по-голям дял от богатството в крайна сметка ще бъде прехвърлен на следващото поколение чрез наследяване, което ще засили още повече разделението между печелившите и губещите.

Един вероятен отговор е да бъде наложен данък върху наследството. Доколкото той ще замени по-малко справедливи налози, този вариант може да е разумен. Такъв данък вероятно ще насърчи възрастните хора да харчат своите пари, а не да ги заделят настрана. Правителствата обаче трябва да се съсредоточат не върху преразпределянето на доходите, а върху генерирането на по-големи такива, като реформират пенсионната и образователната система.

Възрастта не бива повече да определя кога да бъде слаган край на трудовия път. Задължителните възрасти за пенсиониране и пенсионните правила, които отказват хората да работят по-дълго, трябва да бъдат премахнати. Необходимо е социалната система да отразява по-големите възможности, които се откриха пред по-високо квалифицираните. Пенсиите трябва да станат по-прогресивни (т. е. да бъдат по-малко щедри за богатите).

В същото време тази тенденция подчертава важното значение на увеличаването на държавните инвестиции в образованието във всички етапи от живота, така че повече хора да придобият уменията, които са им необходими, за да просперират на съвременния пазар на труда. Днес много правителства разбираемо не желаят да харчат пари, за да преквалифицират по-възрастните хора, които по всяка вероятност скоро ще се пенсионират. Но ако хората могат да работят по-дълго време, тази инвестиция има много по-голям смисъл. Малко вероятно е неработещите 60-годишни да станат компютърни специалисти. Те обаче могат да придобият полезни професионално умения, като това да се грижат за нарастващия брой много стари хора.

Стара сила

Колко вероятно е да направят правителствата тези промени? Трудно е човек да бъде оптимист, ако се огледа в богатия свят днес. Увеличаващите се редици на възрастните избиратели и тяхната несъразмерно голяма склонност да гласуват прави политиците по-склонни да им бъдат в услуга вместо да прокарват нарушаващи статуквото реформи. Въпреки че е страната с най-бързо застаряващо население в Европа, Германия планира да понижи законовата възраст за пенсиониране за някои групи хора.

В САЩ и държавната пенсионна система, и бързо разрастващата се система за социално подпомагане на инвалидите остават непокътнати от реформи. Политиците трябва да убедят по-ниско квалифицираните по-възрастни избиратели, че в техен интерес да продължат да работят. Това няма да е лесно. Алтернативата - икономическа стагнация и още по-голямо неравенство - обаче е по-лоша.

БТА