Цял Вашингтон обсъжда каква би могла да е стратегията за възпиране, която да уталожи наново надигналата се агресия на Русия и би наказала Москва за предизвикателството към европейския ред след Студената война чрез завземането на Крим. Застъпниците за този начин на действие отбелязват, че подобни стратегии са успели да подкопаят стабилността на Съветския съюз и да доведат Иран до масата за преговори.

Няма значение, че в първия случай успехът дойде повече от 40 години по-късно, а във втория - десетилетие след акта за недоставяне на оръжие на Иран през 2000 г. Възпирането е дългосрочна стратегия, поне толкова дългосрочна, колкото оставането на власт на Владимир Путин. То няма да даде резултат. Нито ще защити американските интереси.

Икономически е невъзможно Русия да бъде изолирана. Тя е шестата по големина икономика в света и водещ износител на въглеводороди, доставяйки една трета от петрола и газа на ЕС. Въпреки че в петък Белият дом обеща допълнителни западни санкции, големите развиващи се икономики нямат намерение да изолират Русия. Никоя от тях не подкрепи неотдавнашната резолюция на Общото събрание на ООН за осъждане на анексирането на Крим.

На САЩ липсва политическата сила и авторитетът да убедят или да принудят останалите, включително съюзниците си от НАТО, да последват примера им и да отрежат Русия. Американците са изтощени след цяло десетилетие неуспешни военни кампании. По подобен начин европейците, съсредоточени върху вътрешните си проблеми, не са готови да направят жертви, за да сдържат Русия; определено не заради Украйна.

Още по-важно е, че възпирането няма да обслужи интересите на Америка. САЩ вече не действат в двуполюсен или еднополюсен свят, в който би било възможно и в определени случаи разумно да бъде изолирана Москва. Без значение колко възмутително САЩ намират поведението на Русия, за решаването на някои въпроси те ще имат нужда от нейното сътрудничество - сега например такива въпроси са неразпространението на оръжия и борбата с тероризма сега; в бъдеще това може да е управлението на отношенията с Китай.

В украинската криза Америка има две цели. Първата е да стабилизира ситуацията в страната и да откаже Русия от търсенето на нови териториални придобивки. Втората е да защити принципите, които лежат в основата на днешния европейски ред.

За да постигне тези цели, Вашингтон трябва да потърси контакт с Москва като действа чрез смесица от концентрирана съпротива и премерено удовлетворяване на претенциите й.

Съпротивата срещу руската агресия трябва да ръководи стратегията на Америка. Надеждността на ангажимента за колективна отбрана съгласно Член 5 от договора за НАТО трябва да бъде подсилена, както за да вдъхне увереност на притеснените съюзници, така и за да бъде възпряна Русия. Необходими са военни учения, въздушни патрули, планиране на действия при извънредни ситуации и други подобни дейности в подкрепа на Полша и балтийските държави. В дългосрочен план съюзниците от НАТО трябва да възстановят военния си капацитет, който през последните двайсетина години западна.

Но само съпротивата не е достатъчна. Санкциите може да демонстрират възмущението на Америка, но те постигнаха малко във възпирането на Русия и няма да решат проблемите в Украйна. Страната е в криза и държавата е на път да се срине. След революцията в Киев държавната власт отслабна в цялата страна и разкри дълбоко политическо разцепление между регионите.

Неспособността на Украйна да проведе адекватна операция на силите за сигурност срещу бунта на Изток разкрива колко ненадеждни са станали армията и силите за сигурност. На всичкото отгоре Украйна се намира на ръба на фискален колапс. Дори без руската намеса, Киев щеше да е изправен пред монументалната задача да възстанови украинската държава, да постигне национален консенсус и да съживи икономиката.

Задачата не може да бъде изпълнена без сътрудничеството на Москва. Русия доставя по-голямата част от петрола и газта на Украйна. Тя заема трето място в украинската търговия и за разлика от Европа предоставя пазар за промишлените й стоки. Историческите връзки, личните контакти и етническата идентичност осигуряват на Русия значителни лостове за влияние върху вътрешната политика на Украйна.

В добавка Москва е готова да похарчи значително повече от САЩ и Европа, за да постигне целите си в Украйна, понеже - за разлика от западните сили - смята, че тази страна е ключова за нейната сигурност. За да има бъдеще Украйна, руските интереси трябва в някаква степен да бъдат удовлетворени.

Очертанията на това удовлетворяване са вече видими: статус на извънблокова държава за Украйна; децентрализиране на политическите институции в страната; някакъв вид официален статус за руския език и икономически пакет за подпомагане, съставен от американски, европейски и руски ресурси. Киев предлага конституционна реформа, която признава тези руски искания. Сега е време да започнат преговори за детайлите.

Тук именно САЩ трябва да насочат енергията си, а не да се опитват да намерят нови начини за възпиране на Русия. Само активното американско участие заедно с моралната и материална подкрепа за Киев могат да осигурят договарянето на справедливо споразумение.

Онази Украйна, която ще се оформи след това, няма да бъде западно ориентирана, както би искал Вашингтон. Значително влияние там ще упражнява Москва. Битката за геополитическата ориентация на Украйна няма да приключи, а ще отстъпи място на политическо съревнование в страната. Това не би бил толкова лош изход.

БТА