Той започна като обикновено посещение в тоалетната - но снимката на две тоалетни чинии една до друга в центъра на Зимните олимпийски игри в Сочи, направена от кореспондента на Би Би Си Стив Розенбърг, се прочу в социалните мрежи в Русия и извън нея
Когато миналата седмица отидох да прекарам няколко дни в Кавказките планини, нямах представа, че ще науча толкова много за Русия от едно посещение в тоалетната.
Въпросната кабинка беше в Центъра по ски-бягане и биатлон “Лаура” - чисто нов, построен, разбира се, за Зимните олимпийски игри през следващия месец в Сочи. Издирих тоалетната и влязох в нея. Беше такава, каквато бихте предположили, че трябва да бъде, наистина. Имаше мивка, хартиени кърпи, но доста странно, две тоалетни чинии, където бихте очаквали само една - големи тоалетни чинии една до друга - и без преграда между тях.
Също толкова странно, имаше само една поставка за тоалетна хартия - в обсега на само една от чиниите. Наистина не знаех какво да правя. На коя седалка трябваше да седна? Беше ли ми позволено да седна на някоя от тях? Или беше задължително тоалетната да се използва само по двама?
Е, нуждата не търпеше отлагане - и аз избрах - и си свърших работата. А преди да изляза направих снимка на тази интригуваща тоалетна с мобилния си телефон и я публикувах онлайн.
Реакцията беше неочаквана и направо поразителна. Снимката отприщи вълна от коментари в социалните медии, по руското радио и дори по телевизията. Тази гледка на двете тоалетни чинии без преграда между тях в олимпийската тоалетна засегна някаква струна в душата на руския народ. Някои я видяха като символ на ширещата се корупция в страната и некадърното управление.”Това получавате за 50 млрд. долара!”, написа известен антикремълски активист - препратка към предполагаемата цена на игрите в Сочи.
Друг блогър използва по-колоритен език: “Там е имало преграда”, предположи той,” но хората толкова са затлъстели от всички подкупи, които са прибрали, че задниците им не могат да се поберат - затова е трябвало да я махнат.”
На други хора, които бяха видели моята снимка, тези чинии близнаци им напомняха за двамата лидери - президента и министър-председателя. “Това е тоалетна тандем”, обяви един туит. “Едното място е за Путин, а другото за Медведев.” Един нахален момък в руската блогосфера взе първоначалната ми снимка и монтира портрет на двамата лидери на стената над тоалетните чинии.
Имаше много коментари за спорния руски закон, който ограничава разпространението на информация относно хомосексуалността. По повод на поставените редом чинии, една потребителка от социалните мрежи предупреди: “Внимавайте - това е гей пропаганда.” Но имаше и други интерпретации. Един блогър заяви, че двойната тоалетна отразява строгите мерки за сигурност в навечерието на Олимпийските игри. “Едната тоалетна чиния е за спортиста”, пише той. “Другата е за офицера от КГБ, който тайно го пази.”
И все пак тази снимка предизвика нещо повече от политическа сатира. Струва ми се, че напомни на някои руснаци за младостта им - за тоалетните от миналото в детски градини и училища, в които е нямало преградни стени, за простичките бани в съветските жилищни блокове от ерата на Хрушчов. И може би най-интересното е, че тя сякаш казваше нещо много дълбоко за руската душа. За великата руска традиция на колектива.
Ето един коментар, в който прочетох :
“Две чинии, а само една ролка хартия между тях - подайте си ръка и се доверете на своите другари.”
И още:
“Хайде, момчета, нека всички да бъдем приятели !”
Тъкмо посланието, което Русия иска да изпрати към света в навечерието на игрите в Сочи.
Сега, ще си призная. Не знам цялата история зад тази необичайна подредба. Блогосферата ври и кипи от възможни сценарии. Може би е имало преграда, но се е счупила. Може би просто са забравили да сложат. Може би дори е било планирано да има тоалетна чиния и едно биде - но просто не са успели да намерят биде. Може би никога няма да разберем…
Но ако тази приказка за двете тоалетни чинии ме научи на нещо, то е, че руснаците обичат да се оплакват и да критикуват хората във властта. Но също така обичат да се смеят - и това включва способността да се смеят на себе си.
Когато се върнах в Москва от Сочи, отидох да се срещна с президента на Олимпийския комитет на Русия Александър Жуков. Седнахме за сериозно интервю за сигурността на Олимпиадата, за правата на хомосексуалистите и за твърденията за корупция при подготовката за игрите в Сочи.
Когато интервюто приключи, показах на г-н Жуков снимката на двете тоалетни чинии, която бях направил в планините, в Олимпийския център за биатлон. Когато схвана, че това са две тоалетни чинии без никаква преграда, той се усмихна с усмивка, голяма колкото олимпийския стадион в Сочи и избухна в смях. “Ами, каза той, в крайна сметка, това е биатлон!”