Вторият вторник на ноември 2013 година ще остане в аналите на българската полиция като Ден на полицейската слава. 2000 полицаи срещу 2000 протестиращи. Както се казва, за всеки протестиращ персонален полицай. Едните с голи ръце и протестни свирки в устата, другите в пълно бойно снаражение - каски, шлемове, бронежилетки, маски и тежки кожени ботуши над коленете. А честито! на депутатите и новите заграждения. Като в Афганистан! Така, равнопоставени, през целия ден и част от нощта срещу сряда студенти и мирни граждани понасяха всичката строгост на закона, а и отгоре. Счупени глави, мачкани кости, окървавени лица - това беше картинката пред, зад, встрани от българския парламент. Показаха я и световните агенции, най-после, след повече от 150 дни международен информационен мрак.
Страшни и безстрашни, момчетата на Йовчев успешно приложиха прочутата Наполеонова тактика на "пълзящото страшно каре", за да изтласкат със сила и палки най-образованите младежи на България извън площада пред парламента, а въпросът, който един от тях не спираше риторично да им задава, бе "На къде ни блъскате, господа униформени?". И сам си отговаряше: "Към терминал-2!"
Йовчев и подчинените му, за разлика от нощта на белия автобус, този път бяха железни. Единственият им пропуск бе, че бяха забравили да поставят снайперисти на покривите. Но както се разбра впоследствие, ще го имат предвид за следващия път и никога вече няма да допуснат тази стратегическа грешка!
Всъщност, докъде я докара престараващият се полицейски министър през последните месец-два. След като се "справи" (и "се справя") блестящо с бежанския проблем - и то така, че скъпо ще платим за това след време - реши да се прояви и на жълтите павете и да отвоюва веднъж завинаги победа с омразните протестиращи. Така, както и турчин не се е справял! 150 дни са това. Няма, и не е имало по света толкова културен и интелектуален масов протест. Отбелязват го и чуждестранните наблюдателите, отбелязват го и чуждите посланици. Така бе във вторник, но и Йовчев, и градските му шеф-полицаи, и тримата влъхви Станишев, Местан и Сидеров, явно вече са загубили търпение. Напълниха София с всички полицаи на България, пуснаха и цивилни копои, които заедно с униформените дебили биеха, скубеха, трошеха, дърпаха момчетата по слабините и извиваха ръцете на момичетата... Без да се легитимират, прикрили се в маски и без опознавателни баджове!
Йовчев, вътрешният министър на България, вместо усърдно да пази границите на държавата от незаконни пришълци, усърдно пази властта на БСП, ДПС и "Атака". Продаде националния интере за жълти стотинки, за да брани партийния на Тройната коалиция!
Четири години БСП и ДПС обвиняваха правителството на Борисов и Цветанов в полицейщина, обявявяваха държавата за милиционерска. Но - помним - когато щурмоваците на БСП събориха ГЕРБ, тогава полицаите на "Цариградско шосе" бяха малка групичка, която скупчена зад щитовете, по-скоро пазеше себе си от бутилките "Молотов, отколкото властта от обезумелите млади социалисти русофили и червените агитки. Случайно ли? И кога полицейщината е била факт - тогава, или във втория вторник на ноември 2013 година...
Колкото до студентите - докъде я докараха и накъде поемат след вторнишкия пердах.
Меко казано! Блокадата на Ректората остава, но ще е частична. Добре е да знаят, че ако сега се огънат, Станишев и Местан са ни в кърпа вързани за още дълго. Да не слушат държавните предатели и активистите на Станишев, Местан и Сидеров, които им вменяват всички световни грехове. И простете на полицаите - нищо, че ви биха на воля, дори повече от разрешеното от Йовчев. Но не допускайте християнската притча за едната и другата буза да си остане български патент!
