След събитията в Бирюльово маршовете започват да се възприемат като легална форма на политически протест. Националистическите лозунги се размесват със социални, а в акциите се включват вече не само радикали, но и обикновени граждани. Това заявиха в интервю за “Независимая газета” организаторите на Руския марш Владимир Тор и Дмитрий Дьомушкин. Те са убедени, че занапред властите не ще могат да пренебрегват националистическия дневен ред.
* * *
“Маршът” съществено разшири географския си обхват. Акции срещу мигрантите се състояха на 4 ноември в стотина руски градове, засенчвайки другите събития в информационния дневен ред. Националистките прояви се гледат вече с други очи. След събитията в Бирюльово властите ще трябва да се съобразяват с този вид протести, убедени са организаторите на Руския марш.
“Типичният участник в Руския марш е младеж на около 25 години. Този път, особено в началото, хората бяха представени по-хармонично - от девойки до кърмачета”, казва Владимир Тор, един от националистките водачи.
Защо растат антимигрантските нагласи? “Мигрантите набират все повече сила в Русия, напрежението с тях е на максимум - казва Владимир Тор. - На хората им писна само да приказват по кухните и битовото възмущение се изплисква на улицата.” Опитите на държавното ръководство да дръпне към себе си информационната черга нямат успех, твърди нашият събеседник: “Властите още отначало бяха губеща страна в Деня на народното единство, а през 2013 г. той стана синоним на руския национализъм”.
Лозунгът за визов режим със страните от Средна Азия се прехвърли в официалния дневен ред, изтъкват националистите - и подчертават, че темата за мигрантите активно бе използвана в кампаниите на Сергей Собянин и Алексей Навални за кметските избори в Москва. В подобен регистър е говорил според тях и Михаил Прохоров, лидерът на партия “Гражданска платформа”. “Това днес е въпросът, най-болезнен за московчани - по-важен от задръстванията”, смята Тор.
Политиците в Русия приемат със смесени чувства Руския марш. Защото наред с разумните искания, например за свобода на словото и честни избори, националистките прояви редовно се съпровождат с инциденти: побои над хора с неславянска външност. Някои групи участници в последното шествие публично скандираха нецензурни лозунги, приканващи дори да се убиват неславяни. Част от младите хора, дошли за марша, тръгнаха направо оттам да “прочистват” от мигранти крайградските влакове.
“Забележете, че те напуснаха марша - казва Владимир Тор. - Изборът наистина е такъв: или маршът, или да “обработваме” крайградските влакове.” Младежи се бият с кавказци навсякъде, не само по време на Руския марш, добавя Тор: “Това не е рецепта за решаване на конфликта, а признак, че се вдига температурата в обществото. Сега сме на кръстопът - или решаваме проблема цивилизовано, или по този начин”.
Лидерът на движение “Руснаците” Дмитрий Дьомушкин - един от ключовите организатори на Руския марш, подчертава, че в сегашното шествие “идиотите” са били много по-малко. “Тия, дето викат “Зиг хайл!”, всяка година намаляват, вменяемите националистически организации стават повече”, казва той. Отбелязва и значително нарасналия брой социални лозунги на последната проява. Ще припомним, че освен “Русия за руснаците” участниците настояваха за честни избори, свобода на словото и освобождаване на политическите затворници.
Променен е и съставът на участниците, казва Дьомушкин. Наистина гръбнак на марша все още са разпалените младежи; в самото начало обаче се видя, че са дошли и мнозина обикновени московчани. “Маршове имаше в 100 градове - най-големият обхват, откакто се провежда проявата”, хвали се Дьомушкин. С географското разширяване се множат и съпътстващите инциденти, но събеседникът ни отказва коментар: “Хората са различни, какво да ги коментирам”. С оглед назрелите промени Руският марш може да се превърне според Дьомушкин в местен аналог на ирландския Ден на Св. Патрик: “Защото руснаците нямат официален празник, на който биха могли да говорят за правата си “.
Както съобщи директорът на центъра “Левада” Лев Гудков, 84 на сто от жителите на Москва одобряват Руския марш, а 60 на сто от хората в страната подкрепят лозунга “Русия за руснаците”. Най-важното е защитата на правата на гражданите в Русия да бъде прерогатив на държавата; ако пък се излее на улиците, да е в изцяло мирни форми. Всяко насилие спрямо неруснаците ще обезсмисли всички опити да се създаде образ на “вменяем националист” в очите на гражданското общество. Именно към създаване на такъв образ приканват през последните години организаторите на Руските маршове.
БТА