В 9 часа вечерта, докато уличните лампи проблясваха край Сена след катедралата Нотр Дам, до моста Пон Мари 37-годишният Ян подреждаше кашоните си за през нощта пред шикозен магазин за кушетки. Десетина души вече влизаха в спалните си чували наблизо, възрастна жена подреждаше дрехи, прехвърлил 60-те мъж се беше увил в юрган и четеше книга, докато последните добре платени служители бързаха, излизайки от метрото. Ян е поляк, месар, който просто е искал да работи по специалността си.
“Но не можете да работите с храна, ако спите на улицата, просто не би било хигиенично…”, мърмори той. Той спи по улиците на Париж от три години, като от време на време върши земеделска работа извън града. Докато температурите още не са паднали под нулата, той се чувства добре в двата си спални чувала, поставени върху кашони на цимента. “Когато стане по-студено, ще слезем да спим в подземните гаражи. Не в метрото, защото при този постоянен шум и движение не можеш да заспиш преди 1 часа, а след това се събуждаш в 5 часа. Тук ще затворя очи в 10 или 11 часа, а преди седем ще съм се махнал”.
До него 50-годишният Игор, безработен словашки художник и декоратор, си спомня как е спал в офисите, в които някога е работел. Сега и той просто иска някаква работа. Безпокои ли ги полицията? “Не, патрулът минава само веднъж около полунощ, хвърля един поглед, колкото да провери дали всички сме живи”.
В управляваното от социалистите парижко кметство наблизо, където вече трескаво се готвят за изборите напролет, някои биха казали, че е по-добре да си беден в Париж, отколкото на много други места. Те изтъкват, че социалните помощи във френската столица са високи. Но години след като френските кандидат-президенти както от левицата, така и от десницата (социалистът Лионел Жоспен, а след това десният Никола Саркози) обещаха, че вече няма да има хора, принудени да спят по улиците, броят на кашоните на улицата нараства.
Активистите предупреждават, че френските правителства не са успели да решат не само проблема с бездомните, но и жилищната криза като цяло. Поради липсата на редовно събирани статистически данни е невъзможно да се докаже това, което мислят парижаните, минавайки рано сутрин покрай спалните чували по детски площадки, покрай матраците във входовете, а понякога и покрай жени и деца на паважа: че в техния град има повече хора, които спят по улиците, отколкото в която и да било европейска столица.
Френската национална статистическа служба предупреди, че от 2001 до 2012 година е имало нарастване на броя на бездомниците във Франция с 50 на сто, включително броя на чужденците и жените. Изчислено е, че в началото на миналата година във Франция е имало 141 500 бездомници. Според благотворителните дружества още стотици хиляди са изложени на риск при сегашната несигурна жилищна ситуация.
В Париж винаги е имало хора, изпаднали във финансови затруднения. Градът има традиции с приходящото население, а сега пристигат повече европейски мигранти, казва Жулиен Дамон, социолог в университета политически науки. “Париж е смятан за изключително толерантен град, щедър при предлагането на помощи и социална защита. Това е може би градът в ЕС, който харчи най-много за обществената политика, свързана с приютите и с тези проблеми.”
Той каза, че във Франция не е толкова срамно да си бездомник. “В Лондон не можете да спите в палатка и да останете на същото място цял ден. В Париж може. Просията не е обявена за престъпление.” Но дори ако в Париж бездомниците са толерирани повече, отколкото в Лондон и Берлин, това не значи, че проблемът се решава от поредните правителства.
Проучванията показват, че французите изпитват симпатия към бездомниците. В европейските изследвания, французите са нацията, в която най-много хора смятат липсата на подслон за злощастна последица от финансова криза, безработицата и жилищната криза. Те е и най-малко вероятно да обвинят индивида, че сам си е виновен заради употреба на алкохол или наркотици. Проучване от 2009 година показа, че смайващите 56 процента от французите допускат, че и те самите може някой ден да се окажат без дом, а 75 на сто изпитват “солидарност” с живеещите на улицата.
През последното десетилетие станахме свидетели на серия от протести в Париж като организирани палаткови лагери, за да се привлече вниманието към проблемите на бездомниците.
Други правят каквото могат, за да помогнат. Жоел Катрин е млад адвокат, започнал в луксозното си парижко предградие да изписва върху парчета от кашони надписи, привличащи вниманието към съдбата на бездомниците. Бил вдъхновен от късометражен филм на Бертран Танги. В апартамента си Катрин ми показа стотици нарисувани от него табели. В Париж надписът “Гладен съм”, оставен до пластмасова чашка за монети, често се използва от хората, които стоят по уличните ъгли.
Катрин видял една възрастна румънка, Йоана, да спи на улицата в неговия квартал край Мадлен с подобна табела. Една зимна нощ, ядосан от студа и проблема с бездомните, той й направил нов надпис: “Можеше да съм ви баба”. Това подействало, хората започнали да я забелязват и да й хвърлят пари. Скоро вече рисувал табели за други бездомници, с които се е сприятелил - коментари за политиката, футбола, шеги. От препратка към “Файненшъл таймс”, “Как да ги похарча”, до “Разпродажба, последни бройки”, “Всичко, от което се нуждаем, е любов, 1 евро”. Местни хора, социални медии и френската преса започнали да търсят тези загадъчни, странни и смущаващи субтитри на градския пейзаж.
“Хората нямат нужда от субтитри”, казва Катрин. “Това е нещо повече, чрез думите, написани на картона, минувачите виждат тези хора по различен начин и разбират, че те са човешки същества. Не става дума за парите, а за променяне на начина, по който хората възприемат другите.”
“Понякога хората имат чувството, че тези бездомни хора са като човешки мебели. Минават покрай тях, докато отиват да изхвърлят бутилките си в контейнера за рециклиране, но не мислят за тях като за човешки същества”, казва той. Важното за вече прочутия надпис “Можеше да съм ви баба”, смята той, е че “накара хората да отидат и да говорят с нея, да покажат симпатия. Тя стана част от квартала.”
БТА
