Великият Ото фон Бисмарк е обобщил, че „географията предопределя политиката”. Това твърдение представляваше универсална истина до 1990 г., когато харвардският професор Майкъл Портър публикува книгата “Конкурентните предимства на нациите”. “В модерната глобална икономика благосъстоянието е избор на нацията. Конкурентоспособността вече е присъща не само на онези нации, които разполагат с благоприятно наследство. Страните избират просперитет, ако организират политиката, законите и институциите си въз основа на производителността” – пише професор Портър. За първи път е направена констатацията, че традиционните фактори за растеж – природни ресурси, благоприятен климат, дори наличието на финансов капитал, са загубили фундаменталната си важност.

На сцената на националния просперитет основна роля заемат интелектуалните ресурси - научни и технически знания, развивани в местните университети, държавни и частни изследователски институти и лаборатории, научна и бизнес среда и висококласно образование, получавано в местната инфраструктура, умения за ефективен технологичен трансфер, култивирани в местната икономическа среда.

За невероятно кратко време тази концепция се превърна в новата, общоприета идеология на цивилизования свят. Гаранция за успех в Новата епоха не е способността за масово производство на материални блага, а способността за създаване на нови видове знания. А това означава изграждането на икономика, „основана на знанието”. На базата на структуриране на връзката „знание – икономическо развитие” Световната банка разработи обществен модел. Според аналитичната му рамка “икономиката на знанието” се състои от четири опорни стълба: Национална иновационна система, способна да реализира продукти с високо съдържание на знание; Благоприятна икономическа, институционална среда и управление за развитие на предприемачеството; Съзидателен и добре обучен човешки капитал; Добре развита информационна инфраструктура.

Според един от най-влиятелните теоретици на научния мениджмънт – Питър Дракър „знанието сега е единственият фактор на производството”.

Върху тази концепция е изградена доктрината на Европейския съюз. Стратегическата рамка на Съюза, известна като Лисабонска стратегия, е реформаторска програма, приета през 2000 г., която предвижда той да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света. Ясно е осъзнато, че това може да се реализира единствено върху постиженията на научноизследователската и развойна дейност. Като член на ЕС от 2007 г., България е поела ангажимент да сподели общите цели. Средносрочният преглед по изпълнението на стратегията, направен през 2005 г., под ръководството на бившия холандски премиер Вим Кок, отчете, че постигнатите резултати са неудовлетворителни. С цел да се даде нов старт на Лисабонската стратегия, Комисията предложи опростен процес на координация в съчетание с консултации по мерки, които да се предвиждат в национални планове за действие. Единствената непроменена цел на Ревизираната стратегия остана насочването на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност. Ревизията изисква насоките за растеж да бъдат интегрирани с макро- и микроикономическите политики на всяка страна-членка.

Какво направи България в периода след присъединяването си към ЕС, за изграждане на икономика на знанието и за развитие на собствената си конкурентноспособност?
Последователно и целенасочено разрушаване на научноизследователската инфраструктура
Политическите лозунги за приоритетност на образованието и науката, и дотогава демагогски, бяха заменени с програмното изказване - „Най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. С парите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно” (Симеон Дянков).

Под оперативното ръководство на един безроден финансов терминатор – Симеон Дянков, ликвидацията на научния потенциал беше издигната в ранг на национална политика. Беше изнамерен министър на образованието, който с убеденост пледираше за намаление на ресурсите в собствения му сектор – уникално явление – за Гинес! Ресорен заместник по наука така и не беше назначен. Нямаше и защо! Обществените вложения за производство на знания бяха доведени до пренебрежимите 0.18 % от БВП.

Проф. Лъчезар Аврамов. Снимка: личен архив

Институционалното научно финансиране беше намалено двойно и сведено до частичните заплати в Българската академия на науките. Професионалните изследователи – изпратени в неплатен отпуск. Академичните сгради се порутиха, покривите потекоха, отоплението беше изрязано. Атомният реактор, изворът на ядрената енергетика и последен признак за принадлежността ни към цивилизацията, беше ликвидиран. Модерна апаратура се амортизира морално и физически без консумативи. Само през 2011 г. бяха спрени 478 договора по двустранни спогодби за научно сътрудничество и обмен, по които БАН беше страна. Европейската комисия започна да отказва финансиране на перфектни проекти за милиони евро с удивителния аргумент „поради липса на държавна политика в областта на науката, което лишава бенефициентите от международна конкурентоспособност”.

За цял управленски мандат програмното научно финансиране беше сведено до един конкурс, две трети от парите на който бяха криминално присвоени от собствените му администратори, под висша политическа протекция. Най-авторитетни международни институции, като списание “Nature” оцениха бъдещето на българската наука, като “песимистично”.

Огромен обществен ресурс беше насочен за унищожаване на БАН. Без елементарна представа за управление на научната сфера - нито политическо, нито икономическо, нито административно, една малоумна компилация от взаимно противоречиви идеи и текстове  беше почти превърната в закон. Опитът за правна ликвидация бе неуспешен, но финансовото задушаване върви по план.

Разрушаване на кадровата база и научния морал

Вместо да се захване с разработване на научна политика, която и без това завари на ниво академични протести, търкаляне на тикви и десетки хилядни протестни подписки, недоразумението Игнатов се вживя в ролята на кадровик. Преборвайки се с президентско вето и Конституционен съд, той пробута абсурден закон, по който всеки научен маргинал  се закичи с професорска титла. Дори самият той. Десетки университети заработиха като нископробни манифактури за дипломи без покритие. Ректори–маниаци заизписваха ликовете си по обществените сгради (посетете икономическата академия в Свищов). Покупко-продажбата на научни степени и длъжности се институционализира. Появи се професионална гилдия писачи на положителни рецензии срещу хонорар. Полуграмотни станаха „доктори по богословие”, а лумпени-свещеници – „доктори по квантова физика”. Званието „професор” стана еднозначно на „африкански учител”. Академици започнаха да заработват безсрамни трохи с положителни рецензии на кухи докторати-фалшификати.

Младите учени се тласкат към интелектуална поквара. След наглия грабеж на фонд „Научни изследвания” парламентарната комисия по образованието и науката беше засипана с протестни документи срещу научния октопод, превърнал конкурсната сесия в долнопробна търговия на научни звания и длъжности с обществени средства и раздаване на милиони лева на партийни другари и интимни съратници.
Единствената манифестация на подкрепа за престъпната група във фонда беше проведена от „Национално представителство на студентските съвети” (НПСС) – развъдник на млади кариеристи и бъдещи аморални политици, специализиращи в „усвояване” на местни и чужди пари. Специалитет на НПСС е организиране на научни конференции без програма, без смисъл и съдържание, но проведени в скъпи курорти, с участието на високи политически гости.

Стимулира се изтичането на мозъци – млади и утвърдени учени. „Над 600 сътрудници са напуснали БАН за последните две години” – казва академик Воденичаров по случай 144 години от създаването на БАН – повечето млади. Емблематична е гледката как белокоси ръководители се редят на опашка пред фонд „НИ”, за да подадат писани от самите тях проекти за млади учени (други конкурси няма!). Самата идея, да се финансират млади учени, работещи в нефинансирани лаборатории, под ръководство на нефинансирани професори излъчва умствена недостатъчност.

Профанизиране на политиките в областта на науката, иновациите и технологиите

След като повече от две десетилетия България нямаше политика в областта на науката, а в нарушение на Закона за научните изследвания, приет през 2003 г., почти десет години нямаше Национална стратегия, се пое нов курс – „по-добре глупост, отколкото нищо”. В потайни доби и потъпквайки националните „Правила за създаване на стратегически документи”, скоротечно беше приета стратегия–архиглупост, съдържаща проникновения като:
„Тъй като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища”.

Изумени, от Европейската комисия със специално прошение зададоха въпроса „Наистина ли мислите това, което пишете?”.

В този стратегически документ между другото пише:
“Комплекс № 2: „Инфраструктура за производство и изследване на нови материали с приложение в промишлеността, био-медицината, околната среда и артефакти от метал”!!!
Малоумието е удържало пълна победа. Напълно логично, имайки предвид кой определи националните научни приоритети – Игнатов и Дянков. За единия това са „писане на софтуер, земеделие и археология, обслужваща туризма – всяко село със свой вампир, привличащ туристопотока.
Идеите на другия са известни: духовната сфера – на църквата, естествените науки, насочени към реставрация на артефакти от метал. До 2020 година – след това от неметал.

Не е излишно да се отбележи, че посочените „стратегии” са валидни и днес – почти половин година след изборите.

Преглеждайки който и да е бюджет от последните години ще срещнете единствен приоритет – усвояване на чужди пари. За пътища - чужди пари, за земеделие - чужди пари, за социални цели - чужди пари, за наука - чужди пари! Професията „бюджетар” се превърна в най-примитивна дейност – „копи” от едната година „пейст” в следващата. А бюджетът бил политически инструмент!

Днес, в Деня на будителите, сме в очакване на следващия бюджет.

Знаем, че той ще се крепи на четири стълба: Бедност, Растеж, Образование, Здравеопазване. Конструкцията не изглежда Европейска. Признаците също. Вицепремиерът Даниела Бобева твърди: „Насърчаването на износа ще бъде основният инструмент за ускоряване на икономическото развитие”. На кой износ, госпожо Бобева? Износ на суровини и първични продукти, от който българският производител ще получи 2 % печалба, а след високотехнологична преработка на същите, комшията ще извлече 200 %, продавайки ги на нас? Без инвестиции в наука и иновации ще стимулирате само това!

Вицепремиерът Зинаида Златанова мъжки се бори да бъдат намалени средствата на бъдещата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”. Тя отлично знае, че малка Словакия ще акумулира вече втора оперативна програма за 1.5 милиарда евро и ежегодно покачва националната си конкурентоспособност. А според The Global Competitiveness Report - годишните отчети на Световния икономически форум ние здраво сме се заклещили след 90-то място по иновационен потенциал между Замбия и Танзания.
Дерзайте, Зинаида, Невежеството също има нужда от рицари!

Оценката на новото правителство има ясен вододел – публични разходи за производство на знание – 0.5 % от БВП за този бюджет - поне на нивото отпреди „катастрофата ГЕРБ”. Европейски фонд за интелигентен растеж поне 1.5 млд. евро - по европейски стандарт. Всичко останало е демагогия и празнословие, а „България 2020” ще остане като поредния жалък символ на „Общество, изградено на Незнанието”.

Но да се завърнем към мъдрите мисли на професор Майкъл Портър:
„Нациите избират благосъстоянието, ако развиват способностите на своите граждани и инвестират в типове специализирана инфраструктура, която позволява икономиката да е ефикасна.
Страните избират бедността или ограничават богатството си, ако допускат политиката им да подкопава производителността на бизнеса.
Неефективното управление може да отклони нацията от просперитета не по-малко от Войната…”

Този текст, макар лишен от позитивна емоция, се посвещава на Деня на будителите.