Открай време университетът е „общност на културното гражданство”, т.е. на тези, чиято културност ги обединява в името на уважението и любовта към познавателните истини, тяхното търсене, откриване и споделяне. Такава общност би трябвал да е и Софийският университет. И беше.

Той беше такава общност, когато протестираше на жълтите павета през 2010 г. срещу финансовите рестрикции, предприети спрямо университетите от тогавашните управляващи. Но дори тогава, когато всички заедно - преподаватели и студенти, протестирахме срещу нещо, което ни засяга съвсем пряко, не сме си позволявали такова своеволие и светотатство като блокиране на университета и излязохме да протестираме навън, а не да се самоблокираме и самоокупираме (виж тук).

Университетът продължи да бъде такава общност и когато през февруари 2013 г. негови преподаватели и студенти се присъединиха и участваха в общественото недоволство срещу монополизма и растящата мизерия в България по своя воля, доброволно, а не защото някой е блокирал, окупирал мястото, където учат, преподават, работят.
Към това нека добавим и собствената му нормативна уредба, която ясно ни казва следното:

Чл. 6 (1) Автономията на Университета не може да се нарушава чрез намеса в дейността му освен в случаите, изрично предвидени в закон.
(2) В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършва политическа, партийна или религиозна дейност.
(3) Не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на Университета и на членовете на академичната общност.
(4) Органите на сигурността и обществения ред имат право на достъп до сградите на Университета и прилежащите им територии само със съгласието на Ректора, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаи на природни или обществени бедствия и аварии.

Въпреки тази уредба, в момента университетът е заплашен от превръщането си в плацдарм на политически борби и реполитизация, бидейки блокиран от шепа протестиращи студенти с политически искания, а неговата общност става заложник на самата себе си, на собствената си окупация и самоокупация, губейки опората на академичната автономия, осигуряваща й независимост, уважение и самоуважение.

Така здравите сили на политически страсти и пристрастия, властолюбиви амбиции и партийно инженерство разбиват главата на здравия разум на академизма под предлог, че се борят за „повече морал”, за да го коронясат с трънения венец на катинарите и веригите, с които блокададжите опасаха Алма Матер.

Колко морал трябва да се пожертва, за да станеш заложник на самия себе си? Отговорът е кратък, но страшен: Всичкия.

Така става, когато този разум отстъпва пред нездравата мисъл, че е по-важно да претендираш за висок морал на другия, оставяйки собствения морал безпризорен да се снишава и снижава все по-ниско, все по-надолу до пълно изчезване.

Протестирането може да е белег за “ранобудност”, каквото и да значи това. Нека който смята, че е нужно да протестира, да го прави колкото и както иска там, където се протестира. Блокирането на университета заради протестиране е белег не на “ранобудност”, а на терор, на насилие и издевателство над свободния дух на академичната общност.

Тази общност достатъчно много пъти е показала и доказала своята сила като общност на културното гражданство, когато нейните членове по своя воля и доброволно, а не защото някой е окупирал университета, са подкрепяли и са се присъединявали към различни форми на гражданско недоволство и неподчинение.

Нека не компрометираме „общността на културното гражданство”, на която дължим нейната автономия, респект и самоуважение!

Университетът не е площад, нито улица, а Алма Матер и никой не е по-голям от него!

Доц. д-р Силвия Минева е преподавателка по етика от Философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”