Йигит Булут, водещ на предаване, станал съветник на министър-председателя и създател на прочутата теория за телекинезата (според която тъмни сили планират да убият премиера Реджеп Тайип Ердоган чрез телекинеза), има нова и също толкова пленителна теория: ако бъдат питани на референдум, мнозинството от гърците ще гласуват в полза на излизане от Европейския съюз, ще върнат времето 200 години назад и ще се присъединят към Турция.

Г-н Булут ще трябва да се въздържа от споменаването на тази си теория, ако някога пътува до гръцките острови - освен ако не е в приятелска компания и е пил достатъчно узо, така че да не бъде приеман насериозно.

Хората се чудят, естествено, какви още съвети трябва щедрият г-н Булут да предложи на министър-председателя. Австрийски референдум, на който народът да реши да върне времето с 330 години и да предаде Виена на турците? Гласуване в Кипър, което да върне острова на Турция?

Или може би темата “Гърция отново да се присъедини към Турция” трябва да бъде подложена на гласуване на референдум в Турция вместо в Гърция? Но ако г-н Булут наистина вярва, че гласът на хората има заслуга при очертаване на границите, той винаги може да предложи на шефа си референдум в югоизтока на собствената му държава.

Докато г-н Булут е зает с формулирането на ексцентрични теории - истинско съкровище в царството на хумора, шефът му отново обвърза с “гръцка реципрочност” предоставянето на законни права на “турските” граждани. Г-н Ердоган настоява, че Гърция трябва да предприеме стъпки да предостави по-широки религиозни права на турското си малцинство и да построи джамия в Атина, ако иска Турция да отвори отново православната духовна семинария Халки и евентуално да признае духовния лидер на световното православие като вселенски.

Г-н Ердоган е прав, че Гърция трябва да се отнася към турското си малцинство в пълно съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и с юриспруденцията на Европейския съд за правата на човека. Той е прав да очаква държава членка на ЕС да се отнася към едно етническо малцинство без какъвто и да е намек за политическа параноя. Но той абсолютно греши при превръщането му във въпрос на реципрочност, когато става въпрос за законни права на турски граждани от нетурски произход.

Г-н Ердоган трябва да може да разбере, че нетурските граждани на Турция са турски граждани и че техните права не трябва да са въпрос на реципрочност за това как чужда държава се отнася към собствените си граждани от турски произход.

Вземам за пример “Вселенският”, но “не -Вселенски” в Турция патриарх Вартоломей Втори - турски гражданин, живеещ в Истанбул, който случайно е и духовният лидер на световното православие. Както знаете, нищо в православието не задължава вселенският патриарх да бъде грък, имало е много Вселенски патриарси, които не са били гърци. Патриархът е вселенски лидер на православния свят; той не е патриарх на Гърция. Православният лидер на Гърция не е патриарх Вартоломей Втори, а архиепископ Йероним Втори.

Търсенето на гръцка реципрочност е не по-малко абсурдно от това да се търси реципрочност за правата на турското малцинство да кажем в Сърбия - или която и да е православна държава, преди да се признае Вселенският патриарх като Вселенски патриарх. Какво щеше да стане ако патриархът беше турски гражданин от американски произход, или ливански?

Щеше ли г-н Ердоган да поиска Вашингтон да подобри правата на турското малцинство в Съединените щати преди да го признае за такъв, какъвто е? Щеше ли да поиска от Ливан да спре да отвлича турски поданици като условие за признаване на Вселенския патриарх? А какво наистина щеше да направи, ако патриархът беше турски гражданин с произход от земи, където няма турско малцинство?

Реципрочност е хубава дума, съдържаща в себе си справедливост. Но може да бъде опасна, ако се използва несправедливо. Някой би казал: “Ако турският министър-председател наистина търси реципрочност, то може би Гърция ще трябва да намали турското малцинство до само няколко хиляди чрез погроми и депортиране”.

Демографски факт е, че турското малцинство в Гърция е нараснало от 129 000 през 1923 година на около 150 000 днес; докато 200-та хилядното гръцко население в Турция след 1923 година драматично е спаднало до под 2000 души.

Защо наистина гърците в Турция са изчезнали през изминалия половин век, но турците в Гърция са предпочели да останат в родната си страна?

БТА