В понеделник и вторник в България пристига на посещение ключова фигура от Европейската комисия - заместник-председателят Вивиан Рединг, която отговаря за основните права, правосъдието и гражданството. Посещението предоставя уникална възможност за повдигане на жизненоважни за България и ЕС проблеми, но крие и сериозен риск, произтичащ от неподготвеността за визитата й и нейната мисия. България е поредна спирка от обиколката й в страните-членки на ЕС, целяща да събере мнението на гражданите и националните политици за бъдещите реформи в Съюза, който е изправен пред тежки предизвикателства и на практика е на кръстопът. Обхватът на дискусиите е изключително широк - от обикновени законодателни инициативи, през възможни промени в договорите, конкретни реформи. Изобщо г-жа Рединг идва в България, за да събере коледните писма на българските граждани за това в какъв съюз искат да живеят. Събирането върви и под мотото на Европейската година на гражданите, както и с поглед към европейските избори догодина.

Един уникален шанс

От тази гледна точка посещението на заместник-председателя на ЕК предоставя уникален шанс, защото ще можем най-сетне да [си] кажем как точно си представяме ЕС за вбъдеще, както и да сверим дали тези наши желания имат нещо общо с обсъжданите в момента реформи в ЕС - банковия съюз, последван евентуално от политически съюз, задълбочаване на интеграцията с колко и как. Всичко това в контекста на проблемите, с които се сблъскваме 23 години след избрания път. Визитата й обаче крие и лоши страни. Г-жа Рединг ще дойде в момент, в който обществото в България изглежда по-разделено от всякога. От една страна са десетките хиляди протестиращи, които вече 40 дена се борят за окончателно и безвъзвратно разделяне на държавата с олигархията, за скъсване с тоталитарното минало и за реформи, които да извадят най-сетне България от образа на най-бедната и най-корумпирана страна-членка на ЕС, управлявана от мафията.

От другата страна на барикадата е статуквото, което с методи отпреди падането на Берлинската стена се опитва не да усмири протеста или да откликне на неговите искания, а да го смаже. Засега само психически. Методите са толкова грозни и противни, че на човек му е трудно дори да повярва, че е възможно да се прилагат толкова скоро след "цивилизационния избор", който страната направи преди 23 години. Г-жа Рединг вече недвусмислено показа, че Европейската комисия е на страната на протестиращите. В интервю за "24 часа" тя посочи, че ставащото в България показва пределно ясно какво е положението в страната и от какви точно промени се нуждае тя. Люксембургският еврокомисар припомни, че Механизмът за сътрудничество и проверка продължава да е актуален инструмент за осъществяване на необходимите реформи в съдебната система, въпреки че 6-те години на функционирането му успяха единствено да "[на]рисуват ясна картина и показват нуждата от промяна в страната".

Ключовата дума е сътрудничество

Да, признава г-жа Рединг, ключът в Механизма е в думата "сътрудничество". "Механизмът отрежда специфична роля на Еврокомисията в подкрепата и наблюдението на напредъка на България в реформата на правосъдната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. Това беше едно от условията при приемането на страната ви в ЕС и механизмът ще остане в действие, докато целите, набелязани през 2006 г., не бъдат изпълнени". Безспорно това е така, но да обърнем внимание и на думата "проверка", която отрежда на ЕК ролята да удостовери, че напредъкът на България е факт.

Затова е изключително важно какво ще бъде посланието, което българските граждани ще отправят към г-жа Рединг. Протестиращи вече обмислят каква тактика да предприемат, за да изразят от една страна благодарността си към нея за симпатиите й, но също и да й обърнат внимание на големите проблеми, с които се сблъскват. Съществува голяма опасност срещата с нея да се изроди в седянка, по време на която се чуват основно оплаквания, мрънкане, сочене с пръст. Не е изключено срещата да се превърне във фиаско по подобие на тази миналата година с друг ключов комисар - Нели Крус, когато се родиха множество вицове, но същината остана за друг път.

Нужни са конкретни идеи

Срещата би била успешна, ако на комисар Рединг бъдат предложени конкретни идеи. Фундаментално искане е не само Механизмът да продължи, но да стане по-силен и по-ефективен, ориентиран към бъдещето, когато е възможно и други страни да демонстрират дефекти в прехода към демокрация и в осиновяването на европейските ценности. Това може да се осъществи като се разшири действието му, така че да включи много други проблемни области, които към момента на съставянето му не са били видими или не са били толкова проблематични. Както този сайт неведнъж е писал, такъв проблем е медийната среда. Трябва да се подчертае, че този Механизъм е на практика опитното зайче както за ЕС, така и за страните, които са под неговото въздействие. Не е случайно, че именно заради този Механизъм ЕК измени критериите си за оценка на напредъка към европейско членство на Хърватия, която отскоро е 28-ата членка. България и Румъния също така са причината преговорите с Черна гора да започнат от най-проблемните глави - 23 и 24, които са точно обекта на Механизма.

Важно е също да се подчертае, че беше голяма грешка България да мине само с устни доклади, докато за Румъния имаше не само извънреден доклад, но той беше безпрецедентен като тон и послание. Независимо, че в интервюто си за "24 часа" Рединг казва, че "със или без доклад, Комисията следи внимателно събитията у вас", все пак трябва недвусмислено да й се зададе въпроса дали това наистина е било правилното решение с оглед на ситуацията в България и дори тя да продължи да не признава, че това е било грешка, да бъде попитана ЕК ще си извлече ли нужните уроци и дали те ще бъдат отразени подобаващо в следващия доклад, който Комисията ще публикува в края на годината.

Нов механизъм за наблюдение

Изключително удобен момент е идването й, за да може да бъде повдигнат въпроса с искането на четири страни-членки от ЕС - Дания, Германия, Холандия и Финландия. В писмо, което засега не получава (поне не публично) достатъчно силно внимание, четирите страни искат да се въведе политическо наблюдение върху страните с проблеми с върховенството на закона. Нещо предшестващо и по-меко от политическата тройка, която euinside поиска в началото на годината, отново по повод провала на България да се задържи на пътя на демократично развиващите се и реформиращи се страни. Това е едно от исканията, за които трябва да се провери дали изисква промени в Договорите или може да се създаде нещо достатъчно ефективно и чрез вторично законодателство. За да се избегне модела, който беше приложен при решаването на дълговата криза в еврозоната - малки опипващи стъпки - по-добрият вариант ще бъде да се помисли за въвеждането на много сериозен политически механизъм чрез промени в договорите, които така или иначе ще се правят в бъдеще. Но е хубаво да се разбере каква е позицията на ЕК по този въпрос, когато вече има опита с Унгария, България и Румъния.

Друг съществен въпрос към г-жа Рединг, който е извън ресора й, но е изцяло свързан с бъдещето на Европа, е този с общата енергийна политика, на липсата на която България е жертва. Трябва да се каже достатъчно ясно от София, че 100%-ната енергийна зависимост на България от държава като Русия е проблем за свободната търговия, както и за нормалното функциониране на политиката у нас. Този проблем в момента е кристално ясно видим покрай непрозрачните намерения и действия на правителството по отношение на "Южен поток" и втората атомна електроцентрала "Белене". Ако ЕС наистина имаше единна енергийна политика, ерго общ интерес, то тогава щеше да бъде различно за малки страни като България, които нямаше да се налага да договарят поотделно условия, за които нямат никакви инструменти за въздействие. Също така е важно да се знае дали ЕС ще предприеме нещо повече от това да се примирява с липсата на конкретно споразумение, регламентиращо отношенията с Русия и да отправя само сухи призиви за спазване на правата на човека, които по никакъв начин не оказват ни най-малко въздействие върху управляващия елит в Кремъл.

Европейските ценности

Много важен въпрос за г-жа Рединг е и дали смята, че е наложително с оглед на ставащото в Унгария и България (а вероятно и другаде, но не толкова видимо) да се конкретизират до най-малките подробности европейските ценности. Euinside вече предложи създаването (специално за България) на морална конституция, но е важно да се знае каква европейска подкрепа (в напълно реални измерения) може да получи такъв проект. Вярно е, че подаването на оставка например е изцяло вътрешен въпрос, но когато самата г-жа Рединг признава в своето интервю за "24 часа", че някои ситуации имат отражение в съюза като цяло, е хубаво да се каже съвсем ясно и категорично докъде може ЕК, а и ЕС впрочем, в усилието да се предотврати плъзването на млада демокрация към стари, вредни и уронващи принципите на ЕС практики.

В контекста на предстоящите догодина европейски избори, когато мнозина анализатори очакват, че много популистки и откровено ксенофобски партии може да увеличат присъствието си в Европарламента, а оттам и да се чува още по-силно и вече на европейски ниво гласа им, е изключително важно ЕК и ЕС като страни-членки и граждани дали ще намерят общ европейски консенсус за допустимото и недопустимото в европейската политика и свобода на словото. В България в момента правителството и парламентът зависят изцяло от подкрепата на националистическа, ксенофобска и изобщо анархистична (в поведението си) политическа формация, чийто лидер прекрачва не само законови, но и чисто морални граници. Именно заради това е важно какво послание и какви конкретни действия би могла ЕК да организира, за да може да тушира ефекта от засилването на тези разрушителни за развитите демократични общества гласове.

Банковият съюз

Не на последно място трябва да се заяви ясна българска подкрепа за банковия съюз, която ще помогне банковия сектор у нас да попадне под общ европейски надзор и мерки за оздравяване, което ще окаже огромно въздействие върху мафиотизирането на сектора у нас, каквито симптоми има с политическото фаворитизиране на определени банки без да са ясни аргументите защо е предпочетена една банка пред останалите и защо целия бюджетен ресурс на държавата е вкаран само в нея. Засега изграждането на банковия съюз е отново в онази фаза на предпазливост и малките крачки, поради опасения от прекомерно централизиране на властта в ръцете на Брюксел. Ние обаче като нестабилна политически и слаба икономически страна-членка, силно зависима от руски политически и икономически влияния, би трябвало да настояваме за по-централизирания подход, вместо да подкрепяме продължаващото боричкане между отделни национални интереси, което в крайна сметка не е в наша полза.

Излишното и опасно мрънкане

Всякакво мрънкане за еврофондове, за лошите политици, допускане да се влезе в политически дебати за и против дясното, лявото, центъра, кой за какво е виновен и за какво не е, ще бъдат контрапродуктивни. Опитът с Нели Крус наистина е много полезен и горчив. Тогава на практика бяха противопоставени главните участници в съсипването на медийната среда срещу група неорганизирани, често неопитни, независими журналисти, блогъри и неправителствени организации. Някои от тях се оплакваха от липсата на финансиране, други се оплакваха от настъпването на цифровите технологии, но като общото впечатление на срещата беше за пълна гротеска.

Ако това се случи и със срещата с г-жа Рединг, това ще бъде поредния пропуснат шанс да се чуе българският глас. България не е от най-активните страни-членки на ниво Съвет, нито пък прави особено впечатление и в Европарламента с някои изключения, не всички от които положителни, затова и едва ли много правителства или пък граждани се изкушават да разберат на всяка цена какво е мнението на българите по основни европейски, а и общочовешки въпроси. Подобни дискусии обаче са сред редките възможности да се представи българския опит от общото европейско съществуване, станало възможно благодарение на падането на Берлинската стена, което обаче носи както позитивите от "освобождението", така и негативите на наследството.

Не е случаен девизът на Европа "единни в разнообразието", но той не предполага, че ние европейците се познаваме добре едни други. Всички имаме свои собствени манталитетни еволюции, които са предопределящи за нашите действия или бездействия. Колкото по-ясни сме в исканията и очакванията ни, толкова по-сигурно е, че те ще бъдат взети предвид. А особено сега, за България това е изключително важно, защото по всичко личи, че се налага да направим наново цивилизационния си избор. Този път обаче веднъж и завинаги.

А протестиращите, които няма да могат да участват в гражданския диалог със заместник-председателя биха могли добре да осребрят косвената подкрепа, която г-жа Рединг им отправи като я посрещнат пред президентството за срещата й с президента Плевнелиев и с лозунги, и скандирания й зададат, както и на президента Плевнелиев впрочем, горните въпроси. Г-жа Рединг ще се срещне и с вицепремиера и министър на ключовото за Механизма правосъдие.

(www.euinside.eu)