Вероятно , за да се хареса на бизнеса, всяко правителство у нас, което дойде на власт обещава да намали административната тежест и произвол върху предприемачите. Не направи изключение и кабинетът Орешарски. Едно от първите неща, които той обеща бе именно това- облекчаване на лицензионните и административни режими. Дали ще успее това правителство в добрите си намеренения, ако оцелее самото то, е още твърде рано да се каже. Все пак досегашният опит ни кара да бъдем по-скоро песимисти, отколкото оптимисти.
По изчисления на сегашните управляващи в момента у нас действат около 1 200 лицензионни, разришителни и всякакви други режими. Всъщност никой не може да каже колко точно са те, защото повечето от тях действат на общинско равнище. Според различни анализи. над 100 лицензионни и 600 регистрационни режима същестуват в страната. Освен това има над 1000 дейности, за които всеки предприемач трябва да си извади разрешително. Още близо 200 са съгласувателните режими, показа проверка на Classa.bg. Грубата сметка сочи, че българският бизнес трябва да се съобразява с между 1900 -2000 режима. Според експертни оценки само около 400 от регулаторните режими са законово регламентирани. Близо 1300 от лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими действат на местно равнище. В централната администрация са съсредоточени около 600 дейности, които пряко влияят върху бизнеса и условията за правенето на бизнес у нас, въпреки политиката на ЕС за намаляването на държавната намеса в регулацията на икономическата дейност.
Както вече стана дума всяко от последните правителства, което е управлявало страната е идвало на власт с обещанието да премахне административния хомот за бизнеса, но реалните резултати на практика все още не са големи. И в момента темата продължава а бъде актуална, тъй като годишните разходи за регулиране в България все още представляват значителна част от БВП, около 2.6% или близо 670 млн. евро. А в условията на криза премахването на ненужната административна тежест е по–важно от всякога, тъй като когато бизнесът разполага с по–малко ресурси и е необходимо да инвестира, за да остане конкурентоспособен.
Според анализи на Българската стопанска камара достъпът до пазара е утежнен, в резултат на множеството административни бариери, необосновано много режими, и несправедливи такси. На практика се оказва, че държавната администрация се е превърнала въвъ втора приходна агенция. Всеки втори представител на бизнеса определя големия брой разрешителни и лицензионни режими като най-съществения проблем в работата на фирмите с държавната администрация. Това показва друго проучване, този път на Българската търговско–промишлена палата. Работодателската организация попита преди време фирмите коя е най-голямата пречка в работата им с държавната администрация. Оказва се, че за 44 % от фирмите големият брой на лицензионните и разрешителните режими е проблем №1. Това е половината от проблема, другата половина е, че те са и доста сложни. Друга една трета от фирмите смятат, че липсата на възможност за обслужване чрез интернет е най-големият проблем. Голяма част от анкетираните са убедени, че работата им се затруднява от неспазване на сроковете от страна на администрацията. 60 % от запитаните бизнесмени смятат, че спешно трябва да се създадат единни централизирани информационни системи.

Според половината от участвалите в анкетата най-важната мярка трябва да бъде прекратяването на практиката да не се търси отговорност за неточно изпълнение, или за изцяло или частично неизпълнени задължения от страна на държавната и общинската администрация. 36% от анкетираните отбелязват като проблем за неотложно решаване осъществяването на връзка между съществуващите публични регистри, както и проблема с липсата на обслужване на едно гише. Фирмите смятат, че има липса на прозрачност в работата на държавната и общинската администрация при провеждането на процедурите и възлагането на обществени поръчки, концесии и други. Според тях има голяма необходимост от въвеждането на реална децентрализация на администрацията.
У нас през далечната вече 2003 г. тогавашното парламентарно мнозинство на НДСВ прие закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол на стопанската дейност. Това стана с идеята да бъде утвърден принципът на мълчаливото съгласие в бизнес отношенията у нас, но това така и не стана. Експерти твърдят, че настоящото прилагане на закона не води до постигане на целта за насърчаване на свободната стопанска инициатива, защото средният разход от страна на бизнеса за постигане на административното регулиране са около 7000 лв на година, а делът на фирмите, посочващи регулаторните режими като най-големи пречки пред бизнеса все още е висок – до 25%.

Предишният парламент утвърди поредните поправки в този закон. Мълчаливото съгласие се въведе отново като универсален принцип във всички случаи, в които администрацията не отговори на заявление на фирмите в определен срок, а държавните и общинските такси няма да включват чиновническите бонуси. Мълчаливото съгласие за дейности на регистрационен режим означава, че кандидатстващата фирма ще се смята за одобрена, ако администрацията не се произнесе в срок. Последните поправки в закона трябваше да бъдат последвани и от съответните наредби, но това така и не се случи.
Втората важна промяна регламентира, че приходите от таксите не могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, а само за повишаване качеството на предоставяната услуга. Промените предвиждат още да не се събират такси от компаниите за отстраняване на нередности в документите им и за предоставяне на допълнителна информация. Създава се и възможност фирмите да проследяват по електронен път движението на своите преписки и да се санкционират служителите, виновни за евентуално забавяне. Всички администрации, които издават лицензи и вписват регистрации, трябва да създадат и отделни раздели към публичните регистри, от които да се вижда докъде е стигнала дадена преписка.
За съжаление администрацията е доста изобретателна в събирането на такси, които после се раздават като премии. Такъв пример са високите цени на документите за участие в търгове. Бизнесът поиска и администрацията намали таксите, но веднага беше въведена т. нар. такса за обработка на документи
Още предишното правителство преди повече от две години обяви обществена поръчка за цялостен анализ колко и какви такси се събират в държавата За целта бяха отделени и 2 млн. лв., от ОП „Административен капацитет“. Анализът трябваше да бъде готов в началото на този година, но едва ли някой е чул това да е станало. Още повече, според експерти , за да бъде изпълнена подобна обществена поръчка е било необходимо да бъдат анализирани около 140 закона, с които се въвеждат такси и близо 100 тарифи. Така на практика се оказва, че и в момента едва ли някой в държавата има представа кои такси са въведени заради прокарването на определена държавна политика , кои приличат на косвени данъци. Няма и точна информация за какво се изразходват събраните средства.Предприемачите са на мнение, че е необходима и промяна в Закона за държавните такси, чрез които да бъде въведен принципът една процедура – една такса. Необходимо е и изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация като се конкретизират правомощията на общините да въвеждат регулаторни режими. Сега този закон определя твърде общо рамките на правомощията на общините да определят изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината. Проблемът е, че за тези промени все още не се говори. А без тях и мълчаливото съгласие може да остане само на книга.