Позицията на президента му прави чест, защото дори и „капката съмнение“ върху репутацията на Марковска силно притесни не само цялата общественост у нас, но и Европейската комисия. А и нееднократно по време на целия скандал беше отбелязано, че репутацията на един човек не е по-важна от репутацията на съдебната ни система и на държавата ни въобще.
В момента Марковска със сигурност има много зложелатели, които я обвиняват за безцеремонния й инат и повтарят скандалите, които се асоциират с нейно участие – търговия с влияние, конфликт на интереси, апетитни имотни придобивки. Истината обаче е, че зад скандала „Марковска“ има и много други лица, които излязоха сухи от ситуацията и сега гледат невинно като хлапета, които са направили голяма пакост, за която обаче няма свидетели.
Въпросът е къде спаха всичките тези депутати, които гласуваха за номинацията на Марковска за конституционен съдия? Защо изслушването в българския парламент беше само проформа, защо никой не зададе поне един смислен въпрос? Когато депутатите са просто машини за гласуване с високо самомнение и чувство за непогрешимост, това е нож с две остриета. Когато гласуваш „правилно“ по време на вот на недоверие например, това е добре, но когато гласуваш за скандални кадрови решения като това за Венета Марковска, това е сериозен автогол.
Въпросът засяга и правната комисия в парламента, чиято задача е да проверява всички съмнителни факти, всичко положително и отрицателно около личностите, които се назначават на високи постове от квотата на Народното събрание. Конституционните съдии не са калпави футболисти, които можеш да изгониш след края на полусезона, те са на върха на съдебната система и е редно назначаването им, пък било то и политическо, да бъде далеч по-отговорно.
Затова не се сърдете само на Марковска. Сърдете се и на тези, които я предложиха за конституционен съдия и които гласуваха за нея, без изобщо да размърдат сивите си вещества.
