1 ноември не случайно е един от най-хубавите празници в новата история на България. На тази дата се връщаме към великия духовен подвиг на народните будители – в най-широк план хора на духа, учители, лекари, творци, учители, най-широк кръг на българската интелигенция. По време на Възраждането те са създали една нова България още преди тя да бъде физически освободена, формално да получи свободата си. Защото будителите са извършили своя подвиг. Когато днес отново изпитваме затруднения и когато ни се казва от различни инстанции и институции, че няма средства за образование и култура, трябва да си припомним как нашите предци с още по-малко средства, но със силна воля и дух, са възкресили България, възродили са я за нов живот. Трябва да се връщаме към примера на тия духовни герои. Днешните будители са писатели, актьори, музиканти, художници, актьори, научни работници в десетките институти на БАН и в университетите, които вършат своя понякога не особено афиширан подвиг в името на българската духовност и култура. Да, има ги тези будители и днес! Някои сега са може би не толкова известни, но бъдещите поколения сигурно ще отдадат дължимото на тези хора.
Като че ли в последните години позагубихме волята на българския дух, забравихме какви чудеса е правил той в името на идеята за национално спасение и обединение. Например през Балканската и Междусъюзническата война всички са били обединени, независимо от различните религиозни или политически убеждения. Този дух на обединение е родил подвизи в буквалния смисъл на думата и е запазил нацията.
Ако не се събуди този дух, не ни очакват добри години. Обяснимо е. Пишат, че сме най- бързо топящият се народ. И това е много тъжно. Защото повече от милион и половина българи, и то млади хора, са извън пределите на майката родина. А децата им дори не знаят български или не искат въобще да го учат. Те няма да се върнат в отечеството си.
Трябва да се направи нещо. Мисля, че именно възраждането на силния будителски дух ще спре тези пагубни тенденции. Ще помогне на онези, които напускат родината. В бъркотията и подмяната на ценности през последните години блясък се не вижда, но трябва упорита, къртовска, миньорска работа, за да се събуди българският дух. Че да може след 20- 30 години следовниците ни да го усетят и да се опрат на него. Трябва ни ново възраждане. Възраждане на духа. Ако нещо може да ни спаси, то наистина е възраждането на духа. Другото може да се постигне – да се възстанови икономиката на държавата, да спре изтичането на хора. Но за тази цел трябва преди всичко възраждане на духа.