Ако през 2007 г. у нас са внасяли 12% от необходимите количества прясно мляко, то през миналата година от чужбина вече се доставят около 60%, съобщиха вчера животновъди. Едва ли тази статистика би изненадала специалистите от бранша, за които беше ясно, че през последните години животновъдството е доста по-неизгоден бизнес, отколкото например зърнопроизводството.
Във фермите се влага много ръчен труд през цялата година. Освен това европейските субсидии в България са на базата на площ, т.е. основно отиват при производителите на зърно. Едва ли обаче за държава с малка площ, каквато е България, най-перспективно е да залага главно на зърнопроизводство. Да споменем също, че износът на жито на практика е експорт на суровини. Разбира се, че е по-смислено да се продават продукти с висока добавена стойност, например сирена, кашкавали, колбаси и т.н.
Но за да се произведат тези продукти, са необходими суровини – мляко и месо, които в момента са най-дефицитни у нас. Няма проблем да се внесат, защото сме част от европейския пазар. Само че къде е смисълът от БДС и от рекламата на традиционните български храни, ако те ще се произвеждат с вносни суровини?