- Г-н Чобанов, според проучване България е 3-та в света по спад на цените на жилищата за 2010 г. Защо прогнозите на част от анализаторите у нас за стабилизиране се разминаха с крайните данни?
- Ако хронологически във времето се види, в нито един момент не сме казвали, че цените ще спрат да падат. Дори смятахме обратното и прогнозите ни за около 10% спад се оправдаха. Реалните цифри, с които разполагаме на база сключени сделки за миналата година, показват понижение между 8.3 и 13% в отделните сегменти и типове недвижими имоти, което средно е малко под 10 на сто за годината. В този ред на мисли нашите данни се разминават от третото място, на което сме подредени, и мисля, че този международен доклад има малко по-дългосрочен поглед, при положение че през 2009 г. имахме 40 на сто понижение на цените, а сега е само 10% и нещата се събират.

- През 2011 г. ще има ли възстановяване, или спадът ще се запази?
- В луксозния сегмент може да се каже, че нивата са стабилизирани и има елемент на възстановяване на броя сделки. Почти същата е и тенденцията при най-ниския сегмент и по-конкретно в ценовите нива. В средния клас все още предстои цените да продължат да падат. Ако погледнем правилото на ножицата, то смятам, че в най-долния и в най-горния край (т.е. най-скъпите и най-евтините сегменти) тази година ще бъдат на ниво 0 или, ако има спад, той ще е 1 до 3%. Във всички останали сегменти, които са във вътрешността на т. нар. ножица ще има понижения, които ще ги отведат към стабилизиране.

- Какво е търсенето от страна на купувачите и наемателите в началото на 2011 г. и какъв тип имоти се търсят най-много и на какви цени?
- Според нашите данни има повишаване на търсенето от страна на купувачи и наематели. Например в София, в която живее близо една трета от населението на държавата и функционират две трети от бизнеса от началото на годината до края на февруари, броят на сключените сделки се равнява на нивата от 2008 г. Това не са най-високите нива, но определено има раздвижване и събуждане на пазара. Като цяло за страната също отчитаме раздвижване, което показва по-висок интерес от страна на купувачите и на наемателите. В офисния сегмент обаче нещата продължават да са замръзнали. При чуждестранните купувачи не може да се каже, че има засилен интерес и нивата продължават да бъдат същите като през втората половина на 2010 г. Относно ценовия сегмент, ако вземем например София, най-голямото търсене е за покупка на имот до 50-60 хил. евро, а другата крайност в търсенето е над 200 хил.

- Преди кризата много от хората купуваха имоти с инвестиционна цел, какво е състоянието днес на този сегмент?
- Категорично през последните месеци купувачите в жилищния сегмент се върнаха на пазара. Например в София качествените имоти в идеалния център достигнаха нива до 1000 и под 1000 евро на кв.м. Подобен тип недвижимост носят от 6 до 8% възвръщаемост на година, това важи и за по-луксозните. Нямаме сделки в офис, индустриални или парцелни сегменти, които да са насочени чисто с инвестиционната цел.

- Чуждестранните инвеститори, които имат интерес към ваканционните имоти, все още не са се върнали на пазара, кога можем да очакваме подобно раздвижване?
- Поне една трета от имотите, които се предлагат в момента, са на нива до 500 евро на кв.м. Сделките се случват основно с чуждестранни купувачи както руски, така и английски. В този сегмент задължително купувачите се пазарят, защото има голям брой предприемачи, които все още задържат високи цени до 1000 евро на кв.м. Като цяло и при ваканционните имоти важи правилото на ножицата, където се сключват сделки при най-ниския и най-високия сегмент.

- В същия момент обаче все повече хотели в страната се обявяват за продан, но интерес от купувачи няма...
- Като цяло няма интерес към малките хотели. Те са били направени или като семеен тип, или проекти за ваканционни жилища, но след срива на пазара са преоборудвани като апартаментни хотели. В хотелския сегмент има търсене само към големите, качествените и разработените бизнеси. Купувачът търси цената да е адекватна спрямо 2011 г., но не като брой легла и туроператори, а като сметки за парцел, строителство и крайна себестойност на общата застроена площ.

Интервюто взе Людмила Куюмджиева
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.