Георги Велев Г-н Гогов, какво спечели и какво загуби “Булгаргаз” от подписването на договора за “Южен поток”? Защо дружеството ще инвестира само 200 млн. евро, при условие че целият проект в българската му част е оценяван на 1,4 млрд. евро? - Не мога да ви отговоря на този въпрос, преди да бъде извършено предпроектно проучване за строителството на газопровода. Резултатите от него всъщност ще покажат дали ще има такъв проект. За момента имаме договореност за равно участие в проекта заедно с руската страна. В самото междуправителствено споразумение е предвидено, че ако технико-икономическото проучване даде положителен резултат, ще се създаде проектна компания между “Газпром” и“Булгаргаз холдинг”. Тези две компании ще имат по 50% участие . Все още не сме започнали конкретни разговори с “Газпром”. Предполагам, че до средата на февруари ще започнем разговорите. Въпросът за капитализацията на дружеството също ще бъде разгледан тогава. С колко се е увеличило вътрешното потребление на природен газ в страната през януари и има ли проблеми със снабдяването? - Вътрешното потребление няма кой знае какви значителни разлики в сравнение с други години. Факт е, че тази година зимата е по-студена от 2007 г. Простата сметка показва, че през януари 2008 г. потреблението е било с около 20% по-високо. Това се дължи на по-ниските температури. Но ако погледнем януари 2006 г., тази разлика е много малка – само 4-5%. През последните две години и българската икономика се развива, има създаден достатъчно добър климат за инвеститори. Така че е нормално да се повишава потреблението. От 2002 г. насам тенденцията е за нормално покачване от около 2 до 5% годишно. Какво е финансовото състояние на “Булгаргаз”, след като не получи исканото увеличение на природния газ след 1 януари 2008 г.? В състояние ли е дружеството да покрива задълженията си? - Основен проблем за нас си остава цената, по която продаваме. Не е тайна, че тя е силно занижена спрямо прогнозата, която предоставихме на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и целия разчет за това. Така че ние в момента плащаме, образно казано, задължението такова, каквото е по пазарните механизми на цяла Европа - и с това, което сме си извоювали като преференции. Получаваме обаче определеното от ДКЕВР, което е с около 40 лева на 1000 куб.м по-малко, отколкото поискахме. В този смисъл трудности срещаме, и то сериозни, но все още сме в началото на първото тримесечие, така че се справяме. Засилили сме и контактите си с т.нар. рискови потребители - това са тези компании, които имат различна схема на събираемост на вземанията си и заради това закъсняват с плащанията си към “Булгаргаз”. В случая визирам топлофикациите, защото всички знаят, че сметката за парно излиза около 30 дни по-късно. И докато се съберат парите в касите им, докато се разплатят с нас, и този период става около 40-50 дни след датата, когато ние сме платили природния газ на доставчика. Горе-долу такъв е цикълът и ние винаги се стремим да имаме в наличност оборот за около 60-80 дни напред, за да можем да покриваме всички задължения. Хубавото е, че този януари срещаме изключително разбиране от страна на топлофикационните дружества и на потребителите и събираемостта на задълженията към “Булгаргаз” е значително подобрена. Увеличили ли са се задълженията на топлофикациите към “Булгаргаз”? - Има леко увеличение. Към януари общите задължения са били около 200 млн. лева. Това са старите задължения на фирмите към компанията. По текущите сметки от топлофикациите ние получаваме 1 млн. лева всеки ден - такова е естеството на работата ни. Към 1 февруари всички абонати на “Булгаргаз” дължат около 213 млн. лева. Това е повишение от около 6,5%. От тези 6,5% около 4% се падат на топлофикациите. Но за мен е изключително постижение, че ръководителите им през януари правят и невъзможното, за да се издължат към нас. Най-добре в това отношение е “Топлофикация-София”, при тях повишението в задълженията е по-малко. Те имат повече плащания към нас. Задълженията им от 193 млн. лева са се увеличили леко и вече са 194 млн. лева. Увеличението в тези 4% се дължи и на просрочените задължения на “Кремиковци”. Въпреки че ние не позволяваме да се увеличат старите задължения на комбината към нас. Затова са и всички предвидени в закона и договорите санкциониращи мерки: ако комбинатът си позволи да увеличава задълженията, “Булгаргаз” има правото да санкционира или по-скоро да ограничи размера. Стремим се колкото е възможно по-рядко да прибягваме до тези мерки. Имаше опасност “Кремиковци” да бъде оставен на ограничено газоснабдяване, но мисля, че не се стигна дотам. Вчера (1 февруари – петък, бел. а.) получихме платежно нареждане от тях, с което погасиха част от дълга си. В комбината много добре знаят, че ако ограничим подаването на природен газ, те не могат да се справят. Казахте че за момента нямате проблеми с плащанията си към “Газпром”, защото сме в началото на тримесечието, а какво ще бъде положението към края? - На този етап не бих се ангажирал с подобни прогнози, защото има опасност да се получи като с метеорологията. Нещо подобно се случи и в началото на ноември, когато дадохме прогнозната цена за следващото тримесечие. Тя беше значително по-висока от действащата тогава и беше базирана на абсолютно всички данни към съответния ден. След което курсът на долара тръгна надолу, слезе с 10 стотинки и това обуслови, че цената трябва да се повиши не с 33 на сто, а с 26%. Излезе, че едва ли не сме искали да заблудим обществеността. За момента няма никаква промяна в данните, които сме дали в ДКЕВР, по отношение на цената още през ноември. Виждате, че цената на петрола се движи между 91 и 95 долара за барел. Имаше два -три пика, в които цените достигнаха $100, но за малко. Курсът на долара се запази на същите нива от 1,33 лева. Реално погледнато, би трябвало да подадем заявление за повишение на цената, както е било през ноември. Разбира се, количествата природен газ, които ще се доставят в България след 1 април, ще бъдат по-малки, защото ще намалее потреблението. От 15 април или началото на май, ако април се окажа много студен, топлофикациите просто ще спрат работа. Аз се моля в момента април да бъде по-топъл. След като не сте съгласни със сегашната цена, колко по-висока ще поискате от ДКЕВР? Как ще коментирате предложението им за равни поскъпвания на газа за първите две тримесечия на годината? - Ще поискаме увеличение. По отношение на равното поскъпване това е нещо, което внимателно бих коментирал. Това не е предложение, а констатация в доклада - като възможност, която обаче не е утвърдена. Единствено е утвърдена цената, която е в сила за първото тримесечие - 365,10 лева за 1000 куб.м газ. Цената от 1 април не е утвърдена от ДКЕВР и предполагам, че когато дойде 10 март, ние ще внесем нашето предложение с всичките му приложения, за да е видно как се формулира цената. Чак след разглеждането на предложението ни от експертите на ДКЕВР ще стане ясно каква ще е цената от април. Какво е количеството на транзитирания газ през България? - Подобно на това, което беше миналата година. Но от тази година има нови, по-високи транзитни такси, които се актуализират на база на инфлацията. С колко ще се повишат те? - Те ще бъдат обновени тепърва. Трябва да излезе официалният статистически справочник на ЕС, който да покаже колко е инфлационният индекс за 27-те държави в общността. След това ще бъде подписан протокол между нас и “Газекспорт” какъв ще бъде размерът на транзитната такса, който ще е в сила със задна дата. Очаквате ли да се развива вътрешният пазар на природен газ? - Има предпоставки за това. От една страна, има добър инвестиционен климат не само у нас, но и в целия ЕС, добра данъчна основа. Аз лично смятам, че съгласието на руската страна компанията собственик на “Южен поток” да бъде регистрирана у нас е и на тази база. Все още обаче газоснабдяването на крайните потребители е в много начална фаза. Въпреки че газоразпределителните дружества увеличават системно дела си, все още много малка част от територия на България е обхваната, а интересът към тази дейност нараства. В страната има сериозен потенциал за увеличение на потреблението на природен газ. Основно ще бъде развита газоразпределителната мрежа. Газопреносната ще създава такива условия, че един инвеститор да знае откъде трябва да започне инвестицията му, за да стигне до крайния потребител и да може да си направи маркетингово проучване.