Олег Попов е роден през 1954 г. По образование е инженер по горско стопанство. Бил е шеф на Държавното лесничейство в Ихтиман. Уволняван е по политически причини пет пъти и след това възстановяван по съдебен път на този пост. Депутат в 40-ото Народно събрание. - Г-н Попов, защо в бюджет 2008 не бяха предвидени 147 милиона лева за субсидии на земеделските производители? - Трябва да е ясно, че с разчетените за 2008 г. средства на Министерството на земеделието ние изпълняваме изискванията на ЕС за осигуряване на национално съфинансиране на селскостопанските производители. Проблемът е, че са заложени средства, които гарантират долната граница на допустимите размери. Тези 147 милиона лева, за които сега се говори, че не стигат за субсидии, са необходими, за да осигурят максимално допустимите средства за селскостопанските производители, а те са 22 лв. на дка обработваема площ. Ако тези пари не бъдат отпуснати, фермерите ще вземат по 16 лв. и 80 ст. Аз съм за максимално осигуряване на субсидия. Земеделието у нас винаги е имало огромно значение за развитието на България и поради тази причина трябва да се прави максимално, за да му се помага. - В БСП има мнение, че въпросът за тези пари не е бил поставян достатъчно настоятелно пред Министерството на финансите. Така ли е? - Бюджетът е въпрос на баланс между отделните сектори и политика и аз смятам, че от Министерството на земеделието и продоволствието е трябвало да бъдат по-аргументирани в исканията си. След като бе изготвен проектобюджетът, министър Нихат Кабил написа писма до комисията по земеделието, премиера, президента, че тези пари трябва да бъдат намерени, за да се развива секторът. - А дали самият министър на земеделието е бил достатъчно настоятелен пред Министерството на финансите и премиера за тази сума? - Това не мога да кажа. Той постави въпроса пред парламентарната комисия по земеделие. Според мен не точно този е подходът за решаване на проблемите – да се дискутира на висок глас чрез медиите. Аз, а и моите колеги от комисията по земеделие считаме, че трябва да се намери решение откъде да се вземат парите за субсидиране на производителите. Между първо и второ четене на закона експертите на Министерството на финансите и на Министерството на земеделието и продоволствията ще помогнат на нас, политиците, да намерим решение на този проблем. - Казахте пред „Класа“, че протестите на зърнопроизводителите вероятно са инспирирани от хора, които не са си свършили работата по проектобюджета. Наистина ли бунтовете са съгласувани с Министерството на земеделието, за да се окаже натиск върху кабинета и парламента да се отпуснат парите за субсидии в бюджет 2008? - По-скоро смятам, че тези протести са продиктувани от пропуските на експертите на министерството, които са създали напрежение в сектора. Сега те чувстват, че има политическа воля да се намери решение на проблема, и затова упражняват допълнителен натиск. Бих подкрепил всяко разумно решение, което не нарушава баланса в този бюджет. - Нихат Кабил постави въпроса пред медиите за бюджета на Агенцията по горите, който е недостатъчен за правене на реформи в този сектор. Така ли е? - 2008 е първата година, в която новата агенция има самостоятелен бюджет. И определено този бюджет осигурява първата стъпка за реформата в горите. В разчетите за бюджета приходите от дървесина са увеличени с 30 милиона лева спрямо разчета за 2007 г. Има ръст и в бюджетите, които се отделят за отделни лесовъдски дейности – за залесяване, за сечта, за капиталовите разходи. От тази гледна точка аз мога да кажа, че това е добър бюджет с оглед на запазване на макрорамката. Но потенциалът е много по-голям и още през 2008 г. държавната агенция ще реализира този потенциал с още няколко силни крачки, които аз като депутат и като професионалист ще държа да бъдат осъществени. - Кои са те? - Да се разкрият възможностите на програмното бюджетиране. Т.е., когато едно ведомство преизпълнява приходната част, да му се даде възможност 50% от тези средства да бъдат ползвани за различни дейности. Резервите в бюджета на агенцията са над 50 милиона лева и тези пари могат да бъдат използвани за стопанисване на горите – охрана, залесяване, повишаване на продуктивността им, както и за противопожарна дейност. - От ДПС твърдят, че след като червените взехте Агенцията по горите, много подозрително са секнали атаките срещу дървената мафия. .. - Защо да са секнали? Ние все още имаме претенции по отношение на охраната в горите, както и по проблемите в горския сектор. Сега отговорността на агенцията се състои в това, да бъде осъществено преструктурирането на отрасъла, за можем да провеждаме политиката, която сме обявили, че ще проведем в този сектор. Отговорността е изключително голяма. - Т.е. и сега, както и преди може да се говори за дървена мафия? - Този проблем не сме го преодолели и продължавам да твърдя, че има много страни. Има фирми, които преди са сключили договори на много ниски цени за добив на дървесина, но които изпълняват тези договори и сега. От друга страна, си има незаконен дърводобив, с който също не сме се справили. Така че не можем да говорим за някаква коренна промяна. - Вие бяхте човекът, който преди време каза, че в сектора основно деребействат фирми на СДС и ДПС. Все още ли поддържате тази теза? - Още от 1999 г. фирми на СДС взеха позиции в този сектор. На базата на сега действащите закони те подписват договори с отделните структури в началото на всяка година и секат горите. Ето защо е много важно да се прецизират договорите, които предстоят да се сключат, и фирмите, които са извършвали закононарушения, да бъдат отстранени от тази дейност. - Важи ли това и за фирмите на ДПС? - Важи за всички фирми, които купуват дървесината на много ниски цени. И заедно с това използват различни възможности, които сегашните закони и поднормативни актове им позволяват, за да осъществяват дейност, която не осигурява почти никакъв принос в бюджета на държавата, но заедно с това им осигурява огромни печалби, които отиват в джобовете им. - Ще има ли агенция по храните? - Моето мнение е, че трябва да има и тя трябва да осъществява контрола върху храните. Но все още няма политическо решение по този въпрос. Интервюто взе Иглика Горанова