– Господин Николов, отдавна е известно, че българските младежи са сред тези, които най-късно напускат дома на родителите си. По-тревожното обаче е, че у нас е сравнително висок и делът на онези, които нито работят, нито учат или се обучават, или както ги наричат с европейската терминология – NEET (neither in employment nor in education or training). Какъв е този дял и според вас на какво се дължи този феномен?
– Според последните данни за 2023 г. делът на неактивните младежи на 15-29-годишна възраст е 13,8% спрямо 15,1% година по-рано. Но на фона на останалите европейски държави този дял в България все пак остава висок, като пред нас са единствено Румъния, Италия и Гърция.
Възстановяването на пазара на труд след COVID-19 донесе със себе си и свиване при неактивните младежи, като на този етап търсенето на работници далеч надминава предлагането, изразено чрез безработица.
Що се отнася до неактивните младежи, сред тях се открояват няколко групи – едната са младите майки, чиито партньори могат да издържат цялото домакинство, като при тях връщането към активно участие на пазара на труда не изглежда реалистично, а и необходимо.
Други обаче са с много ниско образование и умения, често отпаднали още в прогимназилната фаза от училище, което не им позволява нито да намерят работа, нито пък да учат висше образование.
Делът на NEETs е значително по-висок сред ромското население, което насочва към провал на интеграционните политики. Но има и видими географски струпвания в по-слабо развитите икономически райони.
– Това е съществена част от работната сила за малка държава като България. Какво би трябвало да се направи, за да се върнат на пазара на труда или да повишат своята квалификация?
– Непосредственото решение е префокусирането на държавната политика на пазара на труда от директно създаване на заетост към квалификация и създаване на релевантни умения, в това число ограмотяване.
Очевидно е, че субсидираната заетост не води до трайно активиране, което означава, че е неработещ подход. Въпреки това продължаваме да държим на него. Важно е обаче и обученията да се контролират, така че държавата да знае, че плаща за реална квалификация, а не за проформа присъствие. Възможно е и да се въведат данъчни отстъпки за работодатели, които наемат и обучават младежи.
Що се отнася до майките, там подобряването на възможностите за работа от разстояние и почасова работа могат да са от полза, но трябва да имаме предвид, че никога няма да успеем да активираме всички. А няма и нужда.
– В края на 2023 г. за първи път трудоспособното население на България – между 16- и 64-годишна възраст, падна под 3 милиона, те станаха 2,9 млн. Знак за какво е това и какви проблеми би породило в близкото и по-далечното бъдеще?
– Трудоспособното население намалява относително бързо, като това може да се превърне в ограничител на икономическото развитие – дори и най-високотехнологичните и автоматизирани производства и услуги имат нужда от работници, пък били те и по-малко на брой.
Липсата на работници може да ограничи потенциала на България за привличане на инвестиции, особено в по-застарелите райони, където спадът на трудоспособните е по-бърз. Това обаче означава че квалификацията и производителността на останалия по-малък брой работници трябва да се максимизира, така че всеки да допринася максимално за националната икономика. С други думи, колкото по-малко са потенциалните работници, толкова по-голяма е цената на всичкия похабен в нискоквалифициран труд човешки талант.
– Има ли съществена разлика между профилите на мъжете и на жените, които не работят и не учат? Все пак жените раждат и отглеждат деца и в този период от живота им те попадат в категорията NEET?
– Сред NEET-жените има значително по-висок дял на живеещите в по-големи семейства и семейства с деца, както и много повече образовани.
Обратно – NEET-мъжете много по-често са без деца и в по-малки и дори едночленни домакинства. Това означава, че има нужда от различни подходи към активирането на различните групи. Важно е да отбележим обаче, че жените, които по принцип работят, но са в майчинство, не попадат в групата на неактивните, а само тези, които не са работили и преди това.
– В едно скорошно изследване на ИПИ разпределихте българските младежи в групи според доходите, с които разполагат. Прави впечатление, че в доходната група 1500-1700 лв. месечно разликата поне в бройката между онези, които работят или учат, и останалите не е кой знае колко съществена. Защо се получава така и не действа ли това антистимулиращо?
– Разликата все пак е в рамките на няколко пъти в полза на работещите и учещите. Причина за това е характерът на самата статистика – доходът е характеристика на домакинството, а не на индивида, което означава, че неактивните младежи в семейства с работещи родители с високи заплати попадат във високите доходни групи и имат добър стандарт на живот. Това определено се отразява негативно на нуждата от инвестиция в по-добро образование или намиране на работа, но за относително малко хора.
Иначе у нас връзката между благосъстоянието на семействата и образованието и реализацията на децата е обратната – децата на по-богатите по-често завършват висше образование и по-лесно намират работа. Обратно, активирането на най-бедните е по-сериозното предизвикателство.
– Какъв е делът на висшистите сред българските NEETs, не е ли прекалено голям и знак за какво е това?
– Хората с висше образование са приблизително 1/7 от всички неактивни младежи, но сред завършилите университет има голям превес на жените. Тоест, от една страна, говорим за хора, чието висше образование не им е позволило реализация по специалността, но и отново говорим за значителен дял на младите майки.
За мен лично по-притеснителен е високият дял на завършилите професионално средно образование, тъй като неговото предназначение е именно усвояването на приложни умения и бързото и лесно насочване към кариера веднага след училище, без университет.
Видно обаче това не се случва за значителен брой от завършващите професионалните училища, което ги поставя в много неизгодно положение – за уменията им няма търсене, а уж приложното им образование прави прехода към учене на висше много труден.
– Регионалното разпределение на дела на младежите, които нито учат, нито работят, до известна степен повтаря картината с проблемите на пазара на труда изобщо в България. Но кое е специфичното само за тази категория?
– Няма значителни регионални различия – в големите градове с развити пазари на труда неактивните младежи са малко, те са струпани най-вече в районните с висока трайна безработица и малко възможности за реализация.
При регионалния преглед на преден план излизат районите с високи дялове на ромското население – Сливенско и Ямболско например, където проблемите на NEETs се преплитат с по-общата проблематика на интеграцията на ромите.
– Споменахте професионалното гимназиално образование. Защо според вас в България такава голяма част от завършващите тези учебни заведения никога не работят това, за което са учили, като изключим, разбира се, подрастващите, които са решили да завършат висше образование?
– Причина за това е, че в общия случай планирането на професионалното образование по никакъв начин не отчита текущото или пък оценките на бъдещото търсене на пазара на труда.
При част от специалностите – да речем, тези, свързани със селското стопанство – причините за свръхпредлагането са исторически и инерционни, тоест това, което се е преподавало преди десетилетия, се предлага и днес.
При други – например свързаните с хотелиерството и ресторантьорството, водеща причина са ниските разходи за самото обучение.
Решението тук е много по-близкото обвързване на бизнеса в процеса на планиране и изпълнение на професионалното образование – приемът трябва максимално близо да отразява тенденциите на живия пазар на труда, а максимално много професионални паралелки да се насочат към дуална форма на обучение, която да постави учениците в работна среда още преди да са завършили, за да може преходът от обучение към заетост да е максимално плавен.
– Няма ли според вас известна мода в това какво да избереш като специалност в професионалната гимназия? Има професии, които са много разпространени и съществува наплив за обучение за тях, а в действителност пазарът на труда ги оценява с ниски до средни заплати. А в същото време има професии, които почти изчезнаха от професионалното обучение, а се оказва, че са търсени и съответно заплащането е високо.
– Както при всяко друго нещо, има моди – напоследък наблюдаваме сериозен ръст при свързаното с високотехнологичния сектор професионално образование – и нищо чудно предвид много високите заплати и стандарт на живот, който предлага ИКТ сектора на своите работници.
Предвид динамиката в търсенето на сектора от последната година обаче като нищо може да се окаже, че няма да има работни места за всички новообучени програмисти и системни администратори, въпреки че дългосрочната перспектива за тях е по-скоро оптимистична.
Недостиг има по-скоро в по-традиционните индустриални професии – заварчици, шлосери, стругари, за които има значително търсене в преработващата промишленост.
Ако това положение се запази, имаме основания да очакваме значителни повишения на заплатите, оттам и нарастване на интереса към обучението за такива позиции.
