Мартин Улф Мексиканецът Карлос Слим в момента е най-богатият човек в света, поне според списание „Форчън“. Успехът му е увлекателна история. Не само защото е изключително богат. А защото начинът, по който е натрупал състоянието си, ни говори много за капитализма, който се разпростира из целия свят. Оценено на около $59 млрд., богатството на Слим се равнява на 6,6% от БВП на Мексико. За разлика от него, това на Бил Гейтс, който притежава $56 млрд., се равнява едва на 0,4% от БВП на САЩ. Дори във върховия си момент богатството на Джон Рокфелер пак е било по-малко от 2% от БВП. Най-богатият човек в САЩ трябва да притежава $900 млрд., за да може състоянието му да е такава част от БВП на САЩ, каквато е това на Слим спрямо БВП на Мексико. Изключителното струпване на богатство в ръцете на един човек важно ли е? Ако да, то една от причините за това е, че подобен факт предполага извънредно неравенство. Ако, например, предположим, че Слим генерира възвръщаемост от 6% на година, постоянният доход на семейството му ще е $3,6 млрд. годишно. Според данните на Световната банка средният доход на 10-те процента най-бедни мексиканци за 2005 г. е бил $1200 на човек. Така че постоянният годишен доход на семейството на Слим се равнява на заплатите на 3 млн. мексиканци. Не съм егалитарист. Просто търся обяснение. Да не говорим, че огромната концентрация на средства със сигурност има политически последствия и благоприятства корупцията и популизма. И така неизбежно разклаща основите на законността и ефективността на нестабилните демокрации. Това са очевидните опасности. Но никой не може да отрече факта, че акумулирането на богатство е двигателят на предприемачеството. Следователно има значение каква част от състоянието е натрупано на конкуриращите се пазари в сравнение с това на сравнително сигурните пазари. И така, как Слим натрупа сътоянието си? Част от отговора се крие във факта, че той е бизнесмен, който има нюх за възможностите. Коя обаче е била най-голямата? В случая на Слим златната мина се е оказала държавната компания за комуникационни услуги „Телмекс“, чийто контролен пакет акции той придобива през 1990 г. „Телмекс“ се доказа като истинска печатница за пари, както я определи Ай Ти Ви, първата британска частна телевизионна станция. При приватизирането й „Телмекс“ получи шест години изключителен статут. А и както заяви Брайън Уинтър от „САЩ днес“, „Телмекс“ продължава да контролира 92% от пазара на стационарните телефони в страната. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие телефонните тарифи в Мексико са едни от най-високите както за стационарните, така и за мобилните телефони. Уинтър заяви, че телефонните услуги, които предлагат интернет програми като „Вонейдж“ и „Скайп“, обвиняват „Телмекс“, че умишлено блокира достъпа до сайтовете им, за да защити собствените си услуги за разговори на дълги разстояния. „Телмекс“ отрича тези обвинения. Но две неща са очевидни: „Телмекс“ е изключително доходоносна приватизирана полумонополистка компания; и това, че Слим я притежава, го направи не просто богат, а безсрамно богат. Никое британско правителство няма да позволи на един единствен човек да забогатее толкова чрез една единствена приватизация. 39 от стоте най-богати хора на света са американци, според данните на „Форбс“. Интересното е, че общото богатство на тези хора възлиза на едва 4,5% от БВП на САЩ, което е значително по-малко от това на Слим спрямо БВП на Мексико. Тези свръхбогати американци са натрупали (или наследили) парите си от различни дейности (сред които технологии, медии, търговия и места за отдих). Това обаче се дължи на успеха на конкуриращите се пазари. Макар това мнение да не важи за всички, както в случая с „Майкрософт“, повечето (да не казваме всички) биха се съгласили, че компанията е имала късмета да осигури стандартни продукти в динамична нова индустрия. Да си го кажем направо - има повече или по-малко ефективни похвати за натрупване на богатство. Най-слабо ефективните са политическите връзки; най-резултатни са конкуриращите се пазари. Въпросната разлика в начините за забогатяване в голяма степен съответства на разликата между „затворените“ и „отворените“ икономически и политически режими – това се казва в доклад, изготвен съвместно с Нобеловия лауреат Дъглас Норт, когото съм цитирал и преди. („Докато е в капан, мечката ще продължава да реве“, 21 февруари, 2001 г.) И Русия като Мексико Дали огромните състояния, които се акумулират в нововъзникващите икономики, са резултат от предприемаческа дейност, или от манипулиране на средата? Отговорът на този въпрос зависи от посоката, която ще поемат нововъзниквашите икономики. Както научих в Мексико само преди седмица, запознати със ситуацията наблюдатели приписват отчасти слабия растеж на липсата на сериозна конкуренция в икономиката. Гилермо Ортис, директорът на Централната банка, също е на това мнение. Уинтър отбелязва също, че инвестициите в информационни и комуникационни технологии са едва 3,1% от БВП на Мексико, в Чили са 6,7%, Бразилия – 6,9%, а в САЩ – 8,8%. Мексико запазва много от характеристиките на затворения режим. Така е и в други важни нововъзникващи икономики. 14 от 100-те най-богати хора в света са руснаци, чието общо богатство възлиза на 26% от БВП на Русия. След САЩ няма друга страна с толкова много представители в класацията. И така, как са натрупали състоянията си? Отговорът е, че те са иззели много от богатствата на една срутваща се суперсила. В статията си Уинтър твърди, че „при положение, че основната част от глобалната икономическа активност се измества към страните, в които законите се спазват избирателно и институциите имат малък авторитет, връзките в правителството, а не предприемачески качества са най-бързият и ефективен начин за забогатяване“. За щастие, има и много примери за обратното – например Азим Премджи от „Випро“, индийската софтурна компания. А и дори когато успехът се дължи на връзки, вероятно новите собственици ще управляват новопридобитите си активи по-умело от правителствата. Примерът с „Телмекс“ на Слим е удачен пример. Както и руските компании. Все пак опасенията остават. Капитализъм, който създава условия за струпване на средства в ръцете на малко хора, отчасти благодарение на политически връзки, и възнаграждава онези, които устояват на конкуренцията, вероятно ще създаде социални и политически недостатъци в системата, без голяма част от преимуществата на първоначалните споразумения. Не всички капиталистически системи са създадени равни. Онези, които подкрепят пазарната икономика, не бива да забравят това.