Валентин Георгиев Държавата не си събира 10 млрд. лева – това е близо 16% от брутния вътрешен продукт за догодина. Парите стигат, за да се построи АЕЦ „Белене“. Десет милиарда лева са несъбраните вземания, от които 8 миларда лева са публичните държавни вземания - неплатени данъци, осигуровки, акцизи и мита. Други 1 млрд. лева са несъбраните дългове от приватизационни сделки на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) - част от частните държавни вземания, съобщи за „Класа“ Руси Статков, член на надзорния съвет на АСК. „Висящи“ дългове за стотици милиони има към Държавния резерв, с куп несъбрани борчове са и други институции. Не случайно от близо месец експерти на Агенцията за държавни вземания работят по подготовката на наредба за търгуване на дълговете и възможността тази дейност да бъде възлагана на трети лица. Според Статков Агенцията за следприватизационен контрол не е била поканена да участва в изготвянето на документа, който вероятно е част от мерките за повишаване на събираемостта, за които апелира преди време лично премиерът Сергей Станишев. Проблемът не може да се реши с наредба, необходима е законодателна промяна, категоричен бе Руси Статков. „В нашата практика се натъкваме на редица случаи, при които от никого не можеш да вземеш нищо. Предприятията са източени, активите им на практика са изпразнени от съдържание поради липсата на каквито и да е обезпечения. Има маса приватизационни договори, правени без гаранции, че ще бъдат изпълнявани. В тях няма предписани и последващи санкции за неизрядните купувачи“, обясни той. Без ясни правила и реални обезпечения за бъдещи вземания не е възможно дейността по събирането на борчовете да стане ефективна, твърди Статков. Затова той определя тръгването с наредба в тази посока като отбиване на номер. Според него държавата няма интерес да възлага своите вземания на трети лица. Няма логика тя да разчита на външни хора да й свършат работата, при положение, че разполага с огромен апарат за принуда, каза той. Статков припомни, че през първото полугодие на 2007 г. АСК е събрала 7 пъти повече неустойки по неизпълнение на приватизационни договори в сравнение със същия период на 2006 г. Основна причина за повишената събираемост е била възможността агенцията да прилага мярката за законна ипотека не само върху имуществото на длъжниците, а и върху самите приватизирани дружества. Тази законова разпоредба незнайно защо обаче е действала само 6 месеца. От март досега от Агенцията за следприватизационен контрол очакват парламентът да удължи срока, защото е показала своята ефективност. За твърде кратък период ведомството е успяло да наложи около 600 такива ипотеки, а немалко от длъжниците са предпочели да плащат доброволно. Има интерес за покупка, но не и за продажба на дългове Все още няма сериозни предложения за продажба на дългове, докато интересът за покупката им е голям, заяви за „Класа“ вчера зам.-шефът на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. От 2 години насам в камарата действа онлайн търговия на частни вземания, които са само междуфирмени. При заявките за сделка фирмата-продавач описва откъде е вземането й, в какъв размер, представя и доказателства за наличието на дълга – фактури, други платежни документи и т.н. В сайта постъпва и информация за потенциалните купувачи. Според Колев причината за слабо развития пазар е в липсата на доверие между страните, както и в бавните съдебни производства, които се явяват вид стимул за длъжниците. Очевидно в АДВ също отчитат нисък процент събираемост и затова търсят начини за прехвърляне на тази дейност на частни лица, коментира той. Това е стъпка в правилна посока. Доказан пример за това са частните съдебни изпълнители, които са 4-5% от всички в страната, но осъществяват събираемост на вземанията над 40%, подчерта още Колев. Стартът им в България тръгна под едновременния натиск на ЕС, МВФ, Световната банка и САЩ. Когато започнаха дейността си преди повече от година над 380 000 съдебни решения не бяха изпълнени, а междуфирмената задлъжнялост доближи 10 млрд. лева.