Александър Божков: Догодина ще има ново деление на общините – по линия на парите, а не на местния патриотизъм
- Г-н Божков, за първи път догодина кметовете и общинските съвети ще решават за местните данъци и такси, макар и в коридор, определен по закон. Очаквате ли да се развихри местническата лакомия по отношение на облагането?
- Ще бъдем свидетели на няколко типа поведение. Там, където мнозинството и кмета са останали същите, ще бъдат много внимателни, тъй като познават работата си и знаят какво въздействие могат да имат промените в местните данъци.
- Г-н Божков, за първи път догодина кметовете и общинските съвети ще решават за местните данъци и такси, макар и в коридор, определен по закон. Очаквате ли да се развихри местническата лакомия по отношение на облагането?
- Ще бъдем свидетели на няколко типа поведение. Там, където мнозинството и кметът са останали същите, ще бъдат много внимателни, тъй като познават работата си и знаят какво въздействие могат да имат промените в местните данъци. Там, където ще има нови мнозинства и нови кметове, се притеснявам, че ще вземат популистки решения. Някои могат да бъдат свързани с рязко увеличение на определени данъци или да запазят нивата от 2007 г. Бюджетирането не е проста работа. Хубаво е, че правителството им сложи коридор, за да не могат общините да правят глупости, но когато говорим за фискална децентрализация, винаги поставям един същи проблем, на който знам, че няма да получа отговор. И той е, че всяка по-радикална децентрализация трябва да бъде съпроводена и от промяна в административно-териториалното делене. Не е възможно на един и същи закон, ред и свобода на определяне на собствените приходи и разходи да бъдат подложени общини от 2000 души и общини от 200 000 души. Общини, в които има капацитет от човешки ресурси, които имат мощна икономика, и общини, които не могат да си намерят дори и един счетоводител.
- Проблемите стават твърде много?
Ще има много проблеми. По всяка вероятност ще се предложи на по-малките общини да се групират, за да се предложи общо да решават проблемите на децентрализацията и разпределението на парите. Така постепенно да се получи всъщност едно ново териториално деление, базирано на финансовите ресурси, а не толкова на местния патриотизъм, защото, ако се разчита на него, ще продължаваме да цепим общините на още по-малки райони. За 2008-а няма как да стане, но коридорът е достатъчно тесен, за да не позволи някакви трагедии да се получат. Няма да има и фалирали общини. За мен най-интересно ще бъде да наблюдавам Столична община, и то по съвсем конкретна причина.
- Каква?
- С кмет и достатъчно мнозинство от ГЕРБ искам да видя как партията ще изпълнява своята собствена икономическа програма. Вече имат възможност да въведат ниски данъци и такси, както са записали в платформата си. А това е възможност да видим как на практика ще работи ГЕРБ. София е много голяма община, почти като минидържава. Интересно е дали ще изменят на програмата си. Пътят към ада е постлан с добри намерения.
- Вие нарекохте министъра на финансите Пламен Орешарски „четвъртият в коалицията“. Как смятате - ще издържи ли „четвъртият“ на натиска за разпускане на публичните разходи, който се очертава за догодина?
- Много ми се иска да издържи. Същевременно е подложен на толкова силен натиск, че понякога не успява. Въвеждането на плоския данък беше типичен случай за това, защото Министерството на финансите нямаше никакво намерение да въвежда подобен данък.
- Кой тогава го предложи?
- Петър Димитров - след като вече бе министър на икономиката и енергетиката. На съвещанието в Евксиноград той еднолично предложи въвеждането на плоския данък. Финансовото министерство нямаше такава готовност и затова всъщност се получи тази каша. МФ е много печено министерство. Там не се извършват радикални промени, там хората са много компетентни. Първо щяха да си разпишат всичко, да си направят макроикономическите сметки, щяха да одобрят процедурите и чак тогава да го обявят.
- Но защо едно толкова печено министерство се съгласи на искане, предложено в средата на годината?
- Плоският данък беше особен случай, защото всички знаят, че този данък е добър. МФ нямаше аргументи да се бори против него. Не съм много сигурен дали министерството или Пламен Орешарски ще се съгласят на рязко увеличаване на публичните разходи, свързано с предстоящите парламентарни избори. Говоря за втората половина на 2008 г. и началото на 2009 г. Нека не забравяме, че една година преди избори свършват лошите неща и започва да се изсипва дъжд от благоденствия върху населението. Така че за втората половина на 2008 г. и началото на 2009 г. ще има огромен натиск да се харчат пари с цел получаване на още един мандат на сегашното правителство и единствено и само публичността на действията на МФ може да спаси бюджета от излишни харчове.
- Ще издържи ли финансовият министър?
- Ще видим. Това е голям изпит пред него. Мисля, че ще направи всичко възможно, но всеки има определен праг на издръжливост, а колко голям ще е натискът върху него, ще видим.
При внасянето на бюджета в парламента министър Орешарски прогнозира трудно изпълнение на приходите за догодина – каза го в началото и го повтори в края. Какво може да затрудни хазната?
Тук, разбира се, има известна доза театралност. Наистина, като погледнем бюджета, ще видим, че не е толкова хлабав, колкото досегашните. В него няма толкова големи скрити резерви за преизпълнение на приходите и така да има повече пари за разходи и за излишък. Малко по-напрегнат, което означава, че НАП ще има леки затруднения, но ще трябва да положи усилия. В този смисъл финансовият министър каза, че ще е трудно. Но това е, за да не го атакува опозицията в парламента, а тя така или иначе ще го атакува за големите скрити резерви, че пак ще се събират повече пари, отколкото са заложени, и че ще бъдат харчени под масата. Всичко, което каже опозицията, ще бъде само частично вярно. Ние имаме един относително по-реалистичен бюджет, отколкото предните години.
- За първи път тази година данъчните закони не се внасят заедно с проектобюджета, продължава дискусията по тях. Кои според вас са ценните идеи?
- Освен плоския данък други проблеми в данъчната система няма. Усилията на администрацията, на правителството и на парламента би трябвало да бъдат насочени не към абсолютното число на процента, а върху процедурите, вписани в закона и в подзаконовите нормативни актове. Те в момента са изключително тромави и вредни за развитието на бизнеса. Законите за ДДС и корпоративното подоходно облагане трябва да бъдат преразгледани по отношение на лицензионните и разрешителните режими. Те са писани с философията, че бизнесът е полукриминален и че трябва да напишем в закона всички възможни капани, за да хванем бандитите. Обикновено бандитите се оказват по-умни от законодателя и всъщност в капана падат честните данъкоплатци и фирми, които трябва да изписват тонове хартия, за да отговорят на изискванията на закона. Огромен брой от нещата биха могли да бъдат опростени и улеснени. Пример за това са пътните листове. „Огромна“ стъпка смята, че е направило финансовото министерство, като е премахнало пътните листове за колите на ръководителите на фирмите – т.е. колата на директора вече ще представя само касова бележка от бензиностанцията, на която е заредено гориво. Но всички останали автомобили на фирмата трябва да попълват някакви безумни листове, за да могат да си отчислят разходите за бензин.
- Парите от европейските фондове идват в България от догодина – каква е вашата прогноза: на колко процента ще бъдат усвоени?
- Няма да бъде голям процентът през първата година – това е вън от съмнение. Но да не бъдем късопаметни. Първата година за европарите не е догодина, а е 2007-а. През тази година трябваше да почнем да ги оползотворяваме, а ние пропуснахме първата година. Само че никой не вдига шум около това. Цяла година се мотахме да пишем, а чак сега започнаха да се одобряват тези програми, като останаха още две да бъдат подписани. А по програмата, по която ще има най-много кандидати с проекти – „Конкурентоспособност“, документите излязоха преди няколко дни. Тази година е пропусната, но трябва да гледаме нещата в седемгодишен период. През втората и третата година трябва да наблегнем много повече, защото знаем, че след третата година се прави преоценка на капацитета за усвояване на средствата и могат да ни бъдат орязани парите заради това, че не ги разпределяме ефективно. Лошо е, че изпуснахме тази година, и администрацията ни не трябва да се оправдава с това, че Брюксел е одобрил късно програмите. Формалното одобрение на програмите от ЕС не променя по никакъв начин тяхната същност. Но ведомствата не си свършиха работата. Администрацията трябва да е достатъчно подготвена да поеме наплива от проекти на фирмите. Трябва да оправя проектите, които не са добри, да ги връща бързо на вносителите им, за да ги коригират, и да не се превръща в запушалка. Веднага след това да започне контролът върху изразходването на парите. За момента има теоретично искане за контрол. Колко са хората, които ще го упражняват, още не знаем, защото предстои те да бъдат назначени и обучени. В момента няма нито едно министерство, което да каже че му е готово мониторинговото звено.