Това е един от инструментите в ръцете на централните банки, в случая ЕЦБ, с които се бори инфлацията, иначе най-добрата борба срещу инфлацията е производството на повече стоки и услуги, които да балансират излишъка на парична маса, но това е по-лесно да са каже, отколкото да се направи. Те направиха направо половин процент, което изглеждаше скромничко, но всъщност е двойно повече от очакваното. Така коментира в БНТ „Денят започва" финансистът Левон Хампарцумян решението на Европейската централна банка да повиши основната си лихва с половин процента.
Това означава вече ясен сигнал, че ерата на многото евтини пари и ликвидност е приключила, защото излишъка на ликвидност е един от проинфлационните фактори, които помпа инфлацията. Сега вече се смята, че растежът в еврозоната трябва да се контрира с по-висок лихвен процент, смята финансистът.
Притеснението на ЕЦБ е рязкото повишаване на лихвите в южните държави на еврозоната, основно Италия. Ние сме част от банковия съюз, практически за нас, това ни пази от още по-рязко повишаване на лихвите. Държавата трябва да вземе антиинфлационни мерки, за да може ние ако сме сериозни, че ще ходим в еврозоната, да отидем, защото Хърватия ще отиде, коментира Хампарцумян.
ЕЦБ заедно с вдигането на лихвите, обяви един нов инструмент, което е начин да се продължи подпомагането на по-задлъжнелите южноевропейски държави, без това да се отрази на цялата картинка. Опитват се по някакъв начин да наподобят ситуацията в САЩ 2009-2010 година, каза още Левон Хампарцумян.
Според него ние трябва да мислим за план за реиндустриализация, за енергийна независимост, което не е непременно свързано със слънчеви централи.
Той смята, че банките имат достатъчно пари. Днес ипотечен кредит се взима по-трудно отколкото в периода на 2007-2008 година. Бумът на цените в жилищното строителство в големите градове ще се поуспокои най-вероятно, достъпът до кредит няма да бъде по-труден, на той ще стане по-скъп. Банките могат да си променят търговските политики, каза още банкерът.