За втора поредна година главни финансови директори в организации в Централна Европа изразяват все по-негативни очаквания за икономическите перспективи и бъдещите резултати на бизнеса в региона. Въпреки това, при запитване за оценка на финансовите проекти на техните собствени компании, близо три четвърти от анкетираните (74%) отговарят, че са или по-оптимистични, или поне са настроени по същия начин, както в последните шест месеца.

Това са някои основни констатации на единадесетото издание на годишния Доклад на Делойт Централна Европа за нагласите на финансовите директори за 2020 г. - базирано на проучване, което проследява промяната на мнението на 558 финансови специалисти от 12 държави, извършено непосредствено преди кризата с COVID-19.

Преди кризата с COVID-19

Преди кризата с коронавируса финансовите директори са по-уверени в собствените си компании, отколкото в по-широките икономически перспективи. Преди да настъпи коронакризата най-влиятелните финансови директори в Централна Европа очакват увеличение на разходите за управление на бизнеса, включително увеличения, свързани с работна сила, производството, транспорта, недвижимите имоти и услугите; 

В същото време докладът отчита рязък спад в оптимизма на финансовите директори по отношение на икономическите перспективи за следващата година. (Най-противоположни мнения по този въпрос се отчитат в отговорите на българските анкетирани. 35% от тях очакват ръст на БВП с поне 2,6%, други 35% - между 1,6% и 2,5%, а 29% очакват ръстът на БВП да не надвишава 1,5%). 

Още преди кризата се отчита значително увеличение на дела на финансовите директори, които очакват нивата на безработица да нараснат. За България 38% от анкетираните очакват ръст в нивата на безработица.

Интересен факт от годишния доклад е, че още преди кризата, породена от коронавируса, се увеличава делът на финансовите директори, които очакват приходите на техните компании да намалеят през следващите 12 месеца (от 14% на 20%), въпреки че 60% от анкетираните посочват, че очакват увеличение (за България този процент е 54%).

„Тенденцията към по-голям песимизъм, която се появи за първи път в проучването за 2019 г., продължава и в проучването за очакванията за 2020 г. И тя е много по-забележима сега, когато анкетираните трябва да разгледат по-широки икономически въпроси, отколкото когато фокусът е върху вероятните бъдещи резултати на техния собствен  бизнес“, споделя Силвия Пенева, управляващ съдружник на Делойт България.

По отношение на основните стратегически приоритети за 2020 г. двата най-популярни отговора на директорите са за разширяване на бизнеса чрез придобиване и увеличаване на оперативните разходи. Въпреки това близо три четвърти от анкетираните (74%) не виждат 2020 г. като подходящ момент да поемат повече рискове в бизнеса си, но това не им пречи да обмислят растеж, инвестирайки в бъдещето си. Всъщност, значително повече финансови директори очакват да се увеличат сливанията и придобиванията (43%, също както през 2019 г.), отколкото тази активност да намалее (11%). Докато финансовите директори силно желаят да контролират разходите, спадът в тяхната увереност и оптимизъм не означава непременно, че ще съкратят разходите драстично. Трябва да се има предвид, че отговорите и оценките на финансовите директори са дадени преди настъпването на COVID-19.

Факторът COVID-19

„Преди настъпването на COVID-19 се забелязва, че българските финансови директори са с по-позитивни нагласи по отношение на развитието на икономиката и компаниите, които управляват. 81% от анкетираните очакваха ръст в проходите на фирмите в сравнение с 60% на ниво Централна Европа. Тези стойности вероятно се дължаха на позитивния темп на развитие на икономиката в България през последните няколко години, коментира Димитър Попов, директор „ Консултиране“ в Делойт България.

Сега, след началото на коронакризата, на преден план компаниите анализират нови изключително важни теми - както у нас, така и в глобален мащаб.

Компаниите имат повишен фокус върху таланта (хората) в една организация и нейното виртуализиране: осигуряване на необходимите човешки ресурси и виртуализиране както на финансовата, така и на други функции в организациите, които да работят ефективно на фона на възникналото социално дистанциране; Осигуряване и контрол на ликвидността; Честа и навременна комуникация с важни (и критични за бизнеса) заинтересовани страни с цел по-добра информираност; Насочване към оперативните подобрения, необходими в период на рязък икономически спад; Управляване на голям брой рискове и защита на активите на компанията в това уязвимо време;  Създаване на план за възстановяване след COVID-19 чрез стратегическо позициониране и използване на тези активи.

"Въздействието на COVID-19 ще бъде много значително. Това ще включва прекъсвания и закъснения в много важни традиционни вериги, което ще доведе до недостиг на предлагане, краткосрочен спад на производителността, намалени инвестиции и намалено търсене, нарастване на несигурността в бизнеса“, посочва още Силвия Пенева.

Основните заключения в годишния Доклад на Делойт Централна Европа, направени преди кризата с коронавируса включват:

Забавен растеж на БВП в първото тримесечие и отрицателен за следващото тримесечие

Финансовите директори очакват БВП да нарасне средно с 2% през 2020 г. в сравнение с 2,3% през 2019 г. Също така се усеща спад от 10 процентни пункта в дела на финансовите директори, които очакват растежът на БВП да надхвърли 2,5% (от 40% до 30%). В България 35% изразяват позитивна нагласа по отношение на растежа на БВП с над 2,5%, като тези цифри претърпяват допълнителен спад поради COVID-19.

Увеличаване на очакванията за безработицата

В периода преди COVID-19, повече от една трета (36%) от финансовите директори очакват безработицата да се увеличи през следващата година (за България този процент е 38%), надвишавайки дела от анкетирани, които смятат, че ще намалее (24% средно, в сравнение с 49% на ниво България).

Нарастващи нива на несигурност в бизнеса 

Въпреки че делът на финансовите директори, които казват, че има високо ниво на несигурност, не е значително по-голям от този през 2019 г. (от 35% на 40%), от 2018 г. се наблюдава 9 процентни пункта увеличение. Делът на тези, които казват, че несигурността е ниска през 2020 г. (8%) е спаднал от 11% през 2019 г. и 12% през 2018 г.

Специален фокус на проучването за 2020 година са били изменението на климата, както и равенство на половете и социално включване.

По-голямата част от финансовите директори потвърждават, че техните компании се чувстват под малък или никакъв натиск от заинтересованите страни - инвеститори, банки, клиенти, регулатори, мениджмънт и служители - да предприемат действия по отношение на изменението на климата. Между 59% и 88% от анкетираните са на това мнение. Независимо от сектора на респондентите, банките и заемодателите обръщат най-малко внимание на изменението на климата, когато вземат решения за работа с компаниите на финансовите директори. Изненадваща част от участващите финансови директори (между 40% и 69%) споделят в проучването, че техните компании нямат поставени цели за емисии. След COVID-19 натискът от заинтересованите страни би могъл да се засили значително, прогнозира се в доклада.

По време на проучването 28% от участващите финансови директори са посочили, че имат официална стратегия за равенство на половете и социално включване, докато 40% казват, че техните организации използват механизми като бюлетини и интранет, за да разкажат на служителите си за този си подход. Повече от една четвърт (27%) споделят, че стратегията и визията на организацията за равенство на половете и социално включване са добре познати на служителите. На въпрос за това кои аспекти са сред стратегическите им приоритети за следващите три години, най-голямата част (50%) отговарят, че половото равенство е най-важното. Що се отнася до действията, които организациите предприемат за насърчаване на равенство на половете и социално включване, най-популярното (подкрепено от 30%) е разработването на визия и набор от ценности за цялата организация. Следващото най-популярно действие (32%) е осигуряването на гъвкави работни условия.

Констатациите, изложени в този доклад, представляват становищата на 558 финансови директори, базирани в 12 страни от Централна Европа: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.

Проучването е проведено между септември и декември 2019 г.

Евгения Маринова, редактор Елена Кирилова