БВП на София ще се свие с 1% до 3% през 2020 г. заради пандемията от коронавирус и въведените ограничителни мерки за овладяване на разпространението на заболяването. Ефектът на вируса върху икономиката на София ще зависи и от помощта, която държавата ще окаже.
Това сочи доклад на направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столична община (Innovative Sofia) и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (Invest Sofia). Той е подготвен с подкрепата на Института за пазарна икономика (ИПИ), ОП „Туризъм“, Българското конгресно бюро, Аутомотив клъстер България, Българската Е-комерс асоциация, дирекция „Култура“ към Столичната община, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и представители на бизнес екосистемата в София, като се основава на наличната информация към 19 март.
Авторите му прогнозират и спад на инвестиционните потоци, тъй като икономиката на столицата е силно свързана с европейските пазари. Забавянето на икономиките на Западна Европа може да се окаже допълнителна тежест при икономическото възстановяване на града.
Работещите хора в София са над 650 хил. души и ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който са заети, пишат авторите на доклада. Общо 86 хил. души ще бъдат засегнати незабавно от извънредното положение, без да се включват работещите от вкъщи, които не губят доходите си незабавно, сочат прогнози на ИПИ. Според доклада от особена важност в месеците след края на извънредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация и институциите за обучение на възрастни.
Авторите му считат, че различните индустрии в столицата ще усетят по различен начин негативния ефект от COVID-19. "Благодарение на големия дял на сектора на услугите столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните условия“, се казва в доклада.
Кой колко ще пострада?
Очаква се най-тежко да бъдат засегнати туристическо-развлекателният бранш, както свързаните с него транспорт и логистика. В хотелите и ресторантите, културните и креативните индустрии и спорта са заети около 45 хил. души в столицата. Делът на туристическия сектор в икономиката на града обаче е сравнително нисък – около 2,5%, а ако се включат и свързаните индустрии, той достига над 10%. Очаква се глобалната епидемия, постоянно растящия списък отменени полети и нови рискови дестинации, анулираните пътувания и отмяната на събития да генерират огромни загуби, които на фона на ниската ликвидност застрашават целия сектор.
Данни от допитване, актуално към 11 март, сочат, че 87,7% от анкетираните бизнеси вече имат сериозен спад на оборота, а 86 на сто от тях очакват той да продължи поне до май. 78% от фирмите изпитват проблеми с ликвидността, а 57% планират да освободят персонал.
През седмицата от 16 март много туристически компании в София вече са започнали да съкращават служители. По данни на НСИ заетите само в туристическия сектор са около 35 000 души, или 4,5% от работната ръка в града, които предвид особения си профил – често млади, без значителни спестявания и високо развити умения – са в риск от по-дълготрайно задържане извън работната сила, ако секторът не се възстанови, считат авторите на доклада.
Преработваща промишленост, където работят 67 хил. души, се очаква да бъде средно засегната в краткосрочен план. „Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари, ще има негативен ефект през 2020 г.“, смятат авторите на доклада.
В строителството, където са заети 45 хил. души в София, ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена. Неизбежното отлагане на инвестиционни решения обаче ще даде ефект през 2020 г., сочи докладът.
За търговията, в която работят 152 хил. души в София, краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни, като тази с луксозни стоки е най-засегната.
Според прогнозите транспортът, в който са наети 68 хил. души, също ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава да работи със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада на ползвателите, отбелязват авторите на доклада.
Сделките с недвижими имоти също са силно ограничени. В сектора са заети 11 хил. души, сочи докладът.
Същевременно се очаква ИКТ секторът, в който са наети 77 хил. души в София, да бъде слабо засегнат в краткосрочен план. Същото се отнася и за заетите 23 хил. души в секторите на електроенергията, водите и обработването на отпадъци. За професионалните дейности, в които работят 47 хил. души, и администрацията, в която са заети 66 хил. лица, ударът също ще е по-мек поради работата от вкъщи. Натоварването за заетите в здравеопазването и социалните дейности 27 хил. души ще е по-голямо в краткосрочен план.
Кой колко ще загуби?
Ако пандемията от коронавирус продължи три месеца, т.е. до юни, туризмът в София ще загуби 63 млн. лв. само от нощувки и между 2500 и 4200 работни места, или около 1% от работната ръка в града, прогнозира докладът. Ако кризата продължи до септември, по неофициални прогнози на ОП „Туризъм”, туристическия сектор може да претърпи над 70% загуби, т.е. над 176 милиона лева.
Анулирането на събития ще нанесе голям удар и върху конгресния туризъм в София през тази година, като все още не е сигурно каква част от отменените събития в периода март – юни ще могат да се пренасочат за есента и дали изобщо ще се случат.
Според направено сред членовете на Българското конгресно бюро проучване между 90% и 100% от планираните конгресни прояви в София и България са отменени през периода март - май и дори вече и юни, като поне една година след края на епидемията конгресният туризъм в София няма да може да възвърне предкризисните си нива. При най-негативния сценарий, в който събития няма през цялата година, и при консервативна оценка от около 200 лв. разходи на турист икономиката на София ще претърпи минимум 140 милиона лева загуби само от конгресни и бизнес туристи, прогнозират авторите на доклада.
Летище София също ще усети чувствителен спад на трафика в средносрочен план вследствие както на нежеланието да се пътува, особено с цел туризъм, така и на проблемите на цялата авиационна индустрия.
Индустрията за поддръжка и ремонт на самолети, която е силно представена в София, също ще бъде засегната. Lufthansa Technik има 8 халета за ремонт и поддръжка, обслужва над 80 авиокомпании и дава работа на над 1000 инженери. Според авторите на доклада обаче търсенето на продукция от авиоиндустрията вероятно ще продължи, тъй като в световен мащаб са натрупани поръчки за следващите пет години поради повишено търсене и недостатъчен капацитет в предкризисните условия.
ИКТ секторът в София вероятно няма да бъде директно засегнат от забавени доставки на техника от Китай, тъй като той е много повече софтуерен, отколкото хардуерен, прогнозират авторите на доклада. Има риск обаче от повишаване на разходите на фирмите за покупки на техника и поддръжка.
В по-дългосрочен план се очакват сътресения и ИКТ фирмите ще претърпят загуби от корпоративни клиенти както в чужбина, така и в България, засегнати от икономическата криза. Очаква се компаниите, които са в развойна фаза, да замразят инвестиционните си намерения, което ще окаже негативно влияние не само върху ИКТ индустрията в София, но и върху стартъп средата. Това може да доведе и до освобождаване на служители от най-тежко засегнатите компании и свиване на броя на заетите в сектора.
По отношение на онлайн търговията ефектът от коронавируса ще зависи от типа продукт, който предлагат. Например, към момента има повишен интерес от страна на клиенти към онлайн супермаркети, аптеки, дрогерии, както и онлайн магазини за техника. Някои от тези магазини даже вече изпитват трудности с обслужването на нарасналия брой поръчки, сочи докладът.
Голямо предизвикателство пред сектора, особено при по-големите бизнеси, ще е запазването на кадри и възможността за изплащане на заплати. От друга страна, много от онлайн бизнесите са микробизнеси с екип от 1-2 души, за които онлайн търговията често е допълнителна дейност към тяхната основна дейност. При тях не се очакват големи промени и загуби.
Според предварителни неофициални прогнози на Българската Е-комерс асоциация динамиката на сектора ще се възстанови от три до шест месеца след преминаването на пандемията, като в дългосрочен план може да се очаква и допълнителен ръст.
Основните рискове за банките са свързани с необслужването на кредити в секторите туризъм и образование. Но съществува и риск от спад в новите ипотечни кредити и обслужването на стари задължения, ако безработицата се повиши значително.
На имотния пазар на този етап няма особени индикации за изоставяне на започнати строежи, а и работата по тях не е ограничена. Забавянето на инвестициите и пониженото търсене обаче може да се отразят негативно върху сектора във втората половина на годината.
Автомобилният сектор е в риск поради зависимостта си от множество доставки на части, произведени в целия свят. По информация на Аутомотив Клъстер България (АКБ) към 20 март няма предприятия, които да са затворили врати.
Фабриките работят в извънреден режим, с намалена продукция. Очаква се през март продажбите на автомобили да са намалели с 80% спрямо февруари. Дейностите по някои международни проекти са отложени с три месеца. Според АКБ обаче автомобилната индустрия ще е сред първите възстановили се след кризата благодарение на очаквани поръчки от чужбина за автомобилни или други части.
Висок негативен ефект ще има за дейността и приходите в медиите, рекламата и маркетинга, прогнозира ИПИ. Причината е, че от една страна, провеждането на събития е забранено, а от друга, част от ползвателите на тези услуги ще ограничат разходите си именно в тези пера, като отложат инициативи за периода на нормализация на икономиката.
Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева
