Предложението за актуализация на държавния бюджет вече е внесено в Народното събрание. От мотивите, записани в документа, става ясно, че безпрецедентните мерки за ограничаване на движението, приети от всички страни, ще се отразят съществено на износа на транспортни и туристически услуги. Очаква се това да се отрази в спад на реалния износ на услуги с 25,7% през 2020 г. спрямо 2019 г.

„Ограниченото търсене в основните ни търговски партньори и удължените срокове за доставка ще засегнат и износа на стоки, който се очаква да спадне с 13,3%. Общо износът на стоки и услуги ще намалее с 16,3% през 2020 г. при растеж от 1,9% през 2019 г. и спад от 11,7% през кризисната 2009 г. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат и размера на вноса на стоки и услуги с 12,9%, като ефектът върху услугите ще е по-осезаем", пише в мотивите.

Според финансовия министър Владислав Горанов се очаква спад на БВП от 3% в реално изражение през текущата година, който ще е видим в почти всички компоненти на БВП, изчислен по метода на крайното търсене, а именно - потребление на домакинствата, частни инвестиции и износ на стоки и услуги. Икономиката на ЕС ще бъде по-сериозно засегната и ще се свие с около 4% през 2020 г. Частното потребление в България ще намалее основно заради ограничителните мерки, изразяващо се предимно в спад на услугите свързани с култура и развлечения, хотелиерство и ресторантьорство, туристически пакети. Спадът на заетостта и очакванията за ограничение на разполагаемия доход също ще допринесат за по-слабо потребление както на услуги, така и на стоки за дълготрайна употреба.

Допълнително повишената несигурност ще доведе до ограничение на някои потребителски разходи и формиране на предпазни спестявания от страна на домакинствата, посочват от Министерство на финансите.

При цената на нефта ще има натиск за понижение, произлизащ от ниското търсене и съзнателните мерки в тази насока на основни производители. Допусканията са, че цена на суровия петрол тип „Брент" ще се понижи с 43,8% спрямо 2019 г. до средногодишна стойност от 36 щатски долара/барел. Прогнозата за курса BGN/USD е за 1,77 лева за 1 долар, което съответства на 1,1 долара за 1 евро, очакват от МФ.

След положителното развитие на пазара на труда през 2019 г. и достигнатите исторически най-високи нива на заетост и най-ниски нива на безработица, очакванията за 2020 г. са тенденциите да се обърнат.

Прогнозата за развитието на основните показатели на пазара на труда е изготвена при отчитане прилагането на мярката за запазване на заетостта чрез подкрепа на доходите. Направено е допускане, че от нея първоначално ще се възползват основно секторите, които понастоящем са преустановили или намалили дейността си в резултат от действието на извънредното положение, като постепенно ще бъдат обхванати и свързаните сектори по веригата на доставки и междуотрасловите връзки. Не може да се очаква, обаче, че всички фирми ще успеят да се възползват от мярката за запазване на заетостта, като може да се предположи, че особено рискови са микро и малките предприятия.

Според МФ около 75% от потенциалния брой на заетите от отраслите, които попадат в списъка за подкрепа, ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни. Така очакванията са броят на заетите да се понижи с малко под 4% през второто тримесечие и да надхвърли 5% през третото тримесечие на годишна база, като възстановяването на заетостта се очаква да започне едва в края на годината. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пр.п. спрямо 2019 г. до 6,2%.

Динамиката на компенсациите на наетите през 2020 г. се очаква съществено да се забави до 2,6%, като основният фактор за това ще бъде намалението на наетия трудов ресурс, но влияние ще окаже и по-бавното нарастване на компенсацията на един нает, в резултат от оптимизирането на разходите при задържане на заетостта.

Прогнозите за инфлацията също не са никак „розови“. Очаква се цените да се повишат с около 4%, при положение, че бюджетът за тази година е изготвян на база прогноза за инфлацията от 2,3%.

Нулевият дефицит, който трябваше да играе роля на буфер, обаче се оказа твърде недостатъчен в сегашната ситуация. Така разчетите при изготвения базов сценарий на актуализацията очертават неизпълнение на годишните прогнози по приходите по консолидираната фискална програма в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др.

Размерите на очакваното негативно отклонение на разчетите по приходите налагат актуализацията на годишната цел по отношение на бюджетното салдо за 2020 г. Общо дефицитът се очаква да достигне 3,5 млрд. лв. или 3% от БВП.
Увеличение на данъците няма да има, уверяват то финансовото министерство, но пък е заложен доста сериозен нов размер на дълга, който страната ни може да поеме. По-конкретно в контекста на предлаганото увеличаване на дефицита (3,5 млрд.лв.) и осигуряването на допълнителен капитал за ББР (0,7 млрд.лв.), което общо възлиза на 4,2 млрд. лв., както и за гарантирането на достатъчно ликвидни фискални буфери в случай на по-негативен от очаквания сценарий, се предлага увеличаването на лимита за поемане на нов държавен дълг по чл. 68, ал. 1 от ЗДБРБ за 2020 г., като текста „2,2 млрд. лв.“ се заменя с „10 млрд. лв.“. Посочените обстоятелства налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на годината до 31,5 млрд. лв. В тази връзка е предвидено и увеличаване на разходите за лихви по държавния бюджет в размер на 70 млн. Лева.

От мотивите става ясно още, че от фискална гледна точка България се намира в добра кондиция на прага на тази извънредна ситуация. „Дисциплинираната и последователна политика за поддържане на положително или близко до балансирано салдо през последните години (с изключение на еднократното отклонение през 2019 година, свързано с реализирани еднократни разходи за сектор „Отбрана“), позволи да бъдат запазени буферите във фискалния резерв, което както се вижда в настоящата ситуация е жизнено важно“, пише в документа.

От МФ признават, че България като отворена икономика не може да остане изолирана от протичащите процеси в основните икономики на еврозоната, които формират значителна част от стокообмена и износа на страната. В мотивите за актуализацията на държавния бюджет за 2020 г. се посочва още, че при силно негативен сценарий е възможно да се наложат и допълнителни промени във фискалните параметри за годината, които към момента е невъзможно да бъдат оценени.