10-14% от населението в България не е здравно осигурено. Тези хора трябва да ползват спешна помощ или да плащат на частни места. Второто голямо предизвикателство са високите частни разходи на гражданите. Това коментира Ане Шпрангер, експерт в Европейската обсерватория за здравни системи и политики, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Здравния доклад за България бе публикуван в края на ноември 2019 г. и ние заключихме, че пред страната са налице предизвикателства, които са по-големи от тези в останалите страни в Европейския съюз, добави още Шпрангер.
"Това означава, че хората плащат част от цената на много от здравните услуги. В случая наблюдаваме, че фармацевтичните и медицинските продукти са основната причина за нуждата от частни здравни разходи, което е основното за разрешаване предизвикателство", посочи Шпрангер.
Както този, така и много други доклади набелязват основни проблеми, но за всичко това са изисква силна политическа воля. Българинът доплаща много за здраве. Средно около 50% средства той отделя за здравеопазване, доплащане на лекарства, болнична помощ. От лекарствата най-много се доплаща за тези за сърдечно-съдови заболявания, заяви от своя страна Аркади Шарков, здравен експерт в ЕКИП.
"Пациентите за тях са около 1,5 млн. българи, които доплащат около 70% от своите средства. Болничната помощ е нереформирана. Към момента има около 360 болници. Достъпът до добра болнична помощ е проблем, който касае добре уреден медицински център", допълни Шарков.
"Рисковите фактори са постоянната актуализация на бюджетите за здравеопазване вследствие на недобре изградени и пресметнати ресурси в началото на годината, както и неравното третиране на пациентите", уточни още той.
