Сивата икономика и контрабандните горива стоят в основата за големите различия в цената на горивата на българския пазар, заяви председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Валентин Златев по време на среща с представители на медиите. 

По неговите думи около 1 млрд. лв от търговията с горива отиват в сивата икономика заради липса на отчетност и неплащане на установените такси и данъци.

Златев коментира и гражданските протести срещу високите цени на горивата, като подчерта, че те не са оказали влияние върху сериозното певтиняване най-вече на бензина през последните седмици. Динамиката в цените се дължи единствено на процесите, които протичат на глобалния петролен пазар и на котировките на основните сортове суров петрол.

Компонентите, които изграждат цената на горивата, са свързани, както с международните пазари, така и с вътрешнодържавни фактори като акцизи, ДДС и разходи за труд, поясни още той.

„България е малък пазар, хората карат по-стари коли заради ниските доходи и тук по-трудно и по-бавно могат да се наложат технологиите от по-развитите страни, свързани понижаването на вредното влияние на горивата върху въздуха и оптимизиране на  процесите при рафинирането на петрола”, заяви Златев.               

Според председателя на БПГА основен проблем при контрабандата на горива в България е липсата на качествен контрол от страна на държавата, в частност Агенция „Митници” и Националната агенция за приходите (НАП).

„По данни на Министерството на финансите от началото на 2017 г. в страната са регистрирани 4225 бензиностанции с фискални устройства. Освен тях съществуват и 1440 ведомствени бензиностанции и неизвестен брой „неофициални” такива. Легалните обекти обслужват 3,7 млн. превозни средства. Това прави по една бензиностанция на 645 автомобила”, изтъкна Златев, като добави: „За сравнение, в Австрия, където съществува сериозно пренасищане с бензиностанции, регистрираните над 5,2 млн. превозни средства се обслужват от 2685 бензиностанции. Това означава, че средно един обект обслужва приблизително по 2000 автомобила. Средното съотношение в този аспект за Европейския съюз е 3900 автомобила на бензиностанция”.

Според Златев една от основните причини за по-скъпия дизел в сравнение с класовете бензин е превесът на дизелови автомобили в родния автопарк.

„Докато през 2016 г., по данни на МВР, бензиновите автомобили у нас са били с половин милион повече от дизеловите, последните данни на КАТ показват, че от общия брой регистрирани превозни средства дизеловите са с 50 хил. повече от бензиновите”, сподели още той.

По официални данни общият брой на регистрираните дизелови автомобили в България е 1,216 млн. превозни средства.

„Потреблението на бензин практически е на нивото от 2011 г., докато това на дизела е нараснало с 41%”, подчерта Златев, добавяйки: „Общото потребление на горива на вътрешния пазар е нараснало с една трета за последните седем години, като за момента половината от горивата в страната са внос”.

Той посочи още, че за този период вносът на горива се е увеличил със 70%, като България разполага с достатъчно алтернативи в това отношение.

Вносът от Румъния на дизелово гориво за 2017 г. възлиза на 240 хил. тона, докато на бензин достига 294 хил. тона.

Вносът от Сърбия за същата година при дизела е изчислен на 59 хил. тона, докато този на бензин възлиза на 27 хил. тона.

С подобни количества за 2017 г. се отбелязва и Русия, която е внесла 306 хил. тона дизел.

По отношение на данъчното облагане на горивата в ЕС Златев изтъкна, че ставките за ДДС в България са едни от най-ниските в рамките на блока.

По данни на Министерството на финансите приходите за държавния бюджет от събрани акцизи за горива за 2017 г. възлизат на 2,272 млрд. лв. Това е 21-процентен ръст в сравнение с 2011 г., когато приходите са изчислени на 1,871 млрд. лв.

„Въпреки повишаването на акцизините ставки и изравняването на ставките на газьола за отопление с тези на дизела, събираемостта изостава и процентното повишаване на приходите от акцизи не съответства на процентното увеличаване на потреблението”, отбеляза още Златев.

Той коментира и твърдението, че „Лукойл” притежава близо 90% от данъчните складове в България, което позволява на компанията да упражнява монополно влияние върху цените на горивата.

„Според официални данни в публичния регистър на лицензираните данъчни складове на Агенция „Митници” в страната има 121 данъчни складове. „Лукойл” притежава 4 от тях”, заяви Златев.

Според него всяка компания разполага с даденото от държавата право да притежава и регистрира данъчен склад и определи като „абсурдно” твърдението, че „Лукойл” упражнява влияние върху други компании и разполага с поставени лица, чрез които да контролира голям процент от акцизните складове.