Владислав Панев е финансист, отговаря за пенсионната реформа в Демокоратична България.
Магистър по икономика, лицензиран инвестиционен консултант и регистриран професионален инвеститор.
– Г- н Панев, напоследък се отчита по-висока инфлация, ръст на цени. Защо и как се отразява това на джоба на българина?
– Както виждаме последните 12 месеца за първи път от доста години насам, инфлацията, която е един от заложените критерии за приемане в Еврозоната, е много висока, а това означава, че в момента ние за първи път не изпълянваме тези критерии.
Причината не е само вътрешна, тя е и външна – нарастване на цените на горивата на международните пазари, но и монополизирането на редица сектори също има отражение.
Естествено, че това удря по джоба на българите, още повече, че ако имате спестявания, вие сте на тотална загуба, тъй като лихвите по банките са около 0% в момента, в същото време при 4% и отгоре инфлация, това означава, че парите на всички нас се обезценяват рекордно за последните 10 г.
Което е новина и то неприятна.
А по отношение на икономиката, според мен, вече има индикации, че глобалната икономика е достигнала предела на своя растеж, сагашният икономически цикъл е пред приключване, което означава, че е напълно възможно догодина да влезем във фаза на икономически спад. Глобален, не само за България.
Ситуацията в Италия ще натежи най-вероятно на ЕС, тъй като страната е една от най-големите икономики в Еврозоната, в момента там има популисти на власт, държавният дълг е 130% от БВП и отгоре и едно увеличаване на разходите на италианското правителство плюс повишаване на лихвите, което за мен е неизбежно, ще доведе до доста сериозни проблеми в италианската икономика, дори да се абстрахираме от очакванията за обръщане на глобалния тренд.
– Как трябва да държи парите си България в тази обстановка?
– В тази ситуация българското правителство трябва да бъде изключително внимателно. Моят съвет е натрупаният в момента бюджетен излишък от около 2 млрд. лв. да не бъде харчен до края на годината, напротив да отиде за резерви, да се попълни Сребърният фонд, така че да можем да гаратинтираме плащането на пенсии през следващата година, когато наистина демографската ситуация в България ще продължи да се влошава и вероятно ще бъдем свидетели на допълнителни макроикономически дисбаланси, така че моят съвет към правителството е да внимава как харчи всеки един лев. Също така по никакъв начин да не увеличава данъци, каквито намерения имат управляващите за увеличаване на данъците с над 2 млрд.лв., ,мерки, които са оповестени за последните няколко месеца. Това е много тревожно, между другото.
Увеличение на данъците и то в момент, когато се очаква обръщане на трендът, би изиграло доста лоша роля за нашата икономика.
– Те вече увеличиха някои данъци, макар и на старите автомобили. Какво да очакваме още?
– Говори се за увеличение на здравните вноски, за увеличение на максималния осигурителен праг, на данъци на автомобили, на недвижими имоти, на какво ли не. Което е тревожно. Това означава изземване на пари от хората и от бизнеса и допълнителни държавни разходи като дупката във Варна, с която ние поставяме световен рекорд. Цената, на която държавата купува този имот от 2 дка в центъра на Варна, е по-висока, отколкото е средната цена на имотите в Манхатън.
Тя е четири пъти по-висока от средната цена на имотите в Лондон. Така, че това е уникална кражба, на която сме свидетели и просто така си върви – държавата си харчи пари в полза на определени олигарси.
И какво става също Студеният резрев на Ахмед Доган. Лишаваме ТЕЦ Марица Изотк 2 от приходи от Студен резерв, при положение че държавният ТЕЦ тази година вероятно ще има 300 млн.лв. загуба от дейността си, за да подарим тези пари – десетлки милиони на Ахмед Доган, новият собственик на ТЕЦ Варна от 1-2 месеца.
А вече се чудим как да спасяваме държавния ТЕЦ. Ами с такава политика, в услуга на определени олигарси, няма как да го спасим.
– Правителството обаче обеща повишаване на заплати – бюджетни учителски, минимална. Няма ли по някакъв начин това да компенсира или би дало обратния ефект?
– До голяма степен инфлацията в България е внесена от чужбина, от повишаване на цените на горивата. Правителството е нормално да иска да увеличава бюджетните заплати. От друга страна по-тревожното, което наблюдаваме, е увеличаването на броя на администрацията. Назначаване на нови 1000 човека за събиране на пътни такси от ТОЛ системата. Това означава изсмукване на допълнително жива сила от пазара на труда, който и без това се задъхва. В момента има изключителен дефицит на кадри, фирмите навсякъде в цяла Бълария вече се оплакват от това, че не могат да намерят хора. Положителната новина е, че заплатите растат, ащото като имаш дефицит, тогава цената на труда се увеличава. Нашите работодатели са в пряка конкуренция с работодателите в целия ЕС. И тъй като ние сме на последно място по доходи, нормално е българските работници да бягат в чужбина, а тук да се получава дефицит, а заплатите да растат. Така че, според мен, заплатите ще продължат да растат, което е добре, но не е добре, че правителството продължава да назначава администрация с очевидната цел да си купува гласове за следващите избори.
– В тази връзка се забелязва, че всички видове услуги в страната са поскъпнали – частни уроци, градини, детегледачки, майстори. Храната в магазина също. Как ще се справи българинът?
– Това е от повишаването на доходите първо, второ от дефицита на пазара на труда. Имаме по-малко учители, по-малко детегледачки, защото хората избягаха на Запад. За мен изходът от тази ситуация с дефицита на места в детските градини, който е изключително тревожен, трябва общината да се ангажира да заплаща под формата на ваучер, който да е равен на сумата на общинската субсидия за дете в детска градина, да дава такива ваучери на родителите, които с това да бъдат облекчени да ползват услуги за гледане на дете. Ако щат да дават ваучери на бабите на децата, ако щат да се наемат гледачки или частни детски градини. Но това е формата за стимулиране на раждаемостта – общината, ако не може да предлага достатъчно места, поне да предоставя еднакви услуги на всички деца, еднаква субсидия.
– В магазините също е факт, че отиват повече пари?
– Има редица отрасли в българската икономика, които в последните десетина години се монополизираха – става въпрос за месото, за млякото, където играчите в тези отрасли намаляха драстично. Имаме няколко големи производители на месо, на мляко, това не е случай в Западна Европа, това вече е следствие на политиката на Министерство на земеделието от Мирослав Найденов насам – към стимулиране на големите играчи на пазара, не само на месо и мляко. Виждаме, че зърнопроизводителите – сто човека прибират 75% от евросубсидиите за земеделие. Това е тенденциозно, наистина има такава посока в цяла Европа, но при нас е много ясно изразено. При нас монополизирането и това, че сме бедни и, че държавната политика е изцяло в услуга на големите играчи в съответните сектори, това допълнително утежнява ситуацията, монополизира пазарите и вече като имаш няколко големи играчи, тогава те диктуват цените и те се повишават.
– Демократична България представи финансова програма. Тя какво предвижда?
– Повече пари да остават в хората и бизнеса, по-малко във властта. Тоест преразпределението на средствата в бюджета трябва да намалее до под 1/3 от БВП. За целта предлагаме намаление от три основни данъка. От ГЕРБ 10 г. увеличават данъците, според нас, вече е дошло времето да намаляваме данъци. Едното е да свалим ДДС от 20% на 18%, което ще означава леко поевтиняване на някои стоки и услуги и то в период на сравнително висока инфлация, второто е въвеждане на необлагаем минимум, което означава, че всички работещи ще получават по-висок доход, отколкото в момента и третото е – необлагане на реинвестираната програма на компаниите, което ще стимулира иновациите, инвестициите. Ние вярваме, че не е държавата тази, която управлява добре финансите, а по-добре управляват финансите си самите граждани и компании. По този начин ще получим благоденствие, по този начин ще увеличим благата и държавата ще стане богата и всички ше печелим от това.
Това е направила Ирландия от 80-те г. насам, намалила е данъците, регулацията и администрацията и от това е станала от най-бедната държава в ЕС тогава, една от най-богатите в света в момента. Обратното – това, което правят ГЕРБ, да залагат всичко на усвояване на еврофондове, това е грешната политика, която се правили Гърция, Португалия, Испания и т.н. – усвояването води до корупция, води до изграждането на активи, които на никой не трябват.
Преди 10 дни бяхме в село Годлево , в Разложко. 500 човека живеят в селото, през еврофондовете там сме построили стадион за 2000 човека.
– И събират ли се местните да играят на стадиона?
– От време – навреме през няколко дни от лятото се пълнило с гостуващи отбори. Но това не е единичен случай, има школи за балет в монтански села, където няма деца, има изградени спортни зали на безумни места. Това е прахосване на средства, което ще ни коства в бъдеще само за поддръжката, само за ремонта на тези активи, които са построени, огромни суми. Това е път към държавен фалит, трябва да се отречем от него, еврофондовете могат да бъдат полезни, но по съвсем друг начин. Не да бъдат център на икономическа политика, те трябва да бъдат спомагателно средство. Оснновното трябва да бъде да оставим повече пари в хората и бизнеса, защото те знаят по-добре от държавата как да ги похарчи. Държавата харчи за дупки във Варна… това е положението и то няма да се промени, държавата никога няма да започне да харчи по-умно парите от хората.
– Цялата тази икономическа обстановка, инфлация, възможно ли е да попречи за влизането ни в Еврозоната?
– Да, ние в момента не отговаряме на изискванията за приемане в Еврозоната, тъй като инфлацията е по-висока от заложените критерии, така че тя със сигурност ще попречи, ако остане на тези нива.
За мен не е важна крайната цел – приемането на еврото, колкото пътя, който трябва да изминем до тази крайна цел. Влизането ни в Банковия надзор, това е изключително важно да се случи догодина, да се проведат стрестестовете на банки, застрахователи и пенсионни фондове, за да се види дали те се управляват добре. Надзорът на тези институции да става вече във Франкфурт, а не в София, така че той да бъде гарантирано независим и да не се влияе от политически фактори тук в България. Тогава ще имаме сигурност за нашите спестявания, че те няма да бъдат ограбени от определени банки. Това е важно – пътят към Еврозоната е изключително важен, не толкова кога ще пристигнем в крайната цел. Може да се случи и след 3-4 години, въпросът е ние да си стабилизираме преди това финансовата система и да изградим доверие между нас – държавата и потребителите, тоест депозантите и Европейската централна банка. Когато има такова изградено доверие в надзора, тогава няма особено голямо значение кога ще влезем в Еврозоната.