Дългогодишните спорове между бизнеса и синдикатите дали да се определят минимални осигурителни доходи, както е в момента, са на път да се разрешат със смяна на модела. Той предвижда двете страни да договарят не пределния минимум, върху който се начисляват осигуровки, а минимални работни заплати по браншове.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обяви, че е напълно възможно този нов модел да влезе в сила още от 2020 г. До решение за отпадане на договарянето на минималните осигурителни доходи се стигна, след като три години поред работодателите бойкотираха преговорите по тях. Според работодателските организации у нас фиксирането на минимални осигурителни прагове е предпоставка за развитието на сивата икономика и води до реално намаление на заплатите на работниците.
Синдикатите обаче настояват, че ако правителството премахне минималния осигурителен доход, работниците масово ще бъдат осигурявани на минималната работна заплата. Тези спорове доведоха дотам, че кабинетът административно да определя какви да са минималните осигурителни доходи. „Към момента вноските се правят върху минимален доход от почти 600 лева, което надхвърля размера на минималната работна заплата, който е 510 лв.", обясни ситуацията Петков.
На въпрос на „Икономист" какво точно искат работодателите, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) отговориха, че настояват минималните заплати да се договарят по икономически дейности между работодатели и синдикати. За момента друга тяхна идея – те да се договарят и по региони, не се обсъжда. На аргумента, че заплащането не може да е еднакво във всеки нееднакво развит регион, синдикатите отвърнаха с принципа, че за еднакъв труд се заплаща еднакво. Затова сега се говори само за договаряне на минимална заплата по браншове.
Офисът изяжда заплатата
Според данни на Балканския институт по труда и социалната политика, оглавяван от бившия социален министър Иван Нейков, 73% от разходите на работодателя са свързани със създаването и поддържането на работното място, с неговото оборудване и с транспорта на хората до него. Едва 25 – 30% отиват за остойностяване на труда. Така работното място „изяжда" заплатата. Според Нейков и в България вече е крайно време повече работодатели да прегърнат модерния модел на работа, при който хората се трудят не в колектив, а индивидуално, от дистанция. В бъдеще все повече хора няма да разчитат на класическия трудов договор и на работно място, работата и заплащането ще са много по-гъвкави.
„Договарянето по браншове означава, че за едни минималната работна заплата ще е по-висока, а за други – по-ниска. Няма как за всички да е еднакво", коментира пред „Икономист" Ивелин Желязков от АИКБ. Работодателите смятат, че този тип договаряне ще вдигне заплатите в дейностите, където има недостиг на кадри.
По данни на Евростат към януари 2018 г. минималните заплати в страните от ЕС са от 261 евро (в България) до 1999 евро (в Люксембург). В сравнение с януари 2008 г. минималната заплата през януари 2018 г. е по-висока във всички държави – членки на ЕС, освен в Гърция, където е с 14% по-ниска. За последните 10 години средният годишен темп на промяна е най-висок в Румъния (11,4%) и в България (8,8%). Значително увеличение отбелязват още Словакия (7,1%), Латвия (6,5 %), Естония (6,0 %) и Литва (5,6 %).
Според бившия социален министър Иван Нейков проблемите в Националния съвет за тристранно сътрудничество между синдикати и работодатели могат да се решават от експертни групи, където да се постигат споразуменията. Този „орган на разума" ще комбинира експертни тези и контратези, така че обществото накрая да е убедено, че е прието възможно най-доброто решение.
