Чуждестранни касиери и болногледачи вече не са рядкост в Япония, особено в градските райони. Броят на чуждите работници расте бързо напоследък – те са вече 1,3 млн. души, около 2% от работната сила. Въпреки че визи на теория се дават главно на високо квалифицирани работници, в Япония се приемат и по-слабо квалифицирани, като студенти и треньори или като имигранти с японско потекло.
През юни правителството обяви, че ще пусне „визи за определени умения", за да привлече 500 000 нови работници до 2025 г. – в земеделието, строителството, хотелиерството, медицинското обслужване и корабостроенето.
Япония винаги е била предпазлива към приемането на чужденци. Тя е една от етнически най-хомогенните страни в богатия свят: само 2% от жителите й са чужденци, спрямо 4% в Южна Корея и 16% във Франция. Причините за това варират от страховете, че дошлите отвън ще донесат престъпност и ще навредят на установените социални порядки, до притеснения, че японците няма да могат да общуват с тях както трябва. Но японското население застарява и се смалява. За да запълни недостига на работна ръка, предизвикан от намаляващото население в трудоспособна възраст, правителствената политика се е насочила към привличането на работа на повече жени и стари хора и към използването на изкуствен интелект. Стана ясно обаче, че това не е достатъчно; бизнесът иска чужденци, които да му помогнат да запази конкурентоспособността си и да стане по-глобален.
Натискът от бизнеса наистина е сериозно основание за промяна на посоката. За последните 20 години броят на работниците под 30 години се сви с една четвърт. Друга последица от остаряването на населението е създаването на нови работни места, особено за социални работници, където обаче заплащането е непривлекателно за повечето японци. Свободните работни места са с 60% повече от търсещите работа. Сектори като земеделието и строителството, както и здравните грижи все повече зависят от чужденците. При туристическия бум зачестилите контакти с чужденци увериха японците, особено по-младите, че могат да се разбират с тях. Според социологическо проучване от миналата година общественото мнение е напълно разделено по въпроса дали Япония трябва да приеме повече чуждестранни работници – 42% са съгласни, 42% са против. Но 60% от хората между 18 и 29 години – два пъти повече от тези над 70 г., казват „да".
Привличането на чужди работници няма да е лесно. Голяма пречка е езиковата бариера. Познанията по японски език не са задължителни за висококвалифицираните работници, кандидатстващи за виза, но едва в шепа компании работният език е английският. На по-ниско поставените работници, които трябва да държат изпит по японски, не им се разрешава да доведат семействата си, няма да имат право на това дори и при „виза за определени умения". А фирми, при които кариерата зависи повече от старшинството, отколкото от заслугите, и в които дългите часове работа са норма, трудно ще привлекат чужденци. Япония също така трябва да направи повече, за да помогне на чужденците да се интегрират. Приемайки малък брой висококвалифицирани работници, Япония можеше да мине и без интеграционна политика. Но с увеличаването на имигрантите, и особено на ниско квалифицираните работници, този пропуск заплашва да разпали тревогите, които подтикнаха правителството да ограничи имиграцията, като преди всичко се предпази от гетоизацията и бедността.
