България ще представи утре пред лидерите на Еврогрупата кандидатурата си за чакалнята на еврозоната.
На редовното заседание на Европейския съвет на 28 и 29 юни в Брюксел е планирано министър-председателят Бойко Борисов да отчете основните резултати от българското ротационно председателство на Съвета на ЕС. Дневният ред на Съвета включва още дискусии по теми като миграция, сигурност и отбрана, работни места, растеж и конкурентоспособност, иновации и дигитализация.
Борисов съобщи, че ще представи утре кандидатурата на страната с придружаващите писма. Той уточни, че е поканен на разширеното заседание на държавните и правителствените ръководители на страните от еврозоната в рамките на започналия двудневен Европейски съвет в Брюксел.
Ще ги запозная с направеното досега, уточни премиерът. Той отбеляза, че нашата страна вече изпълнява всички пет изисквания за преминаване към механизма ERM II.
Борисов добави, че финансовият министър Владислав Горанов е поканен на 14 юли на среща на своите колеги от Еврогрупата. Той уточни, че най-вероятно Горанов ще внесе тогава писмото с българската заявка, подписано от министъра и управителя на БНБ Димитър Радев. Премиерът добави, че утре ще постави въпроса за предявените нови допълнителни изисквания за влизане в чакалнята на еврозоната.
Темата е горещият картоф, който различни политически сили и правителства си подхвърлят от близо десетилетие, но въпреки това е може би и единствената точка, по която няма различни позиции – всички са съгласни, че страната ни в един момент трябва да се присъедини към клуба на богатите, пише по този повод investor.bg.
Разминаване имаше само относно това кой е най-добрият момент за стартиране на процеса.
Съгласно споразумение между Министерски съвет и БНБ за въвеждане на еврото от 2004 г., при изпълнение на ангажиментите, заложени в документа, се очакваше още през втората половина на 2009 г. или на 1 януари 2010 г. България да се присъедини към еврозоната, а БНБ – към евросистемата. Това разбира се не се случи, но това не значи, че през годините не е имало подходящи моменти за действия.
Според някои икономисти и финансисти, като Любомир Дацов, още през 2010-2011 г. е трябвало да кандидатстваме за чакалнята, защото от чисто политическа гледна точка моментът е бил по-подходящ, отколкото сега. „След кризата се чистеха икономическите дисбаланси, имаше и добре оформена институционална рамка, за разлика от сега", обясни той още през януари.
Реално за влизането на България във валутния механизъм заговори служебният кабинет на Огнян Герджиков. След това, което неговият екип постигна, нямаше как да се избегне анонсиране на намеренията за приемане във валутния механизъм и в крайна сметка в началото на 2018 г. финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до средата на годината страната ни ще подаде молба.
Хубаво е също да направим уточнението, че присъединяването към ERM II може да се стане по всяко време след присъединяването на дадена страна към ЕС. Няма формални предварителни критерии за допускане, но определянето на централния курс и ширината на диапазона на колебание се съгласуват между всички страни, участващи в механизма. Нужно е одобрението и на централните банки. Веднъж приети в чакалнята, трябва да покажем, че курсът на валутата може да се вмести в диапазон +/-15%. Българският лев е вързан към еврото от 1997 г., така че още от въвеждането на борда страната ни изпълнява това условие.
