Италианските правителствени облигации и корпоративни акции поскъпнаха едновременно, след като новият министър на икономиката и на финансите Джовани Триа пое ангажимент държавата да остане в еврозоната. Новината е добра, защото показва, че официалните власти няма да тласнат държавата към сценарий, напомнящ блъфовете на гръцките правителства от 2011 и 2015 година.
„Това е първата индикация, че фискалната политика на правителството ще продължи да е благоразумна и ще стои настрана от действия, които биха предизвикали покачване на италианските спредове до нива от 2011 и 2012 г.", коментира Лохман Расмусен от Данске Банк пред Bloomberg.
В редица медийни изяви през миналия уикенд новото италианско правителство показа, че няма да има резки завои в посока на предварително обещаното увеличаване на разходите и въвеждане на плосък данък за бизнеса и домакинствата, който ще намали с повече от 100 млрд. евро бюджетните приходи само в първата година от прилагането си.
С точно тези ангажименти в предизборните си платформи на власт дойдоха „Лигата" и Движение „Пет звезди", които сформираха новото мнозинство в Италия. След кратка конституционна криза лидерите на двете фракции получиха мандат да сформират правителство, заменяйки крайно скептичния към еврозоната кандидат за икономически и финансов министър Паоло Савона. След сформирането на новия кабинет именно неговият заместник Джовани Триа даде завой от първоначалните закани и потвърди, че Италия ще спазва ангажиментите си към еврозоната и нейните правила за стабилност.
Така само за две денонощия рисковата премия по италианските облигации, която се мери като добавка към доходността над германските книжа с аналогична срочност, се сви от 3.13 на 2.84 процентни пункта. В същото време спредът по двугодишните книжа се понижи от 1.65 процентни пункта до само 1.15 пункта.
Новината беше усетена и на валутните пазари, като единната валута поскъпна с 0.3% спрямо щатския долар и вече се продава на цена от 1.1809 долара за евро. Основните индекси на италианските корпоративни облигации пък добавиха по над 2% към стойността си при сесията в понеделник. При корпоративните облигации отражението беше подобно, като 5-годишните дългови книжа на UniCredit SpA добавиха половин процентен пункт към стойността си.
Част от пазарните участници обаче приемат новините със скептицизъм и отказват да се поддадат на оптимистичния сантимент, все още притеснявайки се за високия държавен дълг в Италия, който се равнява на 130% от брутния вътрешен продукт.
Така например главният стратег на Santander GCB Лука Йелинек коментира, че поскъпването може да се дължи на предприети къси продажби."Има твърде много склонност към къси продажби в Италия, а оптимизмът ми се струва прекомерен за новините, които научихме", обяснява той.
Късите продажби са вид инвестиции в несигурността, при която реални ценни книжа се продават по текуща цена от инвеститори, които не ги притежават, но очакват цената им да се понижи и да ги платят в бъдеще, когато са по-евтини и печелейки от обезценката им.
По-малкият проблем
Подобно развитие за момента се очаква и при преговорите за новото кредитно споразумение между Гърция и групата на кредиторите й, т.нар. „Тройка". Въпреки че държавата отново е обхваната от протести, прогнозите са, че кабинетът на Алексис Ципрас ще договори нова рефинансираща програма, без да се стига до ултиматуми, както преди три години. Причината е, че страната вече знае колко много ще загуби, ако създаде проблеми на еврозоната, а това съзряване повишава устойчивостта на еврото, обобщи анализатор, анкетиран от „Икономист
