Кандидатствате за заем и в банката ви предлагат плаваща лихва, която се формира от някаква база плюс добавка. Това е най-стандартното поведение на финансовите институции, след като законово им бе забранено да променят лихвите в движение и съобразно собствените си потребности да печелят.

Това, което се случваше в първите години след кризата – изрядните клиенти да се товарят с допълнителни плащания, за да се компенсират загубите от необслужваните заеми, вече е минало. Днес клиентите знаят колко процентни пункта над базовата лихва ще трябва да обслужват до окончателното изплащане на заема. И макар че това дава много повече предвидимост, добре е да се имат предвид някои фундаментални принципи относно базовата лихва, когато теглите заем.

Най-общо лихвената база представлява цената, на която финансовите институции се рефинансират, а добавката отгоре отразява лихвения профил на клиентите и печалбата, която банката търси. В този смисъл базата може да се формира върху някой официален лихвен индекс, чиито стойности се публикуват ежедневно. Може да се формира и върху собствен индекс на финансовата институция, който отразява цената на привлечения от самата нея ресурс. В този случай данните за стойността му могат да бъдат намерени на сайта на банката, но как се формира той, е процес, с който е запозната самата финансова институция.

За клиентите това означава няколко неща.
Ако ви се предложи базова лихва, която се формира върху пазарен индекс, това означава, че финансовата институция ще се ориентира в лихвената си политика чрез пазара. Ако условията на международния и/или вътрешния финансов пазар са добри, и вие ще го усетите. Ако се влошат, също. Водещото е, че вие ще бъдете третирани според състоянието на пазара.

Обратно, ако финансовата институция предложи като лихвена база собствен индекс, това означава, че тя може да се представя и по-добре, но и по-лошо спрямо пазара. В случай че банката е с добра репутация, уважаван мениджърски състав и качествени активи, тя ще може да разчита на рефинансиране при условия, които са по-добри от средните за пазара. Обратно, ако банката е натоварена с имиджови проблеми и скандали, то за нея ще е по-трудно да намира средства за рефинансиране на операциите си. Казано по-просто – в случай на заем с лихвена база индивидуален индекс на банката кредитор вие приемате лихвата ви да се определя спрямо финансовото състояние на конкретната финансова институция, а не на целия пазар.

В такъв случай е добре клиентът да си направи някаква форма на проучване относно финансовата институция. Добре е то да включва как тя е реагирала на предизвикателства в миналото, какво се е променило от последния път, когато се е изправила пред някаква трудност, и дали промяната говори в полза на самата банка, или обратното.

В случай че теглите потребителски заем, нещата често не изискват чак такова проучване. Ако плановете са дългът да се обслужи в срок от три до пет години, шансът на пазара да се случи събитие, което сериозно да промени цената за обслужването му, са далеч по-ниски. Много по-вероятно е в такъв случай клиентът да се обърне към финансовата институция, която обслужва неговия работодател, защото това осигурява и преференциални лихвени условия. А в случай че клиентът смени работното си място и банката реши да му повиши лихвата, той лесно може да рефинансира стария дълг с нов