Щатският долар поскъпва към най-високи нива от януари насам, след като доходността на 10-годишните американски държавни облигации се повиши съвсем близо до важната психологическа бариера от 3,0% за пръв път от януари 2014-а година, достигайки на този етап ниво от 2,998%.
Стръмното възходящо движение на нивата на реалните пазарни лихви в САЩ стартира през миналата седмица, когато петролът поскъпна до най-високи нива от ноември 2014-а година насам. Фючърсите на американския лек суров петрол се повишиха до 69,56 долара, а на петрола сорт брент – към 74,75 долара. Това, както и поскъпването на цветните метали и по-специално на фючърсите на алуминия към 7-годишни върхове (след наложените от САЩ санкции върху руския алуминиев гигант „Русал") провокира нарастване на инфлационните очаквания, засилвайки по този начин спекулациите за по-агресивно повишаване на лихвените ставки от страна на Фед. Фючърсите на федералната фондова лихва, търгувани на паричните пазари, вече оценяват на около 38% шансовете за четирикратно вдигане на основната лихва на Фед през настоящата година, след като само седмица по-рано тази вероятност се оценяваше на около 24%.
Индексът на долара спрямо останалите шест основни валути нарасна по време на търговията в понеделник към 90,74 пункта, достигайки най-високо ниво от средата на месец януари.
Доларът проби над нивото от 108,00 японски йени за пръв път от два месеца насам, поскъпвайки към 108,28 йени (най-високо ниво от 13-ти февруари) и нарасна към тримесечен връх от 0,9776 швейцарски франка (най-високо ниво от 11-ти януари) на фона и на отслабване на геополитическите напрежения в световен план (най-вече по отношение на Северна Корея), което сякаш отменя статута на йената и франка като „валути – убежище".
В същото време еврото се понижи към близо триседмично дъно от 1,2225 долара, доближавайки важното бившо дъно от 6-и април около 1,2215 нивото. Негативно влияние върху единната валута оказва разширяването на лихвения диференциал между 10-годишните американски и германски облигации към 29-годишен връх от 236 базисни пункта (доходността на книжата на САЩ е с 2,36% по-висока от тази на германските за пръв път от април 1989-а година). Еврото не успя да намери подкрепа от предварително проучване на агенция IHS Makrit за стабилизация на бизнес активността в Германия, Франция и в цялата еврозона през април, нито от изказване на президента на ЕЦБ Марио Драги от петък, че възходящият икономически цикъл в региона вероятно вече достигна своя пик.
На този етап единната европейска валута изглежда подкрепена от важната близка техническа зона около 1,2219/10 (бивши дъна от 4-ти и 5-ти април към 1,2219/15; важна възходяща 100-дневна пълзяща-средна около 1,2210), като само по-ясен пробив под 1,2200 нивото може да задълбочи спада на еврото към 1,2155 (бившо дъно от 1-ви март) и дори към 1,2100/1.2089 областта (негови важни бивши върхове от септември 2017-а година и от 4-ти януари тази година).
Британската лира пък се понижи към 5-седмично дъно от 1,3942 щатски долара в резултат и на отслабващите в последно време очаквания, че Английската централна банка ще вдигне основната си лихвена ставка до 0,75% на следващото заседание на 10-ти май.
Въпреки днешното продължаващо поскъпване на долара редица анализатори и икономисти предупреждават, че само трайно нарастване на доходността на американските 10-годишни облигации над важната психологическа бариера от 3% може да доведе до по-съществено възходящо движение на зелените пари. Евентуален пробив над бариера от 3% може да даде сигнал и за началото на облигационен „мечи" пазар (за по-нататъшни продажби на държавни дългови книжа и респективно за повишаване на тяхната доходност), което да отмени възможността за предстояща нова слабост на щатската валута.
