Над 670 000 души посетиха неотдавна годишното френско Земеделско изложение в Париж. Един от тях бе президентът Еманюел Макрон, който отиде първия ден и остана там 12 часа – президентски рекорд. Но можеше да остане и по-дълго. Преди изложението фермери блокираха магистрали, за да протестират срещу преговорите между ЕС и Меркосур (търговски блок от страни в Южна Америка – б.р.), които могат да позволят вноса на говеждо във Франция, както и срещу плановете за ограничаване на субсидиите за някои ферми. Макрон бе посрещнат враждебно на някои щандове (макар че избегна инцидент като миналогодишния, когато едно яйце го удари по лицето). Френските фермери имат и нова мишена. Защо са толкова разтревожени от Китай?
От края на миналото десетилетие Китай укрепва присъствието си във френските провинции. До неотдавна то бе най-видимо в Бордо, където китайци изкупуваха обширни площи с лозя, за да пробват жадни ли са сънародниците им за добри реколти. Сега Китай притежава около 2% от винарските изби в района. Миналата година се разбра, че китайският милиардер Къцин Ху е успял да придобие над 2500 хектара обработваема земя в два района, по-известни с добивите на зърно. Фермерските синдикати осъдиха сделките като прикрито заграбване на земя. Те са ядосани от използването на дупка във френския закон, който обикновено изисква големи продажби на земеделска земя да бъдат одобрени от държавна агенция. Изключение, което се прилага при непълното изкупуване на холдинга, притежаващ земята, позволи на Ху да придобие всичко без правителствено разрешение.
Страховете на фермерите отиват по-далеч от тези методи на придобиване. Изключението бе използвано и преди от британски и холандски фермери, които притежават много повече френска земеделска земя от китайците. Това, от което местните производители истински се страхуват, са дълбоките джобове на китайците, някои от които според тях могат да се възползват и от китайските държавни фондове. Те смятат, че Ху ще намери начини да заобиколи правилата, които изискват производителите на пшеница във Франция да продават зърното на одобрени от държавата търговци, а това по принцип би трябвало да го затрудни да изнася директно. И наистина, милиардерът, изглежда, има план: той създаде сдружение с Axereal, най-големия зърнен кооператив във Франция, за да научи как да пече и да изнася брашно в Китай. Ху казва, че само използва голяма възможност за бизнес: нарастващия апетит на страната за багети. Но местните подозират, че Китай се опитва да засили безопасността на храните си за сметка на френската.
Френските фермери искат по-голяма прозрачност на трансакциите със земя и по-добро проучване от държавата. Изглежда, Макрон ги е чул: „Не можем да позволим стотици хектари земя да бъдат купувани от чужденци, без да знаем тяхната цел", заяви той през февруари. След това обеща да ревизира ролята на агенция Safer, която отговаря за регулирането на трансакциите, в рамките на реформата на закона за земеделската собственост. Но тази реформа не се очаква преди идната година и разгорещените дебати подсказват, че ще са нужни трудни компромиси. Въпреки протестите на фермерите президентът е под натиск да избегне очевиден сблъсък. След визитата си в Пекин през януари, по време на която той успя да отмени 17-годишна забрана за внос, Франция подновява износа си на говеждо за Китай. Тъй като се повишава напрежението за други форми на търговия в света, Макрон може би ще иска да избегне споровете в областта на селското стопанство.
