Един от най-известните банкерски родове у нас е този на Губиделникови – Губиделников-баща и седемте му деца (повечето не доживяват до средна възраст). Те са тясно свързани с друга банкерска фамилия – Бурови, с политическия елит на Третата българска държава, с гешефтите и шуробаджанащината, но и с благотворителността.
Бащата – Георги Генов Губиделников, е фундаментът на банкерската империя. Роден е през 1859 г. в Котел, но животът му е свързан с Русе и София. Завършва право в Одеса и през 1883 г. се завръща в новоосвободеното българско княжество, което страда от силен недостиг на юристи. Работи като прокурор във Варна, Шумен и Търново, става член на Народната партия, заради което се издига до председател на окръжния съд в Русе и заради което после е свален. Ортак до живот е на друг способен адвокат – Теодор Теодоров, който по-късно e и премиер. Дори се жени за сестра му Станка. Другите две дъщери на Теодоров също са „пласирани" на висши съпартийци от Народната партия – Михаил Маджаров и Стефан С. Бобчев. Тия роднински връзки, проникващи в политиката, правосъдието и бизнеса, създават крилатия израз преди повече от век „шуробаджанащина".
С падането на Стамболов Губиделников прави политическа кариера. Става депутат, кмет на Русе, а през 1896 г. – и подпредседател на Народното събрание. Но това не го блазни, а парите. Събира коалиция от влиятелни хора – Евлоги Георгиев и после изпълнителя на завещанието му Иван Гешов, княз Фердинанд, Иван Буров – брат на Атанас Буров. През 1895 г. със седалище в Русе и управление в София е създадена Българска търговска банка, с предимно местен капитал. През 20-те години на ХХ век 1/3 от капитала ѝ е привлечен от „Париба" (Банката на Париж и Нидерландия). Търгбанк, както е била по-известна, тръгва със 7,5 млн. златни лв. внесен капитал и 2,75 млн. лв. златен резерв. През 1929 г. общият кредит на банката достига 100 млн. лв. Георги Губиделников е главен директор на банката от 1905 г. до смъртта си през 1938 г. После, до 1944 г., поста му наследява синът му Георги Г. Губиделников. Три десетилетия Иван Буров е председател на управителния съвет, поради което финансовата институция е известна и като „банката на братя Бурови". Помещава се в емблематичната сграда на пл. „Гарибалди", днес дом на друга „емблематична" банка – КТБ.
Георги Губиделников и Атанас Буров създават заедно и Застрахователно дружество „България" и осигуряват финансирането на влиятелния вестник „Мир", орган на Народната партия. Губиделников дава значителни средства за изграждането на една от най-красивите сгради в Русе – Доходното здание. За да увековечи фамилията си, той учредява четири благотворителни фонда – на имената на родителите си, на съпругата си и на двама от рано починалите си синове. Фондовете се управляват от Светия синод и са предназначени да подпомагат бедни ученици от Духовната семинария.
Един от синовете – Тодор, завършва минно инженерство и през 1923 г. заедно с Атанас Буров създава застрахователно дружество „Бъдеще". А през 1931 г. двамата учредяват и българския Ротари клуб. Друг от синовете – Стефан, също се включва в банкерския бизнес, но и той не пропуска да стои близо до политиката. Всъщност банките и бизнесът и преди 1944 г. са тясно свързани с държавното управление.
Георги Г. Губиделников умира през 1952 г., а последен от братята си отива Тодор – през 1959 г. Освен сградата на банката емблематична е и фамилната къща на ул. „Цар Шишман", която сега заедно с двора е симпатичен бар. В нея три години до арестуването си е живял Никола Петков, после там, още през 1947 г., е открит и първият специален магазин за луксозни стоки за червената номенклатура.
